Решение № 136 от 22.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2208/2019 г.

Решение № 136 от 22.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2208/2019 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 7099/25.10.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 13684/2016, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 17.07.2015 по гр. д. № 12374/2014, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение. Молителката Г. С. М. иска отмяната на посоченото решение, тъй като са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при неговото решаване и с които тя не е могъл да се снабди своевременно. Ответникът по молбата Байер България" ЕООД, С. я оспорва, като считат, че представените писмени доказателства (сканирани материали по преписка № 442/2013 на КЗД) нямат значение за решаването на делото, а останалите оплаквания, изложени в молбата не са сред посочените в закона основания за отмяна на влязло в сила решение. Молителката е участвала в производството пред КЗД, голямата част от материалите са представени от нея и тя многократно е искала и получавала копия от документи по преписката; и в крайна сметка с решение № 816/20.01.2020 на Върховния административен съд по а. д. № 6974/2019 е установено, че не са осъществени нарушения на Закона за защита от дискриминация от представители на ответното дружество по отношение на молителката. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че атакуваното решение е постановено на 25.10.2017 г., влязло е в сила на 27.12.2018 г, когато е оставено в сила с решение 287/278.12.2018, ВКС, VI ГО по гр. д. № 253/2018, а молбата за отмяна е подадена на 22.03.2019 г., намира, че тя е подадена в срок, редовна е и е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. В решението, чиято отмяна се иска е прието, че трудовото правоотношение с молителката е прекратено на 16.01.2014 г. поради реално извършено съкращение на щата, като служителката не се ползвала от предварителна защита при уволнение, тъй като не е избрана от общото събрание на работниците и служителите като техен представител в европейския работнически съвет "Bayer European Forum" нито е страдала от захарен диабет. При предявяването на исковете тя не се позовала на никакви обстоятелства за дискриминационни деяния спрямо нея. Твърдения и доводи за такива деяния са заявени едва при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция, поради което те не подлежат на обсъждане и правилно не са обсъждани. Представените документи от преписка № 442/2013 на КЗД удостоверяват извършени действия по тази преписка и представени материали по нея. Видно от изложеното представените писмени доказателства не удостоверяват факти с правно значение по предмета на делото. Те се отнасят до обстоятелства, които не са надлежно включени в предмета на делото и нямат значение за неговото решаване. Отделно стоят въпросите за доказателствената сила на представените документи, били ли са представени в хода на производството по делото и могла ли е страната, при полагане на дължимата грижа, да се снабди своевременно с тях, както и обстоятелството, че по избрания от молителката процесуален ред за защита е установено с краен акт, че дискриминация от представители на ответното дружество по отношение на нея не е осъществена. Предвид изложеното следва да бъде отклонено и искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС относно отмяната на съдебно решение от национален съд, когато се претендира то да противоречи на принципа за ефективност и да нарушава правото на ЕС и практиката на СЕС. Ведно от изложеното представените писмени доказателства не може да послужат като основание отмяната на атакуваното решение. Останалите оплаквания в молбата за отмяна имат отношение към евентуални пороци на решението, които не са основания за отмяна. Те имат значение единствено при обжалване на въззивното решение, което е проведено и Върховният касационен съд се е произнесъл по направените оплаквания с посоченото по-горе окончателно решение. На ответника по молбата "Байер България" ЕООД, С. следва да бъде присъдена сумата 1. 000, 00 лева разноски по делото – част от действително изплатения от ответника адвокатски хонорар в размер на 4. 224, 62 лева, която част съответства на фактическата и правна сложност на делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение