Решение № 3088 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3321/2017 г.

Решение № 3088 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3321/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. Матеина, чрез процесуален представител адв. В. Бенатов, против решение № 514/26.01.2017 г. по адм. д. № 10304/2016 г. на Административен съд - София град (АССГ). С него е отхвърлено оспорването срещу заповед № 371/30.09.2016 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ), с която оспорващата е временно отстранена от работа, на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касаторът, в касационната жалба и в съдебно заседание, изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че издаването на административния акт по целесъобразност е основание, което е отречено от АПК, същият не е мотивиран и изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл са неправилни. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – председателят на Патентното ведомство чрез процесуален представител юрисконсулт И. Николова оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна е прието, че към момента на издаване на обжалваната заповед жалбоподателката е заемала длъжността държавен експерт в дирекция "Правни дейности и спорове" по силата на заповед № 47/29.05.2000 г. на председателя на Патентното ведомство. Със заповед № 366/29.09.2016 г. (л. 30) на председателя на Патентното ведомство е наредено срещу Фъртункова да се образува дисциплинарно дело за разглеждане на дисциплинарно нарушение, извършено от служителя и да се свика назначеният във ведомството Дисциплинарен съвет с издаване на заповед от неговия председател. Със заповед № 367/29.09.2016 г. (л. 29) на председателя на Дисциплинарния съвет към ПВ е наредено на 30.09.2016 г. да се свика Дисциплинарен съвет към ПВ за разглеждане на дисциплинарно нарушение, извършено от служителя. С обжалваната заповед № 371/30.09.2016 г., издадена от председателя на Патентното ведомство (л. 4) на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка "временно отстраняване от работа", като е наредено тя да не получава заплата за времето, през което е била отстранена от работа. Правното основание, послужило за издаването на заповедта е образуваното срещу държавния служител дисциплинарно дело. В административния акт е посочено правното основание, а именно чл. 100, ал. 1, т. 2 и ал. 3 ЗДСл. За да отхвърли оспорването съдът е изложил съображения, че липсват отменителни основания по реда на чл. 146 от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Заповедта е издадена по повод на образуваното срещу държавния служител дисциплинарно дело и макар и лаконично, в акта се съдържат мотивите на издадената заповед, като те съответстват и на посоченото правно основание по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Друго фактическо основание законът не предвижда. В заповедта присъства разпоредителна част, а именно служителят да бъде временно отстранен от работа. Същата не предполага специален начин на изпълнение, поради което не е необходимо изрично да се посочи по какъв начин следва да бъде извършено отстраняването от служба. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предвижда възможност за органа по назначаването да отстрани временно държавния служител от работа, когато против него е образувано дисциплинарно дело. Нормата е диспозитивна и предоставя на административния орган при осъществяване на предвидените в закона фактически предпоставки да прецени наличието на основания за отстраняване на служителя от работа във всеки конкретен случай. Преценката на органа е по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Следователно, за да възникне правото на органа по назначаването да упражни правомощието си по горепосочения законов текст, е достатъчно да се установи, че против служителя е образувано дисциплинарно дело. В случая такова е било образувано, което е единствена изискваща от закона предпоставка за издаване на заповед на посоченото правно основание, а именно чл. 100, ал. 1, т 2 от ЗДСл. По отношение на възражението за липса на срок за изпълнение на принудителната административна мярка следва да се посочи, че наложената мярка е в сила до приключването на дисциплинарното производство срещу служителя като последното е осъществено в рамките на сроковете за издаването на административен акт. Освен това установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, с чл. 37 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредба за изплащане на правната помощ, платимо от касатора. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,