Решение № 2414 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8266/2014 г.

Решение № 2414 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8266/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Антон Иванов Русинов, от гр. Велинград, против заповед № ЧР-06-46/26.05.2014 г. на министъра на правосъдието, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена при съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материално правните норми на ЗМВР. Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител-юрк. Монова оспорва жалба и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Жалба е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК и е допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата настоящият състав на Върховния административен съд прие за установена следната фактическа обстановка: Спор между страните по фактите няма. От приложено по делото писмо от 13.12.2011 г., издадено от Националния осигурителен институт се установява, че жалбоподателят е упражнил правото си на пенсия по чл. 69 от КСО - и получава пенсия за осигурителен стаж и възраст от 31.05.2000 г. С оспорената заповед служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР - когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия - по инициатива на органа по назначаване. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и в предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 269 от ППЗМВР. Заповедта съдържа фактическо и правно основание за издаването й, както и разпоредителна част за заплащане на дължими обезщетения. Същата е постановена и при спазване на предвидените в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР процедурни изисквания - по инициатива на органа по назначаването (в случая това е министърът на правосъдието и в съответствие с материално правните предпоставки, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР (отм.) за прекратяване на служебното правоотношение, съгласно който служебното правоотношение на държавния служител се прекратява по инициатива на органа по назначаване, когато е възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия. Единственият спор между страните е дали жалбоподателя е освободен от служба по време на отпуск по болест в нарушение на императивната разпоредба на чл. 248 от ЗМВР (отм.). В подкрепа на възражението си за нарушение на разпоредбата чл. 248 ЗМВР жалбоподателят е приложил към жалбата си болничен лист за отпуск поради временна нетрудоспособност № 6244800/31.05.2014 г. Така издаденият за датата на връчване на заповедта болничен лист не опровергава материалната законосъобразност на заповедта в хипотезата на чл. 248 ЗМВР/отм/. Същият въвежда забрана за освобождаване от служба на държавните служители, освен в случаите по чл. 245, ал. 1, т. 1 и 3, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Настоящият случай формално не попада в предвидените от нормата изключения. Въпреки това обаче, поведението на жалбоподателя, на когото с болничен лист е разрешен отпуск и който не уведомил за това работодателя си, нарушава принципа на законност в административния процес (чл. 4, ал. 3 от АПК), който изисква добросъвестно и законосъобразно упражняване на правата и свободите. По делото са представени писмени доказателства- ежедневна ведомост на служителите; докладни записки от служители присъствали на връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение; акт за сдаване на длъжност- от които се установява, че на 31.05.2014 г. - до момента на връчване на заповедта и подписване на акта за сдаване на длъжността /на 31.05.2014 г., 13.10 часа/ - Русинов е изпълнявал безпроблемно служебните си задължения, без да заявява, че здравословното му състояние е влошено, респективно че се намира в отпуск по болест. Предвид изложеното заповедта е законосъобразна, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора следва да се осъди Антон Иванов Русинов да заплати на Министерството на правосъдието сумата 150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,