Решение № 14491 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6441/2013 г.

Решение № 14491 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6441/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Мирослава Димчева Димова-Борисова от гр. Русе, подадена чрез пълномощника адв. Анатоли Казаков, против решение № 1515/05.03.2013 г., постановено по адм. дело № 8701/2012 г. на Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата на касатора срещу отказ за финансово подпомагане, обективиран в уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2520 от 21.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ "Земеделие" - Разплащателна агенция /РА/, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" /"АЕП"/ по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2011 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отменено уведомителното писмо и да бъде постановено изплащане на заявената за подпомагане сума. Ответникът - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение № 1515/05.03.2013 г., постановено по адм. дело № 8701/2012 г. на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на касатора Мирослава Димчева Димова-Борисова срещу отказ за финансово подпомагане, обективиран в уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2520 от 21.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА. С това уведомително писмо по подадено от касатора искане за подпомагане по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 за кампания 2011 г., направление "Биологично растениевъдство" е отказано финансово подпомагане по код АП 08 в общ размер на 7385,53 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че правилно е отказано финансово подпомагане на жалбоподателя, тъй като не е представен в срок до 15.10.2011 г. от контролиращо лице резултат от извършена проверка на място. Такова изискване съществувало съгласно т. 4 от Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214, издадена от Министъра на земеделието и храните на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г /Наредба № 11/. Първоинстанционният съд е счел за неоснователни оплакванията за немотивираност на уведомителното писмо, като се е позовал на съпътстващите документи, съставени в административното производство и предхождащи издаването на административния акт, което било допустимо въз основа на Тълкувателно решение на ОСГК на ВС № 16/1975 г. Обжалваното решение е правилно. От събраните по делото доказателства действително е установено, че по подаденото от касатора заявление за подпомагане за кампания 2011 г. по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013, направление "Биологично растениевъдство", с код АП 08, за един блок на земеделско стопанство /БЗС/ 84049-969-1-1, в землището на с. Щръклево, обл. Русе, с площ от 5.18 ха, не е било изпълнено едно от изискването за подпомагане. А именно - съгласно т. 4 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 във вр. с чл. 16 и чл. 37, ал. 2 от Наредба № 11, за заявения за подпомагане БЗС е следвало в срок до 15.10.2011 г. да се представи от контролиращо лице резултат от извършена проверка на място. Това не е направено, като по делото има данни, че това е сторено два месеца по-късно - на 15.12.2011 г. По този начин като не е изпълнено едно от изискването за подпомагане, това дава право на Разплащателната агенция съгласно т. 4 от методиката да наложи санкция за цялото БЗС, като площта на тези парцели се счита като площ, за която земеделския производител не е спазил някои от ангажиментите, свързани с предоставянето на помощта, различни от тези, които засягат декларираните размери на площите. По този начин е подходено и с процесното уведомително писмо, поради което е спазен материалния закон. Неоснователно е оплакването на касатора за липса на фактически и правни основания за издаване в процесното уведомително писмо. В случая в таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо в колона 7 е посочено изрично цялата заявена за подпомагане площ като "неспазване на базови изисквания за направлението". А в уточнението към колона 7 също изрично е посочено т. 4 "Намаления при неспазване на базови изисквания за съответните направления на мярка АЕП" от Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена Заповед № РД 09-87/09.02.2010 г., изменена със Заповед № РД 09-487/21.06.2011 г., издадена от Министъра на земеделието и храните на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. След като точно на основание т. 4 от методиката е отказано финансово подпомагане, не може да се твърди, че не са посочени основания за отказа. Също неоснователно е оплакването, че касаторът нямал вина за закъснялото представяне от контролиращото лице на резултата от извършената проверка на място. Посочените по-горе изисквания за подпомагане са обективни и не изискват вина на заявителя. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,