Решение № 8278 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6081/2014 г.

Решение № 8278 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6081/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от "МБАЛ - ВЕЛИНГРАД" ЕООД представлявано от процесуален представител юрисконсулт Димитър Димитров против решение № 171 от 18.03.2014 г. на административен съд Пазарджик по адм. дело № 575/2013 г. С него се отхвърля жалбата на дружеството срещу писмена покана изх. № 13/29-02-1132 от 02.11.2011 г. за възстановяване на суми получени без правно основание, издадена от директора на РЗОК Пазарджик. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на РЗОК Пазарджик чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за частично основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната писмена покана. С нея се нарежда възстановяване на неоснователно получени суми в общ размер на 2636 лева поради нарушения на ПМС № 304/2010 г. и на индивидуален договор № 13/РД-29-420/01.03.2011 г. отнасящи се до ИЗ 3088, 2816,3157,2599, 2590 и 2116 съответно за Веселина Георгиева Качева, Атанас Димитров Лебанов, Алиш Мехмедов Манушев, Йорданка Георгиева Чиляшева, Джемиле Мехмедова Кандьова и Делян Мандов Янкулов. Сумите са изплатени по фактури № № 1822/09.06.2011 г., 1825/07.07.2011 г. и 1827/09.08.2011 г. по КП № № 7, 47.1, 47.2, 183 и 184. Нарушенията се изразяват в това, че след дехоспитализацията в "МБАЛ - ВЕЛИНГРАД" ЕООД гр. Велинград в срок до 30 дни са хоспитализирани отново в други лечебни заведения за лечение по същите клинични пътеки. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата която е приел за неоснователна. Прието е за установено от доказателствата по делото и назначените съдебно медицински експертизи, че лицата посочени в писмената покана са били хоспитализирани в рамките на 30 дни след дехоспитализацията в други лечебни заведения за лечение по същите клинични пътеки от предишната хоспитализация поради което е налице нарушение на индивидуалния договор и ПМС 304/2010 г При така установеното нарушение жалбата е отхвърлена като неоснователна. Така постановеното решение е частично неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. По делото са били назначени съдебно медицински експертизи и приети заключения от които се установява, че за Джемиле Кандьова и Алиш Манушев са налице пропуски в дехоспитализацията. По отношение на Джемиле Кандьова експертизата е посочила, че окончателната диагноза е поставена на базата на данните от клиничните, лабораторните и инструменталните методи както е упоменато в описанието на КП. Като пропуск е посочена липсата на описанието на КАТ /томография/ и ултразвуковото изследване в епикризата, както и наличието на анемия при пациентката, която не е отбелязана като придружаващо заболяване, както и не е установена причината за нея. Допълнителната съдебно медицинска експертиза е установила, че диагностицираното заболяване при втората хоспитализация е било налице и при първата хоспитализация, но не е било диагностицирано. Анемичният синдром потвърждава това. Окончателната диагноза не била поставена правилно и не са спазени критериите за дехоспитализация. Видно от писмената покана за това лечение на жалбоподателя са били изплатени 714 лева за хоспитализация и лечение на Джамиле Кандьова от 30.05.2011 г. до 01.06.2011 г. по КП 183. На следващо място от съдебно медицинската експертиза на доктор Андреев - кардиолог се установява, че по ИЗ № 3157 на Алиш Манушев КП 47.1 е констатирано: "индикации за хоспитализация - пациентът е бил приет и изписан с диагнози/предварителна и окончателна/: ИБС Нестабилна стенокардия ОЛСН, Кардиална астма, АХ III степен, смесена дислипидемия. В анамнестичтата част на епикризата е описана продължаваща няколко часа болка, което суспектира наличие на остър коронарен синдром което отговаря на изискуема по КП индикация за хоспитализация., диагностично лечебният алгоритъм е изпълнен изцяло без да може да се определи дали са спазени изискуемите срокове за изпълнение на дейностите, тъй като към делото не е приложена цялата ИЗ, оценката на риска за ОМИ/ВСС остър миокарден инфаркт/внезапна сърдечна смърт, описана в епикризата не е коректна поради: 1. описани са персистиращи исхемични промени на ЕКГ - изисква се поява на динамични промени в SТ сегмент по време на болка, 2. описани са ОЛСН/остра лявостранна сърдечна недостатъчност/ и кардиална астма, но не е описано наличие на задух в анамнезата, в статуса при постъпването е описано везикуларно дишане без хрипове, т. е без физикални данни за белодробен застой, не е проведено лечение с венозен диуретик, което е основно при болни с ОЛСН и кардиална астма както и дали оценката на риска е направена в изискуемия срок представената част от ИЗ не дава сведение. Като заключение е изведена констатация, че диагностично лечебният алгоритъм е изпълнен частично при КП 47.1, тъй като не са определени коректно критериите за висок риск от ОМИ/ВСС, което определя КП като неизпълнена. За останалите посочени в писмената покана лечения и хоспитализации на пациенти експертите са посочили, че няма данни за пропуски в хоспитализацията и дехоспитализацията от което следва извода, че няма нарушения допуснати от жалбоподателя. Или за сумите от 714 лева изплатена за лечението на Джемиле Кандьова и 120 лева за лечението на Алиш Манушев писмената покана е обоснована с безспорни доказателства по делото, установяващи нарушения при извършването на лечението. В тази част за общата сума от 834 лева е неоснователно изплатена и следва да бъде възстановена. В останалата част за разликата до размер на 2636 лева писмената покана е издадена в нарушение на материално правни разпоредби - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Действително касата не дължи плащане когато има последвало лечение по същата клинична пътека в друго лечебно заведение в срок по малък от 30 дни, но в тези случай следва да се установи в кое лечебно заведение има допуснато нарушение на хоспитализацията и дехоспитализацията съгласно алгоритъма на клиничните пътеки. При изложените съображения решението в частта за сумата от 834 лева е правилно и в тази част следва да бъде оставено в сила. В останалата част за разликата до 2636 лева е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано и като такова следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора с което писмената покана бъде отменена в тази част. Неоснователни са доводите за нищожност на административния акт поради некомпетентност на органа издал акта. По делото са приложени доказателства в подкрепа на твърденията на представителя на административния орган, че писмената покана е издадена от заместник директора на РЗОК Пазарджик поради отсъствието му, съгласно заповед № РД-09-761/29.07.2011 г. за заместване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение