Решение № 4723 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1809/2025 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Сдружение Българска федерация по авто-мото и офроуд туризъм с ЕИК 206854422, със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], срещу Решение 27573/18.12.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 10265/2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Сдружение Българска федерация по авто-мото и офроуд туризъм срещу Заповед РД-10-1 от 26.01.2024 г. на министъра на младежта и спорта. Касаторът счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди, че съгласно чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ), чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК и утвърдената практика на Върховния административен съд (ВАС) компетентен да разгледа процесната жалба като първа инстанция е тричленен състав на ВАС, поради което постановеното от едночленен състав на Административен съд София град решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а делото да бъде изпратено за разглеждане на тричленен състав на ВАС като първа инстанция. Сочи, че обжалваното решение е постановено при наличието на основание за отвод на постановилия го съдия, като според касатора това е съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо неправилност на решението и налагащо неговата отмяна. Излага подробни доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил, че изложените от органа в заповедта мотиви не съответстват на предмета на заявлението за издаване на спортен лиценз. Посочва, че със заявлението е поискано да бъде издаден спортен лиценз за три сходни вида спорт авто-туризъм, мото-туризъм и офроуд туризъм, но изложените мотиви се отнасят само до авто-мото и офроуд туризъм и по този начин органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Касационният жалбоподател, счита, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС), която в действителност не намира приложение в случая. Посочва, че Българска федерация по авто-мото и офроуд туризъм е единствената спортна федерация в България, която развива спортни дейности, за чието практикуване е необходим автомобил, мотоциклет или друго моторно превозно средство и едновременно с това се практикува сред природата и има туристически характер. Според касатора първоинстанционният съд не е приложил относими към казуса норми на правото на Европейския съюз (ЕС) и по конкретно чл. 165, пар. 1, изр. 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). На следващо място, касаторът посочва, че предметът му на дейност е специфичен, уникален и комплексен и не съвпада с предмета на дейност на друга федерация в България. По отношение на изложените в заповедта съображения, касаещи Сдружение Българска федерация по мотоциклетизъм , на която е издаден лиценз за вида спорт мотоциклетизъм посочва, че единствената прилика помежду им е, че за практикуването на двата вида спорт е необходим мотоциклет, но тази прилика не е достатъчна да обуслови припокриване между предметите на дейност на двете федерации. Оспорва довод на съда, че наличието на федерация с идентичен предмет на дейност в Република Италия, не обвързва българските компетентни органи и не представлява предпоставка за лицензирането на такава в България, тъй като ясно е посочено, че това е само пример за управлението и организацията на развиваните от сдружението специфични спортове в държавите членки на ЕС и от друга страна е в противоречие с житейската и правна логика в България, като държава-членка на ЕС развитието и управлението на тези спортни дейности да бъде организирано по различен начин и да не бъде лицензирано по надлежния ред. Прави искане съдебното решение да бъде обезсилено като недопустимо, алтернативно да бъде отменено като неправилно и съдът да се произнесе по същество на спора с отмяна на Заповед РД-10-1/26.01.2024 г. на министъра на младежта и спорта. Претендира присъждане на разноски за две инстанции по приложен списък. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Р. Партинова, САК. Ответникът по жалбата - Министърът на младежта и спорта, чрез процесуалния си представител в представен подробен писмен отговор и в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Обосновава правилност и законосъобразност на оспорваната заповед. Моли съда да отхвърли жалбата на Сдружение Българска федерация по авто-мото и офроуд туризъм и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Х. Хюсеин. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 08.04.2022 г. Сдружение Българска федерация по авто-мото и офроуд туризъм подава заявление вх. 14-00-649 до министъра на младежта и спорта за издаване на спортен лиценз по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС за федерация по един или сходни видове спорт за вида спорт авто-мото и офроуд туризъм . Към посоченото заявление са приложени съгласно чл. 21, ал. 1 ЗФВС документи, в т. ч учредителен договор и описание на дейностите по сходните видове спорт авто-туризъм, мото-туризъм и офроуд туризъм. От административния орган са изискани становища за наличие или липса на сходство с дейността за заявителя от Сдружение Автомобилна федерация на България , Сдружение Българска федерация по мотоциклетизъм , както и от Национална спортна академия Васил Левски . В представените становищата от тях е посочено, че има припокриване между дейностите на заявителя и дейностите на другите федерации, които вече притежават спортен лиценз. На 28.09.2023г. с докладна записка с вх. 14-00-649/12/ директорът на дирекция Спорт за високи постижения към Mинистерство на младежта и спорта изразява мнение, че заявената дейност от Сдружение Българска федерация по авто-мото и офроуд туризъм представлява дисциплини от различни по вид спорт, за които има издадени спортни лицензи. С протокол 1 от 12.01.2024 г. от заседанието на Комисията по лицензиране и регистриране към Министерството на младежта и спорта при разглеждане на приложените документи към заявлението на Сдружение Българска федерация по авто-мото и офроуд туризъм единодушно е взето решение да се предложи на министъра на младежта и спорта да издаде заповед за отказ за издаване на спортен лиценз по така подаденото заявление. На 26.01.2024 г. министърът на младежта и спорта издава Заповед РД-10-1, с която на основание чл. 23, ал. 1, т. 1, предложение първо във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗФВС на жалбоподателя е отказано издаването на безсрочен спортен лиценз за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС за вида спорт авто-мото и офроуд туризъм . В мотивите си органът сочи, че заявените от Сдружение Българска федерация по авто-мото и офроуд туризъм дейности представляват разновидност на видовете спорт автомобилен спорт , мотоциклетизъм и туризъм , за които вече има издадени спортни лицензи на други федерации. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Счита за правилно заключението на административния орган, че дейностите на заявителя, за които се иска издаване на спортен лиценз, а именно: авто-туризъм, мото-туризъм и офроуд туризъм, се припокриват с дейностите на други федерации, на които вече е издаден такъв лиценз. Съдът приема, че в описанието на дейностите по видовете спорт, за които се иска издаване на спортен лиценз е посочено, че: авто-туризмът включва: национални туристически авто-походи, национални туристически авто-събори, национални авто-събори, туристическо рали, дрифт, драг, и др; мото-туризмът включва: национални туристически мото-походи, национални туристически мото-събори, национални мото-събори, както и спортните дисциплини - мото ориентиране, мото маратон, мото офроуд бързо/тежко рали, мото драг; офроуд туризмът включва: национални туристически офроуд походи, национални туристически офроуд събори, национални туристически офроуд маратони, национални спортно-туристически офроуд мероприятия, но с оглед предоставените становища от Българска федерация по мотоциклетизъм и Автомобилна федерация на България се налага заключението, че дейността, за която Сдружение Българска федерация по авто-мото и офроуд туризъм иска да й бъде издаден лиценз, вече се осъществява от други спортни федерации. Приема, че чрез изземването на част от дейностите на лицензирани федерации не се създава специфичен, уникален или комплексен предмет на дейност, а се засягат дейността и правата на субекти, които са получили разрешение от компетентния орган да управляват съответните спортове. Сочи, че обстоятелство за наличие на федерация по офроуд в Италия Federazione Italiana Fuoristrada не обвързва българските компетентни органи и не представлява предпоставка за лицензирането на такава и в България. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. По довода за недопустимост на съдебното решение: Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на съдебното решение поради нарушение на правилата за родова подсъдност. Доводите на касатора за недопустимост на съдебното решение, се обосновават с твърдения за липсата на компетентност на Административен съд София град при разглеждане на спора по законността на процесната заповед. Съгласно чл. 132, ал. 1 АПК на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, които са подсъдни на Върховния административен съд. Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията на актове на министри "издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление", в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. По аргумент на противното на Върховния административен съд не са подсъдни оспорванията на актове на министри, които са издадени не при упражняване на правомощията им по ръководство и осъществяване на държавното управление. С оглед на това законодателно решение релевантен за определяне на подсъдността е въпросът за характера на правомощията, при упражняване на които министърът е издал оспорения акт. В Решение 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело 13/2017 г. е дадено задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията като е посочено, че "Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление." В решението на Конституционния съд е прието, че: "Идеята на конституционния законодател е Върховният административен съд да осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на тези актове на Министерския съвет и на министрите, които могат да бъдат определени като административни актове и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актовете, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководството на държавното управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Извън вложените в тълкуваната разпоредба разум и логика е да се приеме, че задължението за пряк контрол за законност обхваща и актовете, издавани от Министерския съвет и от министрите, с които, макар да се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, не се осъществяват властническите правомощия, произтичащи от Конституцията.". Въз основа на цитирания по-горе текст следва да се приеме, че на ВАС са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите като това са актовете по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Според настоящият съдебен състав обжалваната заповед, с която се отказва издаването на безсрочен спортен лиценз за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС за вида спорт авто-мото и офроуд туризъм на Сдружение Българска федерация по авто-мото и офроуд туризъм по своята същност не попада в категорията актове, които са израз на политически концепции за управление, съответно оспорването не попада в хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК и не е родово подсъдно на Върховния административен съд, а на административния съд съгласно чл. 132, ал. 1 АПК, поради което възражението за недопустимост на съдебното решение, поради неспазване на родовата подсъдност е неоснователно. Неоснователни са и твърденията на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице основанията за отвод по чл. 22, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на съдията докладчик, произтичащи от произнасянето му с Определение 18290/30.09.2024 г., постановено по адм.д. 5649/2024 г. по описа на Административен съд - София - град. С цитираното определение е отменен дадения с протоколно определение от 16.09.2024 г. ход по същество на адм. д. 5649/2024 г. по описа на Административен съд - София град, производството е прекратено и е повдигната спор за подсъдност между Административен съд - София град и ВАС. При произнасянето с това определение съдията докладчик не е формирал фактически или правни съображения, не е разгледал спора по същество и липсват данни за предубеденост, каквото не е възможно да се предполага от произнасяне само по процесуален въпрос. Други факти, които да сочат на основание за отвод на съдията докладчик в първоинстанцинното производство по делото не се установяват, поради което възраженията относно съдебния състав, постановил оспореното решение са неоснователни. Настоящата касационна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма с посочване на фактически и правни основания, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря. В ЗФВС е очертано развитието на процедурата по издаване на спортен лиценз. По силата на чл. 19, ал. 1 от същия закон, както се посочи по-горе, спортен лиценз се издава само на една спортна федерация. В чл. 20 ЗФВС са визирани предпоставките при които такъв лиценз може да бъде издаден, а в чл. 21 е посочено, че спортната федерация, която иска издаване на спортен лиценз подава заявление по образец с изрично предвидени данни за отбелязване и документи за прилагане към заявлението. След подаване на заявлението, придружено със съответните документи, министърът или друго оправомощено от него лице се произнася по заявлението на основание чл. 22, ЗФВС. Ако установи несъответствия или непълноти, органът има правната възможност да уведоми заявителя в срок да ги отстрани. При неотстраняване следва отказ за издаване на спортен лиценз - чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗФВС. Правното основание за издаване на заповедта по заявлението на Сдружение Българска федерация по авто-мото и офроуд туризъм е чл. 23, ал.1, т. 1, предл. 1, във вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗФВС. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗФВС министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед отказва издаването на спортен лиценз, когато има издаден спортен лиценз за дейността, за която заявителят кандидатства, на друга спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 или спортен лиценз по обединяващ принцип на друга многоспортова федерация по чл. 18, ал. 2, т. 2. Чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗФВС регламентира, че спортен лиценз се издава само на една спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1. В ЗФВС е заложен принципът на централизирано управление на спортната дейност по вид спорт/сходни видове спорт или по обединяващ принцип. Само една федерация може да получи лиценз за развитието на дейността на конкретния вид спорт. Разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗФВС, категорично отричат издаването на спортен лиценз, когато има вече издаден такъв за дейността, за която заявителят кандидатства. ЗФВС не дава легална дефиниция на вид спорт , сходни видове спорт и дисциплина , поради което при преценката на обстоятелството, дали друга федерация, на която вече има издаден лиценз, обхваща и спорта, за който е подадено заявление за издаване на лиценз, следва да се изследва с оглед всички налични факти и обстоятелства. В настоящия случай първоинстанционният съд е извършил подробен анализ и правна преценка на всички събрани по делото относими доказателства. Съгласно чл. 22, ал. 6 ЗФВС административният орган изисква допълнителна информация и становища от държавни органи, външни експерти и организации по представените от заявителя документи и информация. В настоящия случай становище е изискано от НСА "Васил Левски" като най-голямата образователна и научна институция в областта, в което е посочено, че спортните дисциплини предложени от Сдружение Българска федерация по авто-мото и офроуд туризъм не могат да бъдат разглеждани като отделен вид спорт, тъй като са част от автомобилния и мотоциклетния спорт и попадат в обхвата на лицензирани федерации и национална организация за спортно-туристическа дейност. Изискани са също становища и от лицензирани спортни организации, а именно Българска федерация по мотоцикелтизъм и Автомобилна федерация на България . В тях също е посочено, че има припокриване между дейността на заявителя с дейностите на федерацията по мотоциклетизъм, както и на Автомобилна федерация на България . Безспорно е установено, че заявената дейност на Сдружение Българска федерация по авто-мото и офроуд туризъм представлява дисциплина от различни по вид спорт, за които има вече издадени спортни лицензи, като е налице припокриване. Неоснователни са доводите на касатора, че предметът му на дейност е специфичен, уникален и комплексен и не съвпада с предмета на дейност на друга федерация в България. Установено е, че за дейността, за която кандидатства касаторът вече има издадени спортни лицензи на други спортни федерации и чрез изземването на част от тези дейности не се създава специфичен, уникален и комплексен предмет на дейност. Неоснователен е и доводът му, че е нарушено правото на ЕС и в частност чл. 165, пар. 1, изр. 2 ДФЕС. Съгласно тази разпоредба Съюзът допринася за насърчаването на ролята на спорта в европейския живот, като отчита в същото време спецификите му, структурите, основаващи се на доброволното участие, както и неговата социална и възпитателна функция . Следователно разпоредбата се отнася до компетентността на ЕС в сферата на спорта, а съгласно чл.6 ДФЕС Съюзът разполага с компетентност да предприема действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите-членки, между които е и областта на действие в т. д) образование, професионално обучение, младеж и спорт . А съгласно чл.2, т.5 ДФЕС Съюзът разполага с компетентност да провежда действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите-членки, без при това да замества тяхната компетентност в тези области. Правно обвързващите актове на Съюза, приети въз основа на разпоредбите на Договорите в тези области, не могат да предвиждат хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки. Следователно държавите-членки имат запазена компетентност в областта на образование, професионално обучение, младеж и спорт, поради което правилно издателят на оспорения акт е определил приложимия закон, а именно националния ЗФВС и е следвал описаната в него процедура и материалноправни положения. Разпоредбата на чл. 165, пар. 1, изр. 2 ДФЕС не може да бъде нарушена директно с издаването на национален индивидуален административен акт, доколкото не съдържа права и непредвижда свободи или законни интереси на отделни граждани на Съюза или организации, регистрирани на негова територия. Налага се извод, че оспорената заповед е издадена при стриктно спазване на националното и европейското законодателство, при съобразяване на целта на закона да се осигури организацията на системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност чрез лицензиране на спортна федерация, чиято дейност отговаря на изискванията на закона. Неоснователно касаторът посочва като пример наличието на федерация с идентичен предмет на дейност в Република Италия, от което следва и наличие на такава в България, като държава-членка на ЕС, за която е неправилно да бъде организирана по различен начин и да не бъде лицензирано по надлежния ред. Посочената федерация в Италия е на национално ниво там и наличието на такава не създава предпоставки за лицензирането на същата в България. Както бе посочено по-горе всяка държава-членка има своя компетентност в областта на спорта, а ЕС може само без да замества националната компетентност да предприема действия по подкрепа, координиране и допълване на националните действия и политики. Предвид горното и в съответствие с доказателствата по делото, правилен се явява изводът на съда за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Следователно доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди Сдружение Българска федерация по авто-мото и офроуд туризъм да заплати на Министерство на младежта и спорта юридическото лице в чиято структура е органът ответник претендираните по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 200, 00 лв. на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ