Решение № 5202 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2789/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сити Кеш" ООД със седалище в гр. София против решение № 1791 от 15. 01.2026 г. по адм. д. № 8301/2025 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалба на дружеството срещу заповед № 5849/29.11.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП, Комисията), с която органът е забранил на дружеството да прилага нелоялна търговска практика, изразяваща се в неправомерно изискване и задължаване на потребителите да заплащат разноски за събиране на вземане при забава, без да са му дължими. Според касатора решението е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Дружеството твърди, че не е уведомено от органа за започване на административното производство, а само за установеното от проверяващите експерти с изготвения констативен протокол от извършената проверка. В резултат на това нарушение дружеството е лишено от възможността да участва в проведеното пред КЗП производство по прилагане на принудителната административна мярка. Касационният жалбоподател навежда доводи за немотивираност на обжалваното решение, тъй като съдът е изложил само абстрактни и необективни мотиви, които не са подкрепени с доказателства по делото. Оспорва извода, че с предоставянето на информация в СЕФ дружеството изисква разноски за принудително събиране на вземането, още повече "без да са дължими". Поддържа становище, че не е осъществен фактическият състав на нарушението, за което е приложена забраната. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба съгласно представена по делото писмена молба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че представители на КЗП са извършили проверка в офис на "Сити Кеш" ООД в гр. Враца. Констатациите от проверката са отразени в констативен протокол от 18.11.2024 г., връчен на представител на дружеството. Проверени са досиетата по два сключени от дружеството договора за потребителски кредит. Установено е, че към всяко досие е приложен Стандартен европейски формуляр (СЕФ) с еднакво съдържание относно информацията в част III, т.4.6: "Ако потребителят е в забава за връщане на главницата по кредита и/или лихвата, той дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване, сторените разноски за съдебно събиране на вземането, както и разходите на кредитора за извънсъдебно събиране по Тарифата за таксите за допълнителните услуги, предоставяни от "Сити Кеш" ООД". Според проверяващите тази информация се различава от съдържанието на формуляра съгласно Прложение 2 към Закона за потребителския кредит, според който в част III "Разходи по кредита", т.4.6 следва да бъде записано "Вие трябва да платите (...(приложимата лихва и начините на изчисляването й и когато е приложимо, лихви за просрочие) за просрочени плащания)". Комисията е констатирала, че в предоставяните на потребителите по договорите СЕФ, както и в останалите справки към досието по кредита, е вписана информация за различни и извънсъдебни такси, които не са дължими от потребителя на основание чл. 33, ал.1 и ал. 2 ЗПК. Посочила е, че се касае за наложила се търговска практика. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед №5849/29.11.2024 г. председателят на КЗП е забранил на "Сити Кеш" ООД при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал.1, а именно, в противоречие с изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и в нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК дружеството неправомерно да изисква и да задължава потребителя да заплаща разноски за събиране на вземането при забава, без да са му дължими. Според органа кредиторът преди сключване на договора предоставя информация с условия, в които неправомерно изисква разноски за събиране на вземането при забава, без да му се дължат. Приел е, че тези действия противоречат на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, тъй като кредиторът е по-силна страна в договорните отношения по кредита. Първоинстанционинят съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. Според съда с търговското си поведение адресатът на акта е допуснал нелоялна търговска практика по определението на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Приел е, че средният потребител би могъл да измени съществено икономическото си поведение, ако това условие на кредитора не е въведено. Посочил е, че тази услуга се търси предимно от финансово нуждаещи се хора, които спешно искат да получат финансов ресурс в необходимия им размер. Въпреки че се презумира тяхното информирано решение, преценката им към този момент не винаги е обективна, поради което, според съда, не може да се приеме на общо основание, че са съобразили и преценили условията на договора, поради тяхна неотложна нужда. Съдът е обосновал, от една страна, че в случая цялостното представяне заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител относно общите такси и разходи по кредита и икономическите последици от сключването на договора. От друга страна, съдът е посочил, че с неправомерното условие за дължимост на разходите за събиране на вземането при забава, без да са му дължими към момента на сключване на договорите, кредиторът уврежда икономическите интереси на потребителите и действа в противоречие с изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, нарушава законовите разпоредби, добрите нрави или правата на потребителя и го поставя в неравностойно положение. Решението е правилно като краен резултат. Неоснователно е възражението на касатора за липса на мотиви на съдебното решение. Съдът на основание чл. 172а, ал. 2 АПК е длъжен да изложи становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Липсата на мотиви е основание за отмяна на съдебното решение, защото пречи да се провери правилно ли е процедирал съдът при разглеждане и решаване на делото. АССГ в решението е изложил мотиви, с които е обосновал правния си извод относно законосъобразността на оспорената заповед. Дали тази преценка е правилна е въпрос на съответствие с материалния закон и обоснованост на съдебното решение, а не е липса на мотиви. Правилен е изводът на съда относно компетентността на органа, формата на акта - заповедта съдържа мотиви от фактическа и правна страна и диспозитивна част, както и спазване на административнопроизводствените правила при издаването му. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не се е произнесъл относно липсата на уведомяване на дружеството за започване на административното производство, което във всички случаи представлява порок на акта поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушението е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното съдържание на административния акт, т.е. ако нарушението не беше допуснато, органът би могъл да стигне до друго решение по същество. В конкретния случай с оспорената заповед е приложена принудителна административна мярка, която по своя характер и по определение цели бързина и ефективност с оглед своевременната защита на засегнатата група адресати, поради което органът няма задължение за нарочно уведомяване преди издаване на административния акт. Дружеството се е запознало с установеното от проверката в констативния протокол и е имало възможност да представи доказателства. Този протокол е част от административната преписка. Правото на защита на "Сити Кеш" ООД не е накърнено, доколкото дружеството го е упражнило с оспорването на акта по съдебен ред. Касационният състав приема, че оспорената заповед на председателя на КЗП е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби, но по различни от приетите от първоинстанционния съд мотиви. Съдът е длъжен да провери единствено констатациите в мотивите на самия административен орган. Когато административният акт е мотивиран с определено фактическо основание, съдът трябва да извърши контрол за законосъобразност единствено в рамките на посочените от органа фактически и правни основания. В случая първоинстанционният съд, при безспорно установени факти, е изложил вътрешнопротиворечиви мотиви по същество. Изложил е съображения от правна страна и за заблуждаваща търговска практика, каквато органът нито твърди, нито е мотивирал в акта си. Няма спор, че касаторът има качеството на търговец и упражнява търговска практика. Съгласно § 13, т. 23 ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Съгласно тази разпоредба търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Предпоставката, при която правомощието за забрана на търговска практика може да бъде упражнено, е наличието на акт на контролния орган, което установява, че дадена търговска практика е нелоялна. Нелоялната търговска практика съдържа кумулативно две предпоставки: противоречие на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и способност да промени или възможност да промени икономическото поведение на средния потребител. Дефиницията на добросъвестност и професионална компетентност е дадена в § 13, т. 28 ДР на ЗЗП. "Добросъвестност и професионална компетентност" е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Търговската практика е почтена, когато не изкривява икономическото поведение на потребителя. Това означава, че клиентът трябва да може да вземе информирано решение без манипулации. По отношение на потребителите непочтена или неправомерна е практика, при която дължимите от потребителя по договора за потребителски кредит разходи не са ясно дефинирани или са прекомерни. Законът за потребителския кредит забранява на кредитора да изисква такси за действия, свързани с управление или извънсъдебно събиране на кредита. Търговската практика би се считала за почтена, ако разходите са дължими по закон или са пропорционални на дълга. Непочтена търговска практика се явява и събирането на такси, които по своя характер са "наказателни", под формата на разходи при извънсъдебно събиране на кредита, и дължимостта на които не е предвидена в ЗЗП. Потребителят е ясно информиран за тях със СЕФ, тези разходи са включени и в договора за потребителски кредит - чл. 6, ал. 2, както и чл. 21, т. 7 от общите условия на дружеството. С разпоредителната част на процесната заповед органът е забранил на "Сити Кеш" ООД да използва нелоялна търговска практика в противоречие с изискването за добросъвестност и професионална компетентност. Органът в мотивите на обжалваната заповед е посочил, че от проверените кредитни досиета е безспорно установено, че дружеството е въвело условие по договора за потребителски кредит потребителят, ако е в забава за връщане на главницата по кредита и/или лихвата, да дължи за нея освен обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване, и сторените разноски за съдебно събиране на вземането, също така и разходите на кредитора за извънсъдебно събиране по Тарифата за таксите за допълнителните услуги, предоставяни от "Сити Кеш" ООД". Това условие е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК. Посочената разпоредба предвижда при забава на потребителя кредиторът да има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. КЗП е проверила условията по двата сключени договора за кредит, отразени в документацията по тях, и е посочила, че вписаното в т. 4.6 от СЕФ условие по кредита е възпроизведено във всички документи по преписките, т.е. касае се за трайно наложила се търговска практика. Въведената спорна клауза в сключваните от "Сити Кеш" ООД договори за потребителски кредит представлява нелоялна търговска практика, която противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност. Предвид изложеното, правилен е крайният извод на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед на председателя на КЗП, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от ответника искане за разноски, в полза на Комисията за защита на потребителите следва да се присъдят разноски за защита от юрисконсулт в размер на 40, 90 евро, равностойността на 80 лв., на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал.3 АПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд