Решение № 6993 от 7.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1200/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител юриск. Л. Христова, срещу Решение 391/13.11.2023 г., постановено по административно дело 473/2023 г. на Административен съд/АС/ - Враца, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., с изх. 02-060-2600/2683 от 20.07.2023 г., и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд - необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Сочи се, че с писмо Изх. 10-1156/27.11.2018 г. на Министерство на земеделието и горите/МЗХГ/ ДФЗ е уведомен, че след преглед на информацията в базата данни за правни основания за ползване в министерството, същото предоставя в табличен вид информация за окончателния размер на правните основания за ползване на земите по парцели, включително и за правното основание на жалбоподателя. За да се регистрира един договор като правно основание, следва да се представи пред ДФЗ,за да се извърши проверка относно обстоятелството има ли действително сключен договор или не.При подаване на заявлението за подпомагане, системата е генерирал предупреждение за грешка по отношение на правните основания. Едва по делото се представят доказателства, че са налице договори. Навеждат се доводи за противоречие между официалната справка по чл.37м, ал.2 от ЗСПЗЗ, изготвена от БАБХ, утвърдена със Заповед РД 11-238/07.02.2018 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, съгласно която броят на животните към 01.02.2018 г. в животновъдния обект 3540-0164 е бил четири броя-над 6 месеца/неавтохтонни/. В хода на съдебното производство при поискана информация от ДФЗ по чл.192 от ГПК от трето неучастващо лице - БАБХ, е представена Справка за наличните животни в ИИС на БАБХ към 01.02.2018 г., като се установява, че в министерството с писмо Вх. 13-5021/09.01.2020 г. от БАБХ е получен Констативен протокол 0004273/29.01.2018 г., с което се констатира, че в ЖО 3540-0164 има домували 124 броя коне към 01.02.2018 г. Касаторът сочи, че представеният в хода на съдебното производство договор за наем от 01.06.2017 г., сключен по реда на чл.37и, ал.12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ с Община Вършец, за срок от 6 стопански години, считано от 01.10.2017 г. за поземлен имот 12961.60.321, с площ 1 023 604 кв. м./102,360 ха/, е регистриран в ОбС"Земеделие"- Берковица на 31.10.2017 г. Според касатора обстоятелството, че има сключен договор по чл.37и, ал.12 от ЗСПЗЗ не означава, че има валидно правно основание, тъй като не е налице втората кумулативна предпоставка един договор да се приеме за правно основание по чл.37м, ал.5 от ЗСПЗЗ - наличие на определен брой животни в животновъдния обект, които в случая съгласно Писмо Вх. 01-150-11-00/73 от 297.09.2021 г. на МЗХГ в животновъдния обект на жалбоподателя е имало само 4 броя животни. Моли касационната инстанция да отмени съдебното решение и да отхвърли на жалбата на дружеството срещу оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В случай, че съдът уважи жалбата срещу уведомителното писмо, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. С касационната жалба се представени писмени доказателства. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касационна жалба - "Златен изгрев БГ" ЕООД, чрез адв. Стоянова в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представя писмени доказателства. В съдебно заседание ответникът по касация не се представлява. Постъпило е становище на 01.04.2024 г. от адв. Стоянова, с която поддържа отговора си, няма доказателствени искания. Представя доказателства за направени съдебни разноски. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, намира същата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационнната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати се него. Решението е правилно. Предмет на съдебен контрол пред АС - Враца е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., с изх. 02-060-2600/2683 от 20.07.2023 г., издадено от Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ. Това писмо е издадено след като с влязло в сила Решение 238/27.06.2022 г. по адм. дело 70/2022 г. на АС - Враца е отменено предходно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., с изх. 02-060-2600/2683 от 01.04.2021 г. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административно - процесуалните норми, но е постановен в нарушение на приложимото материално право. Като правно основание за неодобряване на заявените площи за подпомагане е посочена разпоредбата на чл.43, ал.3, т.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Не е спорно по делото, че заявените площи за подпомагане за кампания 2018 г. са включени в специализирания слой Площи, допустими за подпомагане по чл.33а, ал.1 от ЗПЗП за 2018 г. В касационната жалба е посочено, че правният спор по делото е дали са налице, респективно дали е доказано наличие или липса на правни основания по съгласно чл.41 от ЗПЗП. В хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени писмени доказателства, от които се установява, че същият е ползвател на заявените процесни площи, доколкото е приет по делото като неоспорен от страните Договор за наем на земеделска земя по чл.37и, ал.12 от ЗСПЗЗ 62/01.06.2017 г., сключен между Община Вършец и Златен изгрев БГЕООД, за срок от 6 години, с предмет - земеделска земя с начин на трайно ползване пасище/мера и ливади, представляващ поземлен имот с ид. 12961.60.321 по КК на гр.Вършец. Същият е вписан в Службата по вписванията с рег. 606/02.06.2017 г. Този договор е бил прекратен с Допълнително споразумение, считано от 20.03.2019 г. Буди недоумение посоченото в писмо с Изх. 1100-442/03.10.2023 г., от Кмета на Община Вършец, че на земеделския стопанин Златен изгрев БГЕООД, не е направена официална справка,предоставена служебно от БАБХ, за наличните животни към 01.02.2018 г., тъй като до момента между Община Вършец и Златен изгрев БГЕООД не са сключвани договори за наем по чл.37и,ал.12 от ЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че при извършените автоматични проверки не са били установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания 2018. На заявлението е било извършена проверка на място, резултатите от която са обективирани в Доклад за проверка на площи с крайна дата 15.11.2018 г. Не са констатирани и установени несъответствия. Не са установени недопустими площи. Видно от Справка за наличните животни от Интегрирана информационна система на БАБХ, в Обект с епиоозтично значение /ОЕЗ/ към 01.02.2018 г., животновъден обект рег. 01296130270/3540-0164/, гр. Вършец, са били отглеждани 124 броя коне, описани детайлно по номер на ИД, порода, цвят, пол и възраст. Приета по делото е Справка за животни на собственик Златен изгрев БГЕООД към 01.02.2018 г. от Интегрирана информационна система на БАБХ, в която е посочен броят на отглежданите коне - 39. Налице е противоречие между посоченото в касационната жалба, че при преглед на наличната информация се установява, че в официалната справка по чл.37м от ЗСПЗЗ, изготвена от БАБХ е посочено, че броят на животните към 01.02.2018 г. е четири броя - над 6 месеца/неавтохтонни/. Касационната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд не е извършил проверка и не е обсъдил доводи на административния орган, касаещи регистрирания животновъден обект, доколкото такива мотиви липсват в процесното уведомително писмо. В този смисъл съображенията в касационната жалба за разминаванията в справките на БАБХ относно броя на отглежданите животни в животновъдния обект към 01.02.2018 г./четири или сто двадесет и четири броя/ не следва да бъдат обсъждани, като неоснователни, наведени за първи път в касационната жалба. При така установените разминавания в писмените доказателства относно наличието на действащ договор за наем към референтния период - 2018 г., неоспорен от страните по отношение на БЗС/парцели, както и относно установения брой на отглежданите коне в животновъдния обект, правилно административният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е прието в нарушение на материалния закон и преписката е върната на органа за произнасяне със задължение да постанови акт, съобразно дадените му указания. Административният орган следва да извърши преценка дали представеният договор за наем от 01.06.2017 г., сключен по реда на чл.37и, ал.12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи с Община Вършец, за срок от 6 стопански години, считано от 01.10.2017 г., за поземлен имот 12961.60.321, с площ 1 023 604 кв. м./102,360 ха/, представляващ поземлен имот с ид. 12961.60.321 по КК на гр.Вършец, номер по предходен план 60.37, регистриран в ОбСЗемеделие- Берковица на 31.10.2017 г., се отнася до БЗС/парцели 12961-707-8-2 и 12961-707-9-1, които са заявени за подпомагане от Златен изгрев БГЕООД, или касае други БЗС/парцели, както и да установи какъв е бил броят на отглежданите животни коне, от жалбоподателя към референтния период в ЖО с рег. 1296130270/3540-0164/, находящ се в ПИ с идентификатор 12961.427.25, м.Манчовото. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 2000 лв., представляващи хонорар за един адвокат. Направено е възражение за прекомерност на претендираните разноски, което съдът намира за неоснователно като бланкетно такова и като отчита действителната правна и фактическа сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение