Решение № 7564 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7386/2014 г.

Решение № 7564 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7386/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Пи джей лоджистикс" АД, чрез адв. Иван Йовчев срещу решение 952 от 10.04.2014 г., по адм. дело № 476/2013 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на "Пи джей лоджистикс" АД с ЕИК 160129890, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Густав Вайганд" № 14, срещу Ревизионен акт (РА) № 161203534 от 26.10.2012 г., потвърден с решение № 49 от 18.01.2013 г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) в частта, в която не е признат данъчен кредит в размер на 104 789.30 лв. с прилежащи лихви 25 209.14 лв.; коригирана е декларираната данъчна загуба за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., съответно със 146 677.65 лв., 228 071.08 лв. и 154 041.62 лв.; допълнително са установени задължения за данък по чл. 195 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2008 г., в размер на 2 444.79 лв., с прилежащи лихви и за данък по чл. 37 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., съответно 3 038.39 лв., 3 281.40 лв. и 3 377.39 лв., с прилежащи лихви и ревизираното лице е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 472 лв. Касаторът обжалва съдебното решение, защото счита, че е неправилно и необосновано по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като изложените в него мотиви не кореспондират с представените доказателства по време на ревизионното производство и съдебното дирене. По време на съдебното дирене са представени под опис - л. 866 множество документи, а не както е приел първоинстанционния съд няколко имейли. От представените доказателства пред първоинстанционния съд се доказва, че служители на "Проджект Груп" ЕООД и "Пи джей сървисис" ООД са извършвали цялата административна и стопанска дейност на ревизираното лице, а не само счетоводното му обслужване, на което се набляга в съдебното решение. Съдът не е изяснил фактическата обстановка по делото. По делото е поискано допускането на свидетели, които да дадат показания, с кого са контактували при извършваните от тях услуги на ревизираното лице, със служители на дружеството или със служители на "Проджект Груп" ЕООД и "Пи джей сървисис" ООД. Съдът неправилно не е уважил това искане, защото е допустимо обстоятелствата по доставките да се доказват със свидетелски показания. Съдът не е обсъдил подробно заключенията на вещите лица по Съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) и Съдебно-икономическата експертиза (СИЕ). От представените доказателства по делото се установява, че доставките по спорните фактури са реални. Касаторът иска спорното решение да бъде отменено. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страни по делото и в срок. Разгледана по същество е основателна. За да постанови спорното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 161203534 от 26.10.2012 г., в частта, в която е потвърден с Решение № 49 от 18.01.2013 г., издадено от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В мотивите си съдът е приел, че РА е постановен при правилно прилагане на материалния закон по отношение на спорните доставки. По делото не е доказано, че спорните услуги са извършени от издателите на процесните фактури. Прието е, че административния орган правилно е приел, че спорните доставки не са реални и поради това правилно е отказано право на данъчен кредит по процесните услуги и законосъобразно е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. От заключението на вещото лице съдът е установил, че ревизираното лице е на голяма загуба през всяка година от ревизираните периоди, защото генерира само разходи, а в същото време прави огромни разходи за счетоводство и лобиране за изграждане на логистичен център. В случая е налице създадена схема по която няколко свързани дружества префактурират фиктивно извършването на административни и счетоводни услуги, без същите да са реално извършени, като индиция за това е факта, че няма последваща реална дейност от ревизираното лице, което трупа огромни загуби през годините. Освен това всички дружества са регистрирани на един адрес, ползват един офис и се обслужват счетоводно от едно и също лице. Констатирани са разминавания в обясненията по отношение на това кой е извършил това обслужване, както и липсва яснота в какво точно се е състояло то. Според съда за услугите са уговорени огромни суми за процесните услуги, при положение, че ревизираното лице няма почти никакви покупки и продажби и няма назначени работници. Въз основа на гореизложеното първоинстанционният съд е приел, че спорните счетоводни и административни услуги не са реално извършени и органите по приходите правилно не са признали правото на данъчен кредит, като и законосъобразно е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., във връзка със спорните фактури. Решението на първоинстанционния съд е частично недопустимо и неправилно. Ревизираното лице е обжалвало пред първоинстанционния съд процесния РА, в частта, в която е потвърден. С решение № 49 от 18.01.2013 г., издадено от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, директорът е потвърдил РА № 161203534 от 26.10.2012 г., издаден на ревизираното лице, в частта с която е коригирана декларираната данъчна загуба за 2010 г. с 154 041.62 лв. и допълнително установените задължения за данък по чл. 37 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., съответно 3 038.39 лв., 3 281.40 лв. и 3 377.39 лв., с прилежащите лихви, както и в частта за отказания данъчен кредит в размер на 104 789.30 лв., ведно с прилежащите лихви; РА е изменен в частта, с която е коригирана в увеличение декларираната данъчна загуба за 2008 г. и 2009 г., съответно от 146 677.65 лв. на 65 177.65 лв. и от 228 071.08 лв. на 195 676.09 лв.; РА е отменен, в частта, с която допълнително са установени задължения за данък по чл. 195 ЗКПО за 2008 г. в размер на 2 444.79 лв., ведно с прилежащите лихви. Първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил в диспозитива си жалбата на ревизираното лице, в частта, в която е коригирана декларираната данъчна загуба за 2008 г. и 2009 г., съответно със 146 677.65 лв. и 228 071.08 лв. и допълнително установените задължения за данък по чл. 195 ЗКПО за 2008 г., в размер на 2 444.79 лв., с прилежащи лихви. Видно от решението на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, процесния РА е изменен в частта, в която е коригирана в увеличение декларираната данъчна загуба за 2008 г. и 2009 г., съответно от 146 677.65 лв. на 65 177.65 лв. и от 228 071.08 лв. на 195 676.09 лв. и РА е отменен, в частта, с която допълнително са установени задължения за данък по чл. 195 ЗКПО за 2008 г. в размер на 2 444.79 лв., ведно с прилежащите лихви. В разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК изрично е посочено, че РА, може да се обжалва в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 ДОПК. Въпреки гореизложеното първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по законосъобразността на спорния РА и в тази част, поради което постановеното от съда в тази част решение е недопустимо и следва да се обезсили, в частта, в която е коригирана декларираната данъчна загуба за 2008 г. над 65 177.65 лв., за 2009 г. над 195 676.09 лв., както и в частта с която допълнително са установени задължения за данък по чл. 195 ЗКПО за 2008 г., в размер на 2 444.79 лв., с прилежащи лихви. Първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения по преценката на фактите и събраните доказателства, както и липса на мотиви в останалата част от спорното решение, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Настоящата инстанция намира, че в обжалваното съдебно решение липсват собствени фактически констатации, направени въз основа на анализ на всички доказателства, които са събрани по време на данъчната ревизия и съдебната фаза на производството. Съдът е изложил мотиви единствено по отношение на отказаното право на данъчен кредит по спорните фактури, издадени от "Пи джей Сървисис" ООД и "Проджект Груп" ООД, с предмет на доставка "счетоводно и административно обслужване", както и че законосъобразно е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., във връзка със спорните фактури. По отношение на спорните фактури издадени от първия доставчик, с предмет на доставка "участие в изложение за недвижими имоти" и по отношение на спорните фактури, издадени от втория доставчик, с предмет на доставка "наем офис" и "презентация на проект", съдът не е изложил конкретни мотиви. Първоинстанционният съд не е изложил мотиви и по отношение на определените с процесния РА задължения на ревизираното лице за данък по чл. 37 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Видно от мотивите на решението, съдът не е обсъдил подробно представените пред него нови писмени доказателства представени под опис (л. 866) и заключенията на вещите лица по назначените експертизи, поради което не е изяснена фактическата обстановка по делото. Основателно е твърдението на касатора, че съдът е допуснал процесуално нарушение, защото по делото е поискано допускането на свидетели, които да дадат показания, с кого са контактували при извършваните от тях услуги, но съдът не е уважил това искане. Като е отхвърлил искането съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до непълнота на доказателствата по делото. Административният съд в нарушение на процесуалния закон не е допуснал допустими доказателствени искания за събиране на доказателства за установяване на относими към спора факти, което в конкретния случай се отразява върху крайното съдебно решение, постановено при неизяснена фактическа обстановка в резултат от несъбиране на всички относими към спора доказателства. Съществуването на различни доказателствени средства за установяване на един спорен релевантен факт не ограничава процесуалната възможност на лицата, в чиято тежест на доказване са тези факти да ангажират само част от тях, ако са допустими според процесуалния закон. Въпрос на преценка е доколко ангажираните и събрани доказателства установяват по категоричен начин твърденията на страните, но не и въпрос по допустимостта на исканите доказателства, чието ограничаване е уредено в процесуалния закон и не е предоставено на свободна преценка на съда, който събира доказателствата. Като е оставил без уважение искането на ревизираното лице за допускане на гласни доказателства за установяване на посочените обстоятелствата, съдът е ограничил правото му на защита без правно основание. Следва делото да бъде върнато на първоинстанционния съд, който при новото му разглеждане да извърши анализ на цитираните по-горе писмени доказателства, поотделно и в съвкупност с останалите доказателства, като изложи мотиви относно признаване реалността или не на фактурираните доставки, увеличаването на финансовия резултат за процесните периоди и определения данък по чл. 37 ЗДДФЛ. Всичко гореизложено обуславя извода на настоящия състав на касационната инстанция, че са налице основанията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК да бъде постановена отмяна на обжалваното решение, в горепосочената част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд - за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на настоящото решение. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение