Решение № 2395 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8573/2017 г.

Решение № 2395 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8573/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главния директор на Главна дирекция "Управление на териториално сътрудничество" ("УТС") към Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и ръководител на Управляващия орган (УО) по Програмата за трансгранично сътрудничество Б.-С. по Инструмента за предприсъединителна помощ № CCI: 2007СВ16IPO006 срещу Решение № 3697 от 02.06.2017 г. по адм. дело № 64/2017 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ) в частта, в която е отменено негово Решение за налагане на финансова корекция на Асоциация за деца с трудности в обучението (АДТО) в размер на 949,90 евро, съставляващи 10 % от стойността на договора, сключен на 13.01.2015 г. с "Я. Т. Б." АД; в размер на 1 699,20 евро, съставляващи 10 % от стойността на договора, сключен на 02.02.2015 г. с "П. Е. К." ЕООД и 378,24 евро, съставляващи 10 % от стойността на договора, сключен на 18.02.2015 г. със "Сана 21" ООД. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на бенефициера срещу оспореното решение за налагане на посочените по-горе финансови корекции. Ответникът - Асоциация за деца с трудности в обучението, в писмен отговор застъпва становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С решението в обжалваната му част е извършена проверка за законосъобразност на Решение № РД-02-14-918 от 16.11.2016 г. на Главния директор на Главна дирекция "УТС" към МРРБ и ръководител на Управляващия орган по Програмата за трансгранично сътрудничество Б.-С. по Инструмента за предприсъединителна помощ № CCI: 2007СВ16IPO006 в частта му, в която са наложени финансови корекции на Асоциация за деца с трудности в обучението в размер на 949,40 евро, съставляващи 10 % от стойността на договора, сключен на 13.01.2015 г. с "Я. Т. Б." АД; в размер на 1 699,20 евро, съставляващи 10 % от стойността на договора, сключен на 02.02.2015 г. с "П. Е. К." ЕООД и 378,24 евро, съставляващи 10 % от стойността на договора, сключен на 18.02.2015 г. със "Сана 21" ООД. За да отмени административния акт в частта му на посочените по-горе финансови корекции, съдът е приел, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Констатираните нарушения от административния съд се изразяват в липса на мотиви в административния акт за нанесена финансова вреда или опасност, възможност за такава върху бюджета на общността в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с нарушението. А по отношение на наличието на нарушение на националното или съюзното право, административният съд е приел, че са изложени противоречиви мотиви - от една страна административният орган приема, че възложителят е допуснал нередност по т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (отм.) - неправомерни или дискриминационни критерии за подбор и/или показатели за комплексна оценка и нередност по т. 15 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията (отм.) - оценяване на участниците/кандидатите при използване на незаконосъобразни критерии за подбор или показатели за оценка. Същевременно при обосноваване на размера на финансовата корекция ръководителят на управляващия орган е посочил, че участниците са третирани равнопоставено, допуснати са до участие и няма отстранени участници поради несъответствие на подадените оферти с изискванията на възложителя. Посоченото противоречие на мотивите според съда е граничещо с липсата на мотиви. Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място, съдът е длъжен въз основа на представените по делото доказателства да установи релевантните за спора факти и обстоятелства, а след това да определи приложимото право и да извърши проверка на законосъобразността на административния акт съгласно очертаните предели в чл. 168 от АПК. В конкретния случай съдът не е изложил мотиви кои факти и обстоятелства приема за установени, липсва и анализ на фактите и обстоятелствата, отнесени към приложимото право. Съдът не е изложил мотиви дали са осъществени сочените от органа нарушения, послужили като основание за налагане на финансовите корекции, а директно е констатирал, че издателят на акта не е обосновал финансовото отражение на нарушението върху бюджета на общността, както и причинно-следствената връзка между нарушението и твърдяната от административния орган възможност за засягане на бюджета на общността. При проверка на законосъобразността на административния акт съдът не е съобразил, че спорният въпрос дали възложителят е допуснал описаните в административния акт нарушения е преюдициален по отношение на въпроса дали тези нарушения имат финансово отражение върху бюджета на общността. Нито националното законодателство, нито цитираните от административния орган разпоредби от международни актове, послужили като основание за издаване на решението за финансова корекция, изискват като абсолютна предпоставка точно количествено определяне на финансовото отражение на нарушението върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ по договора. Напротив, именно поради наличието на случаи, в които е обективно невъзможно да се определи точно размерът на финансовото отражение на нарушението, е допустимо приложението на пропорционалния метод - чл. 9, ал. 1 от Методологията (отм.). В случая с оглед характера на твърдените от органа нарушения е невъзможно да бъде установено конкретното финансово отражение на нарушенията, поради което липсата на мотиви относно финансовото отражение на нарушението върху бюджета на общността не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Не може да бъде споделен също така изводът на съда, че липсата на отстранени участници е в противоречие с констатацията на административния орган за допуснати нередности от възложителя по смисъла на т. 9 и 15 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията (отм.). Наличието на нередност се преценява във всеки случай с оглед установените конкретни факти и обстоятелства и приложимите правни норми, което в случая не е сторено от първоинстанционния съд. Отделно от това, нередността по т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията (отм.) касае не само случаите на отстранени участници, но и възпрепятстване на участието на потенциални кандидати. А нередността по т. 15 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията (отм.) обхваща и нарушения при оценяване на участниците. По изложените съображения обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да изложи конкретни съображения относно установените по делото факти и обстоятелства, както и за липсата или наличието на основанията по чл. 146 от АПК за всяка една от трите финансови корекции поотделно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение