Решение № 14506 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3658/2011 г.
ВАСVIII отделение09.11.2011 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 92 от 21.01.2011 г., постановено по адм. дело № 698/2009 г. по описа на Административен съд - Варна. ОСЪЖДА ЕТ "Амад-Атанас Желязков" гр. Добрич, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж. к. " Добротица", бл. 2, вх. А, ап. да заплати по сметката на Дирекция " ОУИ" - гр. Варна сумата в размер на 808.68 лв., представляваща разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14506 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3658/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Амад-Атанас Желязков" гр. Добрич против Решение № 92 от 21.01.2011 г., постановено по адм. дело № 698/2009 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата без конкретни доводи са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Ответникът - Директор на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП гр. Варна, чрез процесуален представител юрк. Екимова в писмено становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: По оспорване от ЕТ "Амад-Атанас Желязков" предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт (РА) № 800372/17.12.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с Решение № 44/18.02.2009 г. на Директора на Дирекция на " ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя за д. п. м. 09, м. 10,м. 11,м. 12.2003 г. и м. 01, м. 07.2004 г. са определени допълнително данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на 10796.90 лв. главница и лихва общо в размер на 7136.86 лв. С обжалваното решение съдът е отхвърлил изцяло жалбата. За да постанови този резултат, съдът е съобразил, че правото на собственост върху недвижим имот, както и на ограничени вещни права върху недвижим имот, каквото е правото на строеж и на надстрояване върху чужд имот, се прехвърлят по нотариален ред, като нотариалната форма е форма за действителност. По силата на предварителния договор / стр. 96 от делото/ касатора се е задължил да построи съответните обекти и да прехвърли собствеността върху същите по нотариален ред в едномесечен срок от приемането на сградата за годна за ползване. Т. е срещу учреденото право на строеж е договорена цена като "апартаменти, магазини и гаражи от бъдещата сграда". На практика прехвърлянето на правото на собственост върху тези обекти, което е данъчното събитие ще се осъществи едва след завършването на сградата (или построяването й в груб строеж), а не към датата, на която е учредено правото на строеж. Безспорно в конкретния случай при прехвърлянето на правото на собственост върху даден обект от процесната сграда е била налице доставка и на датата на съставяне на нотариалния акт е възникнало данъчното събитие, данъкът е станал изискуем и за жалбоподателя е възникнало задължение да го начисли. От жалбоподателя не са представени доказателства, от които да е видно, че за извършените сделки с недвижими имоти /доставки/ за периода от м. 09.2003 г. до м. 01.2004 г. вкл. са издадени фактури, и че е начислил данък по доставката в размера по чл. 30, ал. 1 от ЗДДС (отм.) на датата на данъчното събитие - датата на прехвърляне на собствеността/ датата на нотариалния акт/. В същия договор е посочено, че жалбоподателя ще има право да продава останалите обекти, които няма да служат за обезщетение за собствениците на земята на трети лица. По делото обаче не са представени предварителни договори със лицата закупили апартаменти във вход "А" на процесната сграда. Във връзка с това и въз основа на представените по делото доказателства, включително и тези с административната преписка е приел за установено, че жалбоподателя е осъществявал строителство на недвижими имоти, в т. ч. и строителство на пететажна сграда, находяща се на ул. " Трети март" № 9, в имот представляващ УПИ I, отреден за имоти пл. № 4624, 4623 и 4621, кв. 8 по ЗРП на гр. Добрич. Въпреки предоставената възможност на търговеца в административното производство за представяне на релевантни за спора писмени доказателства, документи доказващи учредяването на правото на строеж върху описания по-горе имот, предварителни договори и нот. актове за извършени продажби, както и фактури за извършени авансови плащания във връзка с извършеното строителство - такива не са представени във връзка с връченото му ИПДПОЗЛ с изх. № 40-800346/23.09.2008 г., с което са изискани всички първични и вторични счетоводни документи, договори и др. за ревизирания период. С оглед на което е констатирана невъзможността да се установи какви схеми на заплащане на имотите са договорени между жалбоподателя и трети лица купувачи на имоти в процесната сграда. С оглед на установеното съдът е приел, че правилно и законосъобразно органът по приходите е начислил ДДС на основание чл. 55, ал. 1, ал. 5 и ал. 6 от ЗДДС (отм.), във вр. с чл. 6 и чл. 25, ал. 1 и ал. 3, чл. 30, ал. 1 и чл. 56, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и чл. 32, ал. 1 от ППЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11, м. 12.2003 г. и м. 01.2004 г. Решението е правилно. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че са налице визираните основания за частичната отмяна на РА. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 160 ДОПК, респ. чл. 235 и чл. 236 от ГПК във вр . § 2 ДОПК. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет, на данъчния процес и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалните закони, релевантни за правилното определяне на данъчните задължения - в случая по ЗДДС. В тази връзка е неоснователно твърдението на касатора, че съдът е кредитирал изслушаното по делото заключение на вещо лице по допуснатата и изслушана ССЕ-за, без да прецени документите послужили за обективираните в тях изводи съдът е достигнал до неверни правни изводи. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е взел предвид представените в административната преписка и събраните по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези на касатора, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Решението е обосновано, в което съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод на АС-Варна за неоснователност на жалбата. Обсъдено е и заключението на изслушаната по делото съдебно -счетоводна експертиза, която като ненадлежно оспорена, обосновано е приета материалната й доказателствена сила за правилното решаване на спора. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи, и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, направеното искане на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът счита за основателно. Възнаграждението следва да бъде определено по реда на чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно обжалвания материален интерес - главница и лихви общо в размер на 17933,76 лв. Поради това и предвид обстоятелството, че ответната страна е представлявана в касационната инстанция от юрисконсулт, възнаграждението е дължимо и следва да бъде присъдено в размер на 808,68 лв. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение