Решение № 185 от 13.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3508/2018 г.

Решение № 185 от 13.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3508/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Д. Г. Д., чрез адв. С. С. срещу въззивно решение № 707/19.04.2018 г. по в. гр. дело № 369/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5211/13.12.2017 г. по гр. дело № 4386/2017 г. на Варненския районен съд в частите, с които са отхвърлени предявените от Д. Г. Д. против "Булминерал" АД искове за солидарното му осъждане да заплати на ищеца наред с ответника "ВМ Интернешънъл" ЕООД на основание чл. 128, ал. 2 КТ сумата 6747.71 щатски долара неплатено трудово възнаграждение за положен труд през периода от 18.04.2015 г. до 03.07.2015 г., от които: 574.26 щатски долара дължимо трудово възнаграждение за месец април 2015 г., 2873.45 щатски долара дължимо трудово възнаграждение за месец май 2015 г., 3000 щатски долара дължимо трудово възнаграждение за месец юни 2015 г., 300 щатски долара дължимо трудово възнаграждение за месец юли 2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2016 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 631.05 щатски долара, сбор от обезщетенията за забавено плащане върху всяко месечно възнаграждение за периода от 04.07.2015 г. до 03.06.2016 г. Първоинстанционното решение в частите, с които "ВМ Интернешанъл" ЕООД е осъдено да заплати на Д. Г. Д. на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 6708.60 щатски долара – сбор от неплатени брутни трудови възнаграждения за положен извънреден труд през периода от 18.04.2015 г. до 03.07.2015 г. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 631.05 щатски долара – сбор от обезщетенията за забавено плащане върху всяко месечно възнаграждение за периода от 04.07.2015 г. до 03.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението и е отхвърлен искът по чл. 128, т. 2 КТ срещу "ВМ Интернешанъл" ЕООД за разликата до пълния претендиран размер от 6747.71 щатски долара, представляваща претендирано възнаграждение за месец юли 2015 г., е влязло в сила като необжалвано на основание чл. 296, т. 2 ГПК. Поддържаните в жалбата основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове от Д. Г. Д. срещу "Булминерал" АД се уважат. Ответниците по жалбата "Булминерал" АД /в несъстоятелност/ и синдика Я. С. не заявяват становище. С определение № 106 от 6.03.19 г. по ч. гр. дело № 3507/18 г. на ІV г. о. на ВКС е присъединено за общо разглеждане производството по частната жалба на Д. Г. Д. чрез адв. С. С. против определение № 1945/31.07.18 г. по в. гр. д. № 369/18 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 1947/28.06.18 г., подадена от същата страна за изменение в частта за разноските на решение № 707/19.04.18 г. по в. гр. д. № 369/18 г. на Варненския окръжен съд. С определение № 277 от 25.03.19 г. състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: "Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?". С решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г. на ІV г. о. на ВКС е дадено разрешение на правния въпрос в следния смисъл: съдът по същество е длъжен да прецени всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, както и доводите на страните и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка обстоятелства по делото и върху закона. Това разрешение съответства на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 и чл. 12 ГПК, както и на тази на чл. 188, ал. 1 ГПК от 1952 г. (отм.). С решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на ІІ т. о. на ВКС е прието, че в задължителната практика на ВС и ВКС е застъпено становище, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти. Доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства. Това правно разрешение е възприето и с решение № 10/01.02.2012 г. по гр. д. № 130/2011 г. на І г. о. на ВКС, според което: въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, както и в решение № 341/11.11.2011 г. по гр. д. № 992/2010 г. на І. на ВКС. С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 15.04.2015 г. ищецът е сключил индивидуален трудов договор с ответното дружество "ВМ Интернешанъл" ЕООД, представлявано от управителя си Г. Г. Г., по силата на който е заемал длъжността "втори помощник капитан" на м/к "Батя", IMO 8000836, като при сключването му не било посочено дружеството "ВМ Интернешанъл" ЕООД да е действало като пълномощник. Приел е, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 03.07.2015 г. със заповед № 335/03.07.2015 г. Прието е, че според издадена от работодателя "ВМ Интернешанъл" ЕООД справка № 449/09.07.2015 г. на ищеца са били дължими следните суми: 574.26 долара за месец април 2015 г. и 2873.45 долара за месец май 2015 г., като в нея било посочено, че заплатите за м. юни ще бъдат изготвени до 25.07.2015 г. Съдът приел за установено, че с договор за стандартен беърбоут чартър от 06.01.2012 г. корабособственикът "Индивидуал Технолоджи С. А. ", Маршалови острови е предоставил под наем на беърбоут чартьора "Булминерал" ООД /преобразувано в АД/ м/к "Батя" за период от 5 години, който от своя страна го предоставил под наем с договор за пренаемане на кораба от 07.05.2013 г. на "Шипинг Лоджистик С. А. ", Маршалови острови, м/к "Батя" за периода от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. Приел съгласно писмо изх. № B – В - 2994/02.02.2016 г. на ИА "Морска администрация", че в периода от 18.04.2015 г. до 03.07.2015 г. в регистъра на корабите, вписани към пристанище Варна, морският кораб "Батя" е плавал под български флаг; като корабособственик е вписан "Индивидуал Технолоджи С. А.", Маршалови острови; за беърбоут чартьор – "Булминерал" ООД, а за подбеърбоут чартьори са вписани "Еурокуест Шипинг", САЩ и "Шипинг Лоджистик С. А. ", Маршалови острови. Прието е, че на 17.11.2015 г. м/к "Батя" е заличен от българския регистър на корабите, наети на беърбоут чартър, по молба на корабособственика поради продажбата на кораба и прекратяване на договора за беърбоут чартър, сключен с "Булминерал" ООД. Въззивният съд е приел за установено, че между "Шипинг Лоджистик С. А. " и "ВМ Интернешанъл" ЕООД е сключен договор за корабен мениджмънт на 07.03.2013 г. Според представено генерално пълномощно, заверено на 11.04.2013 г. в [населено място], Република Гърция, законният представител на "Шипинг Лоджистик С. А. " Д. Дж. Рийдър е упълномощил К. И. да подписва, извършва и представя всякакви споразумения, договори и други документи от името на дружеството, да извършва всякакви действия от името на дружеството. Съдът е посочил, че в корабния дневник на м/к "Батя" за първото полугодие на 2015 г. като корабособственик (наемател) е вписан "Bul mineral". Констатирал е, че по делото са представени писмени доказателства (фактури и платежни нареждания) за извършени в периода м. ноември 2014 г. – м. юли 2015 г. разходи от подбеърбоут чартьора "Шипинг Лоджистик С. А. " по повод експлоатацията на кораба, включително доказателства, установяващи извършени плащания към корабния мениджър "ВМ Интернешанъл" ЕООД по повод експлоатацията на м/к "Батя", в това число и за възнаграждения на персонала. Приел е за установено от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, че брутният размер на неизплатените трудови възнаграждения на ищеца в периода от 18.04.2015 г. – 03.07.2015 г. е в размер на 7037.14 щатски долара, а нетният в размер на 6687.74 щатски долара; обезщетението за забава за процесния период за посоченото брутно трудово възнаграждение е в размер на 667.11 щатски долара, а върху нетното трудово възнаграждение е в размер на 625.44 щатски долара. От правна страна съдът е приел, че основният спорен въпрос по делото е дали ответникът "Булминерал" АД е солидарно отговорен с другия ответник "ВМ Интернешънъл" ЕООД за заплащане на дължимо, но неплатено трудово възнаграждение на ищеца. Обосновал е, че съгласно чл. 121 от ЗЗД, освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква, само когато е уговорена. Позовал се е на дадените § 1, т. 17 и т. 25 от ДР КТК и чл. 199а КТК дефиниции, според които "беърбоут чартър" представлява договор за наемане на кораб за уговорен период от време, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, а "беърбоут чартьор" е лице, наело кораб за определен срок по договор за беърбоут чартър. Съдът е изложил съображения, че ако не е уговорено друго, наемателят в границите на правата, които има по договора за беърбоут чартър, може да сключва от свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на трето лице за срока на действие на договора или за част от него (чл. 199г КТК). Приел е, че в конкретния случай подбеърбоут чартьор е "Шипинг Лоджистик С. А. ", Маршалови острови, но съгласно ал. 3 на чл. 199г КТК първоначалният наемател продължава да отговаря за изпълнението на договора за беърбоут чартър спрямо наемодателя и след сключване на договора за пренаемане. Прието е, че задълженията на наемателя по договора за беърбоут чартър са установени в разпоредбата на чл. 199ж КТК и същите са приложими и за договора за подбеърбоут чартър. Според тази разпоредба търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като всички разходи, свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка. Според чл. 199з от КТК наемателят носи отговорност пред трети лица за основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба, включително за претенциите за обезщетение за вреди, причинени от замърсяване с нефт, както и за вреди, причинени при превоз на опасни и вредни вещества. Съдът е съобразил, че съгласно дефиницията на договор за управление на кораб – договор за корабен мениджмънт по чл. 225а КТК, корабният мениджър се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на корабопритежателя една или повече от изброените в същия текст услуги, включително да комплектува корабния екипаж с правоспособни морски лица. Позовал се е на нормативната уредба, съдържаща се в кодекса за търговското корабоплаване, в който е дадена легална дефиниция на понятията "корабособственик" и "корабопритежател" при проведено ясно разграничение между тях. Според чл. 9, ал. 3 КТК корабопритежателят е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е собственик на кораба или го ползва на друго законно основание. Съобразявайки в тази връзка, че корабособственикът "Индивидюъл технолъджи СА" е предоставил м/к "Батя" под наем на "Булминерал" ООД с договор за беърбоут чартър от 06.01.2012 г., който от своя страна на 07.05.2013 г. е преотдал под наем кораба на "Шипинг Лоджистик С. А" за периода от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г., който пък сключил с "ВМ Интернешанъл" ЕООД договор за корабен мениджмънт на м/к "Батя", а трудовият договор на ищеца е сключен с корабния мениджър "ВМ Интернешанъл" ЕООД, е приел, че "Булминерал" АД не е солидарно отговорен, наред с "ВМ Интернешанъл" ЕООД – Варна, за задълженията за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца. За неотносими съдът е счел доводите на ищеца, че договорът за под беърбоут чартър между "Булминерал" АД и "Шипинг Лоджистик С. А. " е симулативен, доколкото трудовият договор на ищеца е сключен с "ВМ Интернешанъл" ЕООД. Извода си за липса на солидарност съдът обосновал с аргумента, че с преотдаването под наем на кораба ответникът "Булминерал" АД е придобил качеството на наемодател, а новият наемател – на корабопритежател, по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК. Посочил е, че за да възникне пасивната солидарност помежду им трябва да е предвидена в закона или изрично да е уговорена. В конкретния случай е приел, че нито в закона е предвидена възможност наемодателя, наред с работодателя, да отговаря за трудовите възнаграждения на екипажа на кораба, нито от трудовия договор на ищеца може да бъде изведена такава солидарна отговорност. Разяснил е, че трудовите договори с членовете на корабния екипаж могат да бъдат сключени, както от корабопритежателя, така и от негов представител, респективно мениджър, предвид правомощията на мениджъра съгласно договора за корабен мениджмънт и разпоредбите на чл. 225а КТК, като корабният мениджър има право да сключва трудови договори с членовете на корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя. Обосновал е, че когато трудовият договор е сключен в рамките на представителната власт на корабния мениджър, правата и задълженията възникват направо в правната сфера на представлявания корабопритежател. Когато обаче трудовият договор е сключен от корабния мениджър от негово име, същият дължи изпълнение по този договор към своя контрахент, т. е., задължението за заплащане на трудово възнаграждение е негово, а отношенията между корабопритежателя и корабния мениджър във връзка със заплащане на трудовото възнаграждение се уреждат съгласно договора за корабен мениджмънт. Прието е, че след като правата и задълженията по трудовия договор на ищеца са възникнали в правната сфера на "ВМ Интернешанъл" ЕООД, който от свое име като работодател, е сключил договора, то не е налице предвидена в закона солидарност между корабния мениджър и първоначалния беърбоут-чартьор. За неприложима съдът е приел разпоредбата на чл. 199з от КТК, тъй като касае отговорността на наемателя за вреди, причинени на трети лица във връзка с експлоатацията на кораба, а членовете на екипажа нямат качеството на трети лица по смисъла на чл. 199з КТК. Въззивният съд е приел, че липсата на договорно или законно основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответника "Булминерал" АД за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца обуславя неоснователността на исковете на ищеца против този ответник. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като провери обжалваното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Въззивният съд е формирал изводите си за неоснователност на исковете, прилагайки към процесното правоотношение правилата на Кодекса на труда, без да съобрази, че приложимите норми към морския трудов договор са: Конвенция на организацията на Обединените нации по морско право (Обн. ДВ. бр. 73 от 27 август 1996 г., обн. ДВ. бр. 74 от 30 август 1996 г.); Морска трудова конвенция (ратифицирана със закон, приет от 40-ото НС на 27.05.2009 г. - ДВ, бр. 42 от 5.06.2009 г., обн., ДВ, бр. 76 от 30.08.2013 г., в сила от 20.08.2013 г., ); Кодекс на търговското корабоплаване; Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя (приета с ПМС № 226 от 14.10.2003 г., обн., ДВ, бр. 93 от 21.10.2003 г., в сила от 22.01.2004 г.); Наредба № 1 от 10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите (обн. ДВ, бр. 7 от 24.01.2003 г.) и Наредба № 5 от 01.09.2004 г. за корабните документи (обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г.). Въззивният съд не е обсъдил в мотивите на своето решение въведените с въззивната жалба доводи, че в корабния дневник е вписан като корабопритежател на процесния кораб "Булминерал" АД, който е осъществявал и реално експлоатацията на кораба; че вписването в Регистъра на корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър, на договора с "Шипинг Лоджистик" С. А. е в нарушение на българското законодателство, поради което не е породило правно действие. Не е обсъдил представените в подкрепа на тези доводи доказателства. Съгласно Конвенцията на ООН по морско право корабите притежават националността на държавата, под чието знаме имат право да плават, като всяка държава издава на корабите, на които предоставя правото да плават под нейно знаме документи, удостоверяващи това – чл. 91, т. 1 и т. 2. Съгласно чл. 94 от Конвенцията относно задълженията на държавата на знамето, всяка държава осъществява ефективно своята юрисдикция и упражнява контрол върху корабите под нейно знаме в административната, техническата и социалната сфера; води корабен регистър, съдържащ имената на корабите под нейно знаме и техните данни и взема мерките, необходими за осигуряването на безопасността по море. Във вътрешното ни законодателство, връзката между кораба и държавата на знамето е уредена в чл. 27 от Кодекса за търговското корабоплаване (КТК), който гласи, че под знамето на Република България плава само кораб, който: 1. е собственост на държавата; 2. който е собственост на българско физическо или юридическо лице; 3. повече от половината от който е собственост на българско физическо или юридическо лице; 4. който е собственост на физическо или юридическо лице от страна - членка на Европейския съюз, при условие че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна - членка на Европейския съюз, установени в Република България и 5. кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от лицата по т. 1 - 4 за времето на действие на договора. Тази уредба гарантира, че под български флаг може да плават само кораби с доказана и съществуваща реална връзка с Република България. Съгласно чл. 33, ал. 1 КТК, всеки кораб, плаващ под българско знаме, трябва да бъде вписан в регистровите книги на корабите в едно българско пристанище, като регистровите книги се водят от регионалните звена на Изпълнителната агенция "Морска администрация". Съгласно чл. 34, ал. 5 КТК, регистровите книги на отделните категории кораби, подлежащи на вписване, съставят общ единен регистър на корабите, плаващи под българско знаме. Съгласно чл. 39а, ал. 1, т. 1 КТК, кораб, нает при условията на договор за беърбоут чартър, може да бъде вписан в регистровите книги, ако е нает от българската държава или от лице по чл. 27, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТ, т. е. от българско физическо или юридическо лице; физическо или юридическо лице от страна - членка на Европейския съюз, при условие че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна - членка на Европейския съюз, установени в Република България. Беърбоут чартьорът е наемател, на когото са предоставени пълни права по владение и контрол върху кораба, включително правото да наема екипаж. Той е корабопритежател и работодател (чл. 9, ал. 3 КТК, пар. 1, т. 7 от Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя и чл. 199а КТК). Съгласно императивната разпоредба на чл. 88б КТК трудовото правоотношение по престиране на работна сила на кораб възниква между корабопритежателя (в частност беърбоут чартьора) и членовете на екипажа на кораба. Беърбоут чартьорът се вписва в регистровите книги на корабите, наети по договор за беърбоут чартър (чл. 10, т. 13 от Наредба № 1/2003 г. за вписване в регистъра на корабите). В полза на беърбоут чартьора се издава свидетелство за регистрация, което удостоверява качеството на беърбоут чартьор и правото му да плава под български флаг (чл. 13, ал. 5 Наредба № 5 от 01.09.2004 г. за корабните документи). Беърбоут чартьорът се вписва и в корабния дневник, доколкото там се отразява цялостната дейност на кораба и събитията, свързани с кораба и екипажа. Подбеърбоут чартьорът е пренаемател, който има същите права като беърбоут чартьора, доколкото ги получава от него и има качеството на корабопритежател и на работодател (чл. 199 г КТК). Вписва се в регистрите на корабите като беърбоут чартьор. При конкуренция на права между беърбоут чартьора и подбеърбоут чартьора относно това кой е корабопритежател и работодател, право има този, който е вписан в регистровите книги за вписване на корабите (чл. 43 КТК), тъй като спрямо трети лица корабопритежател ще е лицето, което е вписано като беърбоут чартьор в регистъра. Съгласно чл. 35 КТК, на корабите, вписани в регистровите книги се издава свидетелство за регистрация, а съгласно чл. 35а КТК, на корабите, наети по договор за беърбоут чартър се издава временно свидетелство за регистрация, удостоверяващ правото на кораба да плава под българско знаме за срока на действие на договора за беърбоут чартър, но за не повече от 5 години. Корабният мениджър комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя (чл. 225а, т. 2 КТК). По силата на закона извършените действия по наемане на екипаж на кораб винаги са от името на корабопритежателя. В случай че корабният мениджър е имал пълномощно, дори да е договарял от свое име и да не е заявил, че действа от чуждо име, правните последици ще настъпят в патримониума на корабопритежателя по силата на закона. Това следва от нормата на чл. 225а, т. 2 КТК, която изрично постановява, че корабният мениджър действа от името на корабопритежателя, както и от правилото на чл. 88б КТК, според която правоотношението по предоставяне на работна сила на кораб е винаги между корабопритежател и корабния екипаж, както и от разпоредбата на чл. 199ж КТК, според която корабопритежателят дължи трудовото възнаграждение на наетия корабен екипаж. В случай, че корабният мениджър е действал без пълномощно, действията по наемане на корабен екипаж ще са действия без представителна власт (чл. 42, ал. 2 ЗЗД) в отношенията между корабопритежателя и екипажа. Потвърждаване на действията от мнимо представлявания следва да се извършат в писмена форма, доколкото за трудовия договор се изисква писмена форма за действителност. В трудовото право обаче потвърждаването на сключен трудов договор може да се извърши и с конклудентни действия и да обвърже корабопритежателя, когато работникът е бил добросъвестен. Съгласно чл. 405а, ал. 3 КТ отношенията между работодателя и работника по повод престиране на работна сила са винаги трудови отношения и се уреждат като по действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен. В случая трудовото правоотношение между корабопритежателя и екипажа, при действия без представителна власт и липса на писмено потвърждаване, ще се уреди по действителен трудов договор, при условие че постъпилият на работа работник е бил добросъвестен. Добросъвестен ще е този работник и служител, който не е знаел за съществуващия порок, т. е. не е знаел за липсата на представителна власт на корабния мениджър (добросъвестността е незнанието на факт с правни последици). В този случай трудовото правоотношение между каробопритежателя и членовете на екипажа ще има същото съдържание както потвърдения с конклудентни действия договор. Когато корабният мениджър е осъден с влязло в сила решение да плати трудово възнаграждение на член на корабния екипаж, не съществува пречка (липсва субективен идентитет и съответно СПН) работникът или служителят да води дело срещу работодателя (корабопритежателя) за същото, при условие и доколкото не е извършено плащане от корабния мениджър, иначе работникът или служителят ще се обогати неоснователно, тъй като ще получи два пъти една и съща престация. В тази връзка, настоящият съдебен състав споделя становището на въззивния съд, че не е налице солидарна отговорност между корабопритежателя и корабния мениджър по отношение на задълженията за заплащане на трудови възнаграждения на екипажа, а позоваването на чл. 199з КТК е неоснователно, в какъвто смисъл е отговорът на втория въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. При тази уредба на закона, корабите, наети по договор за беърбоут чартър от лице, извън обхвата на тези по чл. 27, ал. 1 КТ, не могат да плават под знамето на Република България; не могат да бъдат вписани в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация" (чл. 39а, ал. 1 КТК), нито може да им бъде издадено временно свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме (чл. 35а КТК). Всяко вписване, извършено в нарушение на тези императивни норми на закона е недействително и не може да породи правни последици. Когато корабът, нает по договор за беърбоут чартър е плавал под български флаг с временно свидетелство за регистрация, издадено на лице в кръга на тези по чл. 27, ал. 1 КТ, валидно е вписването в регистровите книги на беърбоут чартьора, комуто е издадено това свидетелство, удостоверяващо вписването на лице, което отговаря на законоустановените изисквания. Извършено последващо недействително вписване в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация е непротивопоставимо по отношение на всички трети лица, в т. ч. на екипажа на кораба, чието правно положение съгласно чл. 12 КТК се урежда от закона на знамето на кораба. Тази правна уредба не е съобразена от въззивния съд при формиране на изводи, че моряците на кораб "Батя" са били наети от "ВМ Интернешанъл" ЕООД от името и за сметка на "Шипинг лоджистик" С. А., който е корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК; че "Булминерал" АД не е имал качеството на работодател, поради което отговорността му не може да бъде ангажирана. Въззивният съд е формирал изводите си и в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК без да обсъди въведените от въззивния жалбоподател доводи за неправилност на първоинстанционното решение относно недействителността на извършеното вписване на "Шипинг лоджистик" С. А., както и относно отговорността на ответника "Булминерал" АД като корабопритежател, както и приложените в подкрепа на този довод временно свидетелство за регистрация на кораба в пристанище Варна, издадено на "Булминерал" АД, с което му е разрешено да издигне националното знаме на Република България на кораб "Батя", извлечение от корабния дневник на м/к "Батя" и удостоверения на Агенция "Морска администрация от 02.02.2016 г. и от 30.06.2016 г. за извършените вписвания в регистъра на корабите. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, при разрешаване на който съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното: Търговско акционерно дружество "Шипинг лоджистик" С. А. е учредено по правото на Република Маршалови острови, т. е., е правен субект извън кръга на изчерпателно посочените в чл. 39а, ал. 1 КТ – не е българско юридическо лице или повече от половината да е собственост на българско физическо или юридическо лице, нито е собственост на физическо или юридическо лице от страна - членка на Европейския съюз, поради което договорът от 07.05.2013 г. за подбеърбоут чартър с "Шипинг лоджистик" С. А. за моторен кораб "Батя" не е следвало да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация". Вписването на този договор е недействително като извършено в нарушение на закона, поради което на "Шипинг лоджистик" С. А. не е издадено и временно свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораб "Батя" да плава по време на действие на договора под българско знаме. Корабът е отплавал от българско пристанище под българско знаме с временно свидетелство за регистрация, издадено на "Булминерал" АД, вписан като корабопритежател и в корабния дневник, удостоверяващ фактите, изискващи се от международните договори, страна по които е Република България и от националното законодателство - чл. 2 от Наредбата за корабните документи. Договорът за подбеърбоут чартър от 07.05.2013 г., сключен между "Булминерал" АД и "Шипинг лоджистик" С. А. е валиден в отношенията между страните, доколкото чартьорът е могъл да плава под чуждо, но не и българско знаме, но е непротивопоставим на екипажа на кораба. Непротивопоставимо на членовете на екипажа на кораба, явяващи се трети добросъвестни лица е и недействителното, извършеното в нарушение на закона вписване на договора в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация". Недействителни са и сключените с ищеца трудови договори от 22.12.2014 г. и от 14.07.2015 г. с ВМ Интернешанъл" ЕООД. Мениджърът, съгласно чл. 225а, т. 2 КТК комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя, т. е. действа като негов представител, поради което съгласно чл. 6 от Наредбата за трудовите отношения, в трудовия договор следва да се посочат данни за работодателя и представителната власт на мениджъра. В конкретния случай трудовите договори с ищеца са сключени в нарушение на тези изисквания, поради което като противоречащи на закона са недействителни. При сключването и изпълнението им работникът е действал добросъвестно, поради което и съгласно принципите на трудовото право, отношенията с работника следва да се уреждат като при действителен трудов договор – на работника се дължи уговореното по недействителния договор трудово възнаграждение. Възнаграждението се дължи от работодателя, независимо дали е посочен в трудовия договор – кой е работодател на екипажа на кораба следва от легалната дефиниция на § 1, т. 7 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, поради което, съгласно чл. 199ж, ал. 1 КТК корабопритежателят отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа. По отношение на екипажа на кораб "Батя" работодател по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредбата за трудовите отношения е корабопритежателят "Булминерал" АД, вписан валидно като такъв в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация" и в корабния дневник и с чието свидетелство за регистрация корабът е плавал през процесния период през 2015 - 2016 година. По делото е установено по несъмнен начин, че работникът е престирал труда си в процесния период, както и че корабопритежателят (беърбоут чартьор) "Булминерал АД е приел изпълнението на работата, осигурявайки отплаването на кораба с наетия в него екипаж от българското пристанище под националния ни флаг, предоставяйки временното си свидетелство за регистрация, както и плаването на кораба в процесния период с документи, осигуряващи му правото да плава по море с този екипаж под българско знаме, вкл. изплатил трудовото възнаграждение на част от екипажа, независимо от твърдението, че плащането е извършено в изпълнение на чужд дълг. Разгледани в тяхната съвкупност посочените факти обуславят несъмнения извод, че беърбоут чартьорът "Булминерал" АД е работодател на екипажа по смисъла на § 1, 7 ДР от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, поради което, съгласно чл. 199ж, ал. 1 КТК отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа. Предвид изложеното, предявените искове за неизплатено трудово възнаграждение, както и обезщетение за забава са основателни в размер, определен въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което се възприема от настоящия съдебен състав. Според вещото лице дължимото нетно трудово възнаграждение за периода от 18.04.15 г. до 3.07.15 г. възлиза на 6687.74 щ. д., а лихвата за забава върху тази сума е в размер на 625.44 щ. д. Главницата следва да бъде присъдена в претендирания размер от 6747.71 щ. д., тъй като не е направено увеличение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК. С оглед гореизложените мотиви искането за солидарно осъждане на ответниците е неоснователно. ПО ЧАСТНАТА Жалба: Окръжен съд – Варна е бил сезиран с въззивна жалба на Д. Г. Д. срещу решение № 5211/13.12.17 г. по гр. д. № 4386/17 г. на Районен съд – Варна в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск против "Булминерал" АД за солидарното му осъждане да заплати на ищеца, наред с ответника "ВМ Интернешънъл" ЕООД дължимото му се трудово възнаграждение, ведно със законната лихва и обезщетение за забавено плащане. С решение № 707/19.04.18 г. по в. гр. дело № 369/18 г. въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд и е присъдил разноски в размер на 920 лв в полза на въззиваемата страна, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. С определение № 1945 от 31.07.18 г. по същото дело е оставена без уважение молбата на въззивника Д. Д. за изменение на решение № 707/19.04.18 г. в частта за разноските. Това определение е обжалвано от Д. Д. по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК пред ВКС. Настоящият съдебен състав, като взе предвид изхода на спора пред касационната инстанция, че въззивното решение е отменено и в частта за разноските, намира, че частната жалба е без предмет и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,