Решение № 4057 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6504/2014 г.

Решение № 4057 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6504/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив моли да бъде отменено решение № 885/31.03.2014 г. по адм. д. № 1719/2013 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отменен РА № 131204054/21.12.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "ДАТ-1" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 131204054/21.12.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 8206,79 лв с лихви за периода м. 1 и 6.2010 г. и е вменена солидарна отговорност 4729,43 лв с лихви по чл. 177, ал. 1, 2 и 3, т. 1 и 2 ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Дидава" ЕООД не е признато на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като доставките по фактурите не са осъществени. Солидарната отговорност е вменена за ползваното право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 74/29.07.2010 г. за доставки на недвижими имоти от "Термикс" ЕООД на цени, които значително се отличават от пазарните, като доставчикът не е внесъл дължимият за периода начислен данък. В частта по приложението на чл. 177, ал. 1, 2 и 3, т. 1 и 2 ЗДДС съдът е приел, че с техническата съдебна експертиза е определена цена на продадените имоти от 32 670 лв по методите в Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Стойността на имотите по нотариалните актове е 23 647,17 лв. Съдът е приел, че не е доказана констатацията в РА за значително отклонение на покупните цени от пазарните цени на имотите. В случая отклонението е малко над 25% от пазарната цена в намаление, което в условията на пазарна икономика не може да бъде определено като значително. Изводът на съда за неправилно приложение на чл. 177, ал. 1, 2 и 3, т. 1 и 2 от ЗДДС е правилен. Решението в частта, с която е отменен РА в частта за определена солидарна отговорност в размер 4729,43 лв с лихви е правилно и следва да бъде оставено в сила. В частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда е основателен. Съдът не е обсъдил представените копия от спорните две фактури без подписи на съставител, пътни листове, издадени от доставчика "Дидава" ЕООД без посочен товар в тях и нечетливи фискални бонове. Съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК към решението съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Съдът като не е обсъдил доказателствената стойност на представените, описани по-горе, доказателства за осъществяване на пряката доставка и на обясненията на управителя на доставчика как са предадени фактурираните стоки, е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК. В чл. 160, ал. 1 от ДОПК са описани правомощията на съда по жалбата срещу ревизионния акт, които предвид обхвата на проверката на РА, описан в чл. 160, ал. 2 от ДОПК задължават административния съд да прецени законосъобразно ли са определени данъчните задължения на ревизираното лице в РА и да отмени РА в незаконосъобразната част. Съдът е приел, че в РА е прието, че липсва осъществена доставка, поради липса на осъществени предходни доставки, каквито мотиви има в РД, но в РА има изрични констатации за липса на доказателства за осъществени доставки, които да са основание за възникване на право на приспадане на данъчен кредит на стр. 4 и 5 от РА. На стр. 3 в РА е констатирано, че липсата на доставки от "Дидава" ЕООД на ревизираното лице и осчетоводяването от последното на фактурите, по които липсват доставки доказва знание на ревизираното лице, че по тези фактури не са осъществени доставки. Цитираните констатации в РА не са обсъдени от съда в нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК и необосновано е прието, че е приложимо решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11, по дело С-18/13 и по дело С-285/09 на СЕС. За да отмени РА съдът е приел, че в него са направени изводи за липса на осъществени доставки само поради недоказан произход на стоките, предмет на спорните фактури, което не отговаря на цитираните по-горе констатации в РА. За да отмени РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит съдът следваше да установи осъществяване на преките доставки по спорните фактури предвид изискването в чл. 160, ал. 1 и 2 от ДОПК със съдебното решение да се определят законосъобразно дължимите от ревизираното лице данъци и лихви. Извод за осъществяване на доставките по спорните фактури не е направен от съда, поради което решението в тази част е и необосновано. Съдът в нарушение на чл. 202 от ГПК не е обсъдил заключението на вещото лице счетоводител наред с останалите доказателства по делото. На вещото лице е поставена задача да извърши проверка в счетоводството на доставчика "Дидава" ЕООД, която не е изпълнена, без да е посочено по какви причини - видно от раздел III. "Проверени документи" от заключението. Вещото лице е посочило, че в РД на стр. 12 - 18 е констатирано включване на фактурите в дневниците за продажби на доставчика, каквато констатация в РД липсва. Съдът основавайки изводите си на необоснованото заключение на вещото лице неправилно е приел, че доставчика е отразил фактурите в счетоводството си като задължение към бюджета. Неправилен е и изводът, че в РА следва да се доказва липса на преките доставки от органите по приходите. Неосъществяването на доставка по фактура е отрицателен факт, който не подлежи на доказване. Доказуем е положителният факт, че доставката е осъществена и тежестта за доказването на този факт е върху страната, която черпи изгодни за себе си правни последици от настъпването му. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 1 и 6.2010 г. общо 8206,79 лв с лихви и в тази част следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,