Решение № 12797 от 16.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4118/2020 г.

Решение № 12797 от 16.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4118/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Иванов срещу решение № 526/06.01.2020 г., постановено по адм. д. № 790/2019 г. по описа на Административен съд-Стара Загора (АС-Стара Загора). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е необосновано и противоречи на материалния закон - касационни основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена оспорената от него заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното му правоотношение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора (ОД на МВР), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 526/06.01.2020 г., постановено по адм. д. № 790/2019 г. по описа на АС-Стара Загора е отхвърлена жалбата на П. Иванов против Заповед № 349 з-3352/27.11.2018 г., с която в качеството му на старши полицай в "Охрана на обекти – НПМ "Шипка-Бузлуджа" на група "Охрана на обществения ред" от сектор "Охранителна полиция" към РУ – Казанлък, при ОДМВР - Стара Загора, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е действителен административен акт, издаден при съобразяване с материалния закон и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Административният съд е разгледал спора като втора първа инстанция, при което се е съобразил със задължителните указания на Върховния административен съд, дадени в съдебно решение № 13712/15.10.2019 г., постановено по адм. д. № 4947/2019 г. относно сроковете за образуване и налагане на дисциплинарното наказание. Настоящият съдебен състав споделя фактическите и правни изводи на АС-Стара Загора относно спазването на срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че при издаване на оспорената пред него заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване изискванията на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР вр. чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР и съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, като подробни фактически обстоятелства относно извършеното нарушение се съдържат и в посочената в заповедта обобщена справка рег. № 349-22523/05.11.2018 г. и становище № 349 р-2374/22.11.2018 г. на дисциплинарно разследващия орган. Правилни са изводите на административния съд за спазена процедура по чл. 207 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на ОДМВР - Стара Загора съобразно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, с която оспорващият е запознат. На същия е дадена възможност да участва в проведеното дисциплинарно производство, самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, да се запознава с материали по производството и да прави необходимите извлечения, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да дава или да откаже да дава обяснения, включително да даде допълнителни обяснения или възражения след запознаването си с обобщената справка. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание противоречи на чл. 210 от ЗМВР. При осъществяване на контрол относно спазването на изискването за форма на акта АС-Стара Загора последователно е посочил всеки един от специфичните реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и е обосновано е констатирал тяхното наличие в съдържанието на заповедта от 27.11.2018 г. Всички извършени действия от П. Иванов на 30.07.2018 г. в административната сграда на община Казанлък са индивидуализирани в достатъчна яснота и тяхното извършване е прието за установено от събраните по делото доказателства, на които съдът изрично се е позовал. При установяване на фактическата обстановка по спора първоинстанционният съд е обсъдил всички обяснения, събрани от различни лица в дисциплинарното производство и е кредитирал тези от тях, които са взаимно допълващи се, непротиворечиви и дадени от лица без връзка със страните по спора. При анализа на доказателствата по делото административният съд не е допуснал нарушения на правилата за разпределение на доказателствената тежест и правилно е приел, че всички фактически обстоятелства, описани в оспорената заповед са доказани по несъмнен начин. Описаните в оспорената пред АС-Стара Загора факти са достатъчни за индивидуализация на извършеното дисциплинарно нарушение, включително и относно обстоятелството, че с демонстрираното неприемливо за служител на МВР поведение П. Иванов е уронил доброто име на институцията и е проявил неуважение към друг член на обществото. Обидите, заплахите и физическата агресия към общински служител на неговото работно място представляват неприемливо поведение в ежедневната човешка комуникация, а проявата им от лице, което е полицай и уведомява присъстващите за това си качество, уврежда доброто име на МВР, защото представлява демонстративно незачитане на обществения ред и цивилизационни ценности, които МВР е призвано и нормативно задължено да опазва. Действително това поведение е станало известно на прокуратурата и следствието в резултат от предприетите действия по разследване доколко действията на П. Иванов не съставляват и престъпление, а не пряко и непосредствено, но те са станали достояние на немалко лица, служители на община Казанлък, пред които е уронен престижа на МВР. Като резултат са създадени негативни нагласи спрямо наказаното лице като служител на МВР, съответно за дейността на министерството, а полицейската институция е застрашена с намаляване на авторитета и доверието от страна на обществото, т. е. налице е тежко нарушения на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение" по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Обоснован и законосъобразен е изводът на АС-Стара Загора, че П. Иванов е извършил описаното в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Това поведение на служителя правилно е квалифицирано от дисциплинарнонаказващият орган като виновно нарушение на т. 19 и т. 21 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, при което се счита за осъществен състава на дисциплинарните нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. По отношение определянето вида и размера на наложеното наказание и прилагане разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР първоинстанционния съд е изложил мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Действително П. Иванов няма извършени предходни дисциплинарни нарушения (не е и награждаван), но поведението му, което той безкритично оправдава с личен семеен проблем и провокация от служителя на Община Казанлък, спрямо когото е проявена агресията, е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. В този смисъл съдът законосъобразно е приел, че е налице хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и предвиденото дисциплинарно наказание е уволнение. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е обосновано и законосъобразно, поради което трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липса на претенция за разноски от ответната страна, разноски в настоящото производство не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение