Решение № 10856 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4906/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Глобал транс трейд ЕООД срещу решение 485/15.03.2023 г., постановено по адм.д. 1383/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Глобал транс трейд ЕООД срещу ревизионен акт Р-16001619004061-091-001/24.03.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, в частта, потвърден с решение 249/29.05.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, с който на Глобал транс трейд ЕООД за 2016 г. са определени задължения за корпоративен данък в размер на 10 076, 49 лв. и лихви за забава в размер на 3048, 38 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-16001619004061-020-001/28.06.2019 г., изменена със заповед Р-16001619004061-020-002/16.12.2019 г. и заповед Р-16001619004061-020-003/16.01.2020 г. издадена от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, е възложено извършването на ревизия на Глобал транс трейд ЕООД за определяне на задълженията му за корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-16001619004061-092-001/28.02.2020 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-16001619004061-091-001/24.03.2020 г. Ревизионният акт е потвърден с решение 249/28.05.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив. С ревизионния акт на дружеството е увеличен счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 7 от ЗКПО (като допълнително основание в решението на решаващия административен орган е обосновано това по чл. 10, ал. 1 от ЗКПО) със сумата в размер на 31 664, 34 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че за 2016 г. е установено изписването на стоки въз основа на искания за отпускане на материални ценности, в които са отразени изписани количества плодове купички и мрежи по 0, 100 кг. в повече. В хода на ревизионното производство дружеството е посочило, че изписването в повече за всяка опаковка с 0, 100 кг. е отражение на обстоятелството, че тези стоки са реализирани към клиентите на дружеството Кауфланд и Метро, че тези стоки се доставят в опаковки, които имат фиксиран размер на опаковката, на който се продават на крайния потребител, че от момента на тяхното разфасоване в дружеството до момента, в който се доставят на клиента изтичат няколко дни, при което с оглед вида на стоките са налице фири. Поради това с цел осъществяване на доставките към клиентите, съобразно спазване на грамажа, обозначен върху опаковката, при разфасоването се добавят между 0, 50 кг. до 0, 200 кг. с цел компенсиране в грамажа поради фирите при съхранение на стоките. Посочено е, че при приемане на стоките от Кауфланд и Метро, стоките преминават през контрол, при който се извършва теглене на доставените разфасовани стоки в техните опаковки, като при констатирани случаи на по-малък грамаж, отколкото посочения в опаковката е имало случаи на връщане на цял камион със стока. С оглед на тези обстоятелства е приета политика при поставяне на плодове в мрежа и купи, при които е фиксирано тегло на опаковката да се залагат от 0, 50 до 0, 200 кг. повече от посочената тежест в опаковката. Съгласно констатациите в ревизионния доклад, възприети и с установяванията с ревизионния акт, на основание чл. 26, ал. 7 от ЗКПО, във връзка с чл. 31 от ЗКПО счетоводния финансов на дружеството е увеличен със сумата от 31 664, 34 лв., която представлява общата стойност на изписаните количества в повече за направени разфасовки в купички и мрежи в сравнение с фактурираните количества, посочени във фактурите за продажбата им през 2016 г. При обжалването на ревизионния акт по административен ред, решаващият административен орган е направил извода, че на основание чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Обосновани са и изводи за приложимост на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКПО. Прието е, че правилно органите по приходите не са признали за данъчни цели процесните разходи, като законосъобразно е увеличен счетоводния финансов резултат в годината на счетоводното им отчитане. С ревизионния акт също така е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумата в размер на 41 478, 47 лв., представляващя разходи, квалифицирани като недоказани документално за данъчни цели по вътреобщностни придобивания от гръцки търговец на стоност 21 433 евро. Установено е, че фактурите са отразени в счетоводните регистри, че са представени международни товарителници за извършения транспорт на стоки и че доставките са изцяло платени в брой. При извършена проверка от гръцката приходна администрация не е намерена инфраструктурата на мястото, не са открити палети и стоки, свързани с предмета на дейност търговия с плодове и зеленчуци. Получена е информация от гръцката приходна администрация, от която е установено, че представляващият гръцкия търговец е заявил, че не е издавал фактурите за продажби. Установено е, че гръцкото дружество не е декларирало вътреобщностни доставки с получател българското търговско дружество. От сметка 304 стоки на дружеството е установено, че както закупените, так и продадените плодове от всеки от посочените видове са в многократо по-големи количества. Заприходяването на стоките е ставало за количество и стойност за съответния плод на база получени фактури, без да е налице аналитично заприходяване по партиди и качество. Прието е, че издадените фактури не отразяват реално осъществени стопански опарации, налице е фиктивно документиране на несъществуващ стопански операции по продажба на стоки от гръцкия търговец на българското търговско дружесво. Органите по приходите са приели, че липсата на документална обоснованост по чл. 10, ал. 1 от ЗКПО отнася разходите по спорните фактури към данъчните постоянни разлики по чл. 26, т. 2 от ЗКПО и изключва признаването им за данъчни цели. Финансовият резултат на дружеството е увеличен със сумата в размер на 41 478, 47 лв., представляваща стойността на стоките, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. С ревизионния акт е увеличен счетоводния финансов рузултат на дружеството със сумата в размер на 27 622 лв., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. В хода на ревизионното производство от дружеството са били представени счетоводни справки и хронологичен регистър на сметки от група 30 и 70. Установено е, че по дебита на сметка 702 приходи от продажба на стоки, в кореспондинция с кредита на сметка 304 стоки са отчетени следните суми 31.03.2016 г. 9371, 93 лв. портокал, и 31.03.2016 г. 18 250, 07 лв. банани. При направените счетоводни записвания по дебита на сетоводна сметка 702 и по кредита на счетоводна сметка 304 не е посочено основанието за изписване като разход на тези суми. На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводния финансов резултат на дружеството е увеличен със сумата общо в размер на 27 622 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, с решение 485 от 15.03.2023 г., постановено по адм.д. 1383/2020 г., Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Глобал транс трейд ЕООД срещу ревизионен акт Р-16001619004061-091-001/24.03.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив. Първоинстанционният съд е приел, че действително са налице обстоятелства за вложени в повече плодове в опаковки с фиксиран грамаж, но същите не представляват нито естествени фири, нито технологичен брак при опаковането. Съдът е определил изводи на вещото лице по съдебно-техническата експертиза за необосновани и несъответстващи на останалите събрани по делото доказателства. По отношение конкретните количества на допълнително влаганите плодове в опаковки с фиксиран грамаж е представена като доказателство единствено заповед (без номер) от 04.01.2016 г. на управителя на дружеството. Нито в хода на първоначалното и повторното ревизионно производство, нито при съдебното обжалване са представени доказателства за извършено контролно измерване на опаковани различни видове плодове в опаковки с фиксиран грамаж, въз основа на което са определени стойностите в заповедта "плюс 0, 5 до 0, 200 кг в зависимост от продукта". Същевременно обаче, по делото не са представени каквито и да било доказателства за утвърдени фирмени стандарти за естествените фири и въведена система за анализ на опасностите и анализ на критични контролни точки (НАССР). В този смисъл, е определил като правилни и обосновани констатациите на ревизиращия екип и горестоящия административен орган за необосновано изписване на разход на допълнително вложени продукти в опаковки с фиксиран грамаж, които предвид значителното им количество (10% при пределен размер на естествените фири в диапазон от 0, 5% до 2, 4%) могат да се приемат и за безвъзмезно доставени към търговските вериги "Кауфланд" и "Метро". Приел е, че е налице безвъзмездно предоставяне на допълнителни количества стоки към клиентите на едро, които са извън фактурираните им количества, което несъмнено представлява дарение. От ревизиращия екип и горестоящия административен орган са оспорени именно утвърдените от ръководителя на предприятието допълнително вложени количества от 10% в опаковки с фиксиран грамаж, което количество е необосновано завишено и изписването му като текущ разход е необосновано и несъобразено с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Приел е, че правилно са приложени и правните норми на материалния закон чл. 26, т. 7 от ЗКПО и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗКПО. Първоинстанционният съд е определил като законосъобразно и извършеното увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат на основание разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумата в размер на 41 478, 47 лв., представляваща осчетоводен текущ разход за вътреобщностно придобиване от чуждестранно лице гръцки търговец. В процесния случай, посредством проведените от органите по приходите действия по фискален контрол на стоки с висок фискален риск, предмет на вътреобщностно придобиване от Република Гърция, са установени обстоятелства относно продавача и купувача на стоките, мястото на разтоварване на стоката, превозвача и придружаващи доставката на стоката документи инвойс, ЧМР и документ за извършено разплащане в брой. Именно въз основа на данните, събрани при тази проверка, в хода на ревизионното производство е инициирана проверка на чуждестранния търговец, извършена от компетентните органи на гръцката приходна администрация. Съгласно данните в отговора, на мястото на което гръцкият търговец се твърди да осъществява дейността си, не е намерена инфраструктура във връзка с извършването й, а единствено порутен склад. Гръцкият търговец не е декларирал и отчел вътреобщностни доставщи към българския получател, а в последствие е обявил, че е налице злоупотреба с негови данни, за което е започнало разследване от компетентна прокуратура в Репубблика Гърция. Предвид непредставянето от жалбоподателя на първични счетоводни документи за твърдяната доставка от вътреобщностно придобиване, отразяващи вярно стопанската операция и такива за заплащането им в брой, като правилен е определен изводът, че не е налице документална обоснованост на разходите по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Като законосъобразно е определено и извършеното увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат на дружеството на основание разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумата в размер на 27 662 лв., отразена по дебита на сметка 702 в кореспонденция със сметка 304 на 31.03.2016 г., с основание "портокал" и "банани". Като правилни са определени изводите на органите по приходите, че не е спазен и СС 2. Приел е, че никъде в СС 2 и счетоводното законодателство няма регламентации за необосновани корекции в изписаната отчетна стойност на продадени СМЗ именно по начина, описан от дружеството и използван за определяне на средна претеглена стойност. Решението е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството, че с ревизионния акт на дружеството правилно е увеличен счетоводния финансов резултат на основание чл. 10, ал. 1 от ЗКПО със сумата в размер на 31 664, 34 лв. Спор между страните по отношение на фактите не съществува, като същите са правилно установени от първоинстанционния съд. В хода на ревизионното производство е установено, че за 2016 г. е установено изписването на стоки въз основа на искания за отпускане на материални ценности, в които са отразени изписани количества плодове купички и мрежи по 0, 100 кг. в повече. В хода на ревизионното производство дружеството е посочило, че изписването в повече за всяка опаковка с 0, 100 кг. е отражение на обстоятелството, че тези стоки са реализирани към клиентите на дружеството Кауфланд и Метро, че тези стоки се доставят в опаковки, които имат фиксиран размер на опаковката, на който се продават на крайния потребител, че от момента на тяхното разфасоване в дружеството до момента, в който се доставят на клиента изтичат няколко дни, при което с оглед вида на стоките са налице фири. Поради това с цел осъществяване на доставките към клиентите, съобразно спазване на грамажа, обозначен върху опаковката, при разфасоването се добавят между 0, 50 кг. до 0, 200 кг. с цел компенсиране в грамажа поради фирите при съхранение на стоките. Посочено е, че при приемане на стоките от Кауфланд и Метро, стоките преминават през контрол, при който се извършва теглене на доставените разфасовани стоки в техните опаковки, като при констатирани случаи на по-малък грамаж, отколкото посочения в опаковката е имало случаи на връщане на цял камион със стока. С оглед на тези обстоятелства е приета политика при поставяне на плодове в мрежа и купи, при които е фиксирано тегло на опаковката да се залагат от 0, 50 до 0, 200 кг. повече от посочената тежест в опаковката. Оплакванията, съдържащи се в касационната жалба са свързани с обстоятелството, че предвид вида на стоките винаги ще бъдат налице фактически загуби в теглото на плодовете, като поради този факт била приета и съответната Наредба 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им. Едновременно с това, както с жалбата пред в касационната жалба, така и в представените писмени бележки пред първоинстанционния съд се прави изричното изявление от страна на процесуалния представител на дружеството, че тези вложени в повече плодове при продажбите не представляват фири или брак. Наличието на подобно обстоятелство би предполагало по същността си спазване на разпоредбите на посочената наредба, което от събраните по делото доказателства не се установява. Следва да се съобрази и обстоятелството, че съгласно чл. 7 от наредбата, нормите за естествените фири не се признават, когато приемането, превозването и продажбата на стоково-материалните ценности и станало без претегляне, т.е. само по документи. Съобразява се и обстоятелството, че процесните разходи не са отчетени като фири от дружеството, подобно обстоятелство не се установява от събраните по делото доказателства. Разходът за фира се осчетоводява като се дебитира сметка 609 други разходи увеличение на разходите за фира и се кредитира сметка 302 Суровини/материали намаление на количеството суровини/материали. Размерът на разхода за фира е равен на себестойносттта на описаната суровина, като разходът за фира се осчетоводява аналитично по сметка 609 други разходи. За отчитане на разходите в рамките на пределните норми на фири в практиката се използва протокол за одобряване на естествени загуби фири. За да бъдат признати разходите за фири за данъчни цели, протоколът следва да съдържа реквизитите, регламентирани в чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството, допълнителна информация факти и обстоятелства, които недвусмислено доказват основанието за признаване на естествени фири, които обстоятелства в процесния случай не са налице. Както се посочи и по-горе в мотивите на това съдебно решение, несъмнено се установява и това е обстоятелство, по което страните не спорят е, че като текущ разход са изписани повече плодове. Установява се, че общата стойност на изписаните количества в повече за направени разфасовки в купички и мрежа в сравнение с фактурираните количества, посочени във фактурите за продажбата им през 2016 г. са в общ размер наа 31 664, 34 лв. Това обстоятелство се установява и от заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза (стр. 12-13, заключителна част). При съобразяване на това обстоятелство, като неоснователно и несъобразено със събраните по делото доказателства се определя оплакването, съдържащо се в касационната жалба, че тези завишени количества, представляват част от общата доставка към клиентите, за което е издадена и съответната фактура (всъщност се установява именно обстоятелството, че за изписаните в повече количества стоки фактура не е издавана, тези количества са в повече в сравнение с фактурираните количества, посочени във фактурите за продажба през 2016 г. При съобразяването на тези обстоятелства, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че изписването на плодовете в повече е необосновано и изписването му като разход не съответства на ЗКПО, тъй като не е налице първичен счетоводен документ. Така направените изводи не могат да бъдат отречени от представената като доказателство по спора заповед (без номер) от 04.01.2016 г. на управителя на дружеството, с която се нарежда плодовете, които се продават в опаковки на фиксиран килограм в опаковка от по 0.5 кг., 1 кг, 1.5 кг., или 2 кг. в мрежа или купа нектарини, праскови, ягоди, лимони, киви, портокали, грозде, при влагането им в съответния съд, с който ще бъдат доставени до клиента, да бъдат с тежина не по-малко от определения фиксиран килограм на опаковката, поръчана от клиента плюс 0.50 до 0.200 кг. в зависимост от продукта, върху тази тежина с оглед компенсирането на фири при съхранение и запазването им за крайната продажба до тежина, съответстваща на тази, посочена върху опаковката. Посочената заповед не представлява първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, като другото разбиране, съобразено от касатора, е еправилно. Съобразно чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството, първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, съдържа най-малко следната информация наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри, дата на издаване, наименование на предприятието, предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската опарация, име и подпис на съставителя. В процесния случй липсата на изискуемата информация не е преодоляна по реда на чл. 6, ал. 5 от Закона за счетоводството, доколкото за нея не са представени документи, които да я удостоверяват, следователно несъмнено не е налице документална обоснованост на стопанската операция. Правилно първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че в заповедта е посочено, че допълнителното количество плодове се влага "с оглед компенсирането на фири при съхранението и запазване на продуктите за крайната продажба до тежина, съответстваща на тази, посочена върху опаковката". Същевременно обаче, по делото не са представени каквито и да било доказателства за утвърдени фирмени стандарти за естествените фири и въведена система за анализ на опасностите и анализ на критични контролни точки (НАССР). Правилно е разбирането на първоинстанционния съд, същото е съобразено ии с доказателствата по делото, че едва в хода на съдебното обжалване, посредством ангажиране на съдебно-техническа експертиза се прави опит да се обоснове теза за по-голямо количество влагани плодове, с изискванията на Наредба за предварително опакованите количества продукти. Изложено е твърдение, че настройките на пакетажната машина са направени така, че да не се допуска по-малко количество от номинално посоченото на опаковката по причина, че е имало случаи, в които търговските вериги "Метро" и "Кауфланд" са "връщали" доставени количества стоки "като дефектни". В тази връзка, правилно първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че дружеството прави опити да обоснове по-голямото влагано количество продукти в опаковки с фиксиран грамаж в порядъка на 10% именно с изискването на посочената Наредба за предварително опакованите количества продукти, което обстоятелство е неотносимо по спора. Правилно е съобразено и обстоятелството, че в хода на съдебното обжалване пред първоинстанционния съд не са ангажирани доказателства "за върнати количества" доставени стоки в опаковки с фиксиран грамаж, поради несъответствие с изискванията на наредбата за предварително опакованите количества продукти. В този смисъл, правилни и обосновани са констатациите на ревизиращия екип и горестоящия административен орган за необосновано изписване на разход на допълнително вложени продукти в опаковки с фиксиран грамаж, което количество е необосновано завишено и изписването му като текущ разход е необосновано и несъобразено с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Правилно е извършено преобразуването на декларирания счетоводен финнсов резултат със стойността на изписаните стоки въз основа на искания за отпускане на стоково-материални ценности, която е потвърдена като правилно изчислена в основното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. Правилно е решението на първоинстанционния съд и в частта му, с която е определено като законосъобразно извършеното с ревизионния акт увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството на основание разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумата в размер на 41 478, 47 лв., представляваща осчетоводен текущ разход за вътреобщностно придобиване от чуждестранно лице гръцки търговец. В настоящия случай, посредством проведените от органите по приходите действия по фискален контрол на стоки с висок фискален риск, предмет на вътреобщностно придобиване от Гърция, са установени обстоятелства относно продавача и купувача на стоките, мястото на разтоварване на стоката, превозвача и придружаващи доставката на стоката документи инвойс, ЧМР и документ за извършено разплащане в брой. Именно въз основа на данните, събрани при тази проверка, в хода на ревизионното производство е инициирана проверка на чуждестранния търговец, извършена от компетентните органи на гръцката приходна администрация. Съгласно данните в отговора, на мястото на което гръцкият търговец се твърди да осъществява дейността си, не е намерена инфраструктура във връзка с извършването й, а единствено порутен склад. Гръцкият търговец не е декларирал и отчел вътреобщностни доставки към българския получател, а в последствие е обявил, че е налице злоупотреба с негови данни, за което е започнало разследване от компетентна прокуратура в Гърция. Гръцкият търговец е направил изявление, че не е издавал процесните фактури. Правилни са направените изводи, съобразени с представените по делото доказателства, че в процесния случай е налице фиктивно документиране на несъществуващи стопански опарации по продажба на стоки от гръцкия търговец на българското търговско дружествж. Поради това и издадените фактури не отразяват реално осъществени стопански операции, същите не могат да се определят като счетоводни документи, които да доказват разходите документално. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен азход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез пъървични счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската опарация. Првивилни са и направените изводи, че с тези фактури е нарушен и един от основните принципи на Закона за счетоводството по чл. 26, ал. 1, т. 8 от Закона за счетаводството, а именно предимство на съдържаниетото пред формата сделките и събитията се отразяват счетоводно в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономиеска реалност, а не формално според правната им форма. Правилно е решението на първоинстанционния съд и в частта му, обосноваваща законосъобразно увеличаване на счетоводния финансов резултат на дружеството по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумата в размер на 27 622 лв. В хода на ревизионното производство от дружеството са били представени счетоводни справки и хронологичен регистър на сметки от група 30 и 70. Установено е, че по дебита на сметка 702 приходи от продажба на стоки, в кореспонденция с кредита на сметка 304 стоки са отчетени следните суми 31.03.2016 г. 9371, 93 лв. портокал, и 31.03.2016 г. 18 250, 07 лв. банани. При направените счетоводни записвания по дебита на сетоводна сметка 702 и по кредита на счетоводна сметка 304 не е посочено основанието за изписване като разход на тези суми. На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО правилно счетоводния финансов резултат на дружеството е увеличен със сумата общо в размер на 27 622 лв. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не е спазен и СС 2. В разпоредбите на посочения СС2 се съдържа регламентация на реда за оценката и счетоводното отчитане на СМЦ в съответствие със системата за отчитане по историческа цена (доставна стойност). В стандарта е дадено указание за определяне на историческата цена; последващото й признаване за разход; всяко намаление на доставната стойност до нетна реализируема стойност; методите за отписване на отчетната стойност, съгласно които се определят разходите за стоково-материални запаси. Никъде в СС 2 и счетоводното законодателство няма регламентации за необосновани корекции в изписаната отчетна стойност на продадени стоково-материални запаси именно по начина, описан от дружеството и използван за определяне на средна претеглена стойност. Оплакванията, съдържащи се в касационната жалба се обосновават с обстоятелството, че това не представлява разход, който да не касае дейността на търговското дружество или да е наложително да има конкретен първичен счетоводен документ. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от тяхното документално доказване и с оглед необходимостта от извършването им за реализиране на целите и предмета на дейност на предприятието. В процесния случй са установени счетоводни записвания без посочено основание на стопанската операция и без документална обоснованост. В приложимия счетоводен стандарт 2 Отчитане на стоково-материалните запаси са определени редът за оценката и счетоводното отчитане на стоково-материалните запаси в съответствие със системата за отчитане по историческа стойност. Този стандарт дава указание за определянето на историческата цена, последващото признаване на историческата цена за разход, всяко намаление на доставната цена историческата стойност до нетна реализируема стойност, методите за отписване на отчетната стойност, съгласно които се определят разходите за стоково-материалните ценности. Както правилно приема първоинстанционният съд, а и решаващият административен орган, никъде в Закона за счетоводството не са регламентирани подобни неясни корекции в изписаната отчетна стойност на продадените стоково-материални запаси. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, като на същия следва да се присъдят разноските за касационната инстанция в размер на 1612 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо Върховният административен съд, първо отделение