Решение № 6975 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3102/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Националния осигурителен институт (НОИ), подадена чрез процесуалните му представители гл.юрк. Петкова и гл.юрк. Димова против Решение № 203/15.02.2026 г., постановено по адм. дело № 216/2025 г. по описа на Административен съд – Смолян, с който съдебен акт са уважени предявените от Д. З. С. обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу касатора и последният е осъден за разноски.

Поддържат се неправилно на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Всъщност липсват каквито и да било оплаквания за процесуални пропуски в дейността на първата съдебна инстанция в касационната жалба. Доводите на касатора са в насока на останалите две касационни основания – настоява, че неправилно и необосновано спрямо доказателства по делото съставът на Административен съд – Смолян е приел за доказани кумулативните предпоставки на предявените искови претенции, така както същите произтичат от чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а отделно от това и че неправилно е определили и размерът на присъденото обезщетение за имуществените вреди, равняващи се законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във връзка със забавено изпълнение на парично задължение за изплащане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) по чл.54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), са аргументи за неправилно определен период на забавата. Подборни съображения са изложени в касационната жалба. Молят така постановеното решение да бъде отменено с разрешаване спора по същество отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски, под формата на заплатена държавна такса и дължимо юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК относно размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна.

Ответникът – Д. З. С., чрез процесуален представител адв. Митрев, в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Смолян е образувано по исковата молба на Д. З. С., с която против НОИ са предявени следните обективно съединени искови претенции:

1. На основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу НОИ е предявен иск за присъждане на С. на обезщетение за причинени на ищеца имуществените вреди в размер общо на 2 789,97 лева, произтичащи от забавено изплащане на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, съставляващо размера на законната лихва за забава, считано от денят, следващ падежа на всяко дължимо месечно плащане до 14.05.2025 г. - денят, предхождащ изплащането на цялото дължимо обезщетение, от които: - 319,10 лева, представляващо обезщетение за забава на изплащането на дължимата сума от 1628,49 лева, последната представляваща обезщетение за безработица за месец ноември 2023 г., при период на забавата от 16.12.2023 г. до 14.05.2025 г.; - 284,44 лева, представляващо обезщетение за забава на изплащането на дължимата сума от 1542,78 лева, последната представляваща обезщетение за безработица за месец декември 2023 г., при период на забавата от 16.01.2024 г. до 14.05.2025 г.; - 325,26 лева, представляващо обезщетение за забава на изплащането на дължимата сума от 1885,62 лева, последната представляваща обезщетение за безработица за месец януари 2024 г., при период на забавата от 16.02.2024 г. до 14.05.2025 г.; - 290,48 лева, представляващо обезщетение за забава на изплащането на дължимата сума от 1799,91 лева, последната представляваща обезщетение за безработица за месец февруари 2024 г., при период на забавата от 16.03.2024 г. до 14.05.2025 г.; - 256,29 лева, представляващо обезщетение за забава на изплащането на дължимата сума от 1714,20 лева, последната представляваща обезщетение за безработица за месец март 2024 г., при период на забавата от 16.04.2024 г. до 14.05.2025 г.; - 260,26 лева, представляващо обезщетение за забава на изплащането на дължимата сума от 1885,62 лева, последната представляваща обезщетение за безработица за месец април 2024 г., при период на забавата от 16.05.2024 г. до 14.05.2025 г.; - 204,18 лева, представляващо обезщетение за забава на изплащането на дължимата сума от 1 628,49 лева, последната представляваща обезщетение за безработица за месец май 2024 г., при период на забавата от 16.06.2024 г. до 14.05.2025 г.; - 196,65 лева, представляващо обезщетение за забава на изплащането на дължимата сума от 1 714,20 лева, последната представляваща обезщетение за безработица за месец юни 2024 г., при период на забавата от 16.07.2024 г. до 14.05.2025 г.; - 203,01 лева, представляващо обезщетение за забава на изплащането на дължимата сума от 1 971,33 лева, последната представляваща обезщетение за безработица за месец юли 2024 г., при период на забавата от 16.08.2024 г. до 14.05.2025 г.; - 171,34 лева, представляващо обезщетение за забава на изплащането на дължимата сума от 1 885,62 лева, последната представляваща обезщетение за безработица за месец август 2024 г., при период на забавата от 16.09.2024 г. до 14.05.2025 г.; - 130,10 лева, представляващо обезщетение за забава на изплащането на дължимата сума от 1 628,49 лева, последната представляваща обезщетение за безработица за месец септември 2024 г., при период на забавата от 16.10.2024 г. до 14.05.2025 г.; - 134,35 лева, представляващо обезщетение за забава на изплащането на дължимата сума от 1 971,33 лева, последната представляваща обезщетение за безработица за месец октомври 2024 г., при период на забавата от 16.11.2024 г. до 14.05.2025 г.; - 14,51 лева, представляващо обезщетение за забава на изплащането на дължимата сума от 257,13 лева, последната представляваща обезщетение за безработица за месец ноември 2024 г., при период на забавата от 17.12.2024 г. до 14.05.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане и.

2. На основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу НОИ, е предявен иск за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в размер на сумата от 700 лева, изразяващи се в направени от С. разноски за възнаграждение за адвокат при обжалване по административен ред на отмененото като незаконосъобразно Разпореждане № 201-00-1330-3 от 04.10.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – гр. Смолян, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане

С Решение № 203/15.02.2026 г., постановено по адм. дело № 216/2025 г. по описа на Административен съд – Смолян, всеки един от така предявените искове е счетен за основателен по основание и размер, поради което и същите са уважени изцяло.

За да постанови този правен резултат Административен съд – Смолян е приел, че страните не спорят по фактите и те са следните.

Със Заявление вх. № 201-00-1330/13.11.2023 г. по описа на ТП на НОИ - Смолян, ищецът е поискал отпускане на парично обезщетение по чл. 54а от КСО, по което искане е постановено Разпореждане № 201-00-1330-3/24.10.2024 г., издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Смолян, с което е отпускането на парично обезщетение по чл. 54а от КСО.

Последвало е обжалването му пред горестоящия административен орган – ДИректора на ТП на НОИ – Смолян с жалба вх. № 1012-20-114/27.11.2024 г. по описа на ТП на НОИ – Смолян, подадена чрез адвокат В. Митрев, надлежно упълномощен да представлява лицето съгласно приложено по преписката пълномощно. В тази връзка на 18.11.2024 г. между ищеца и упълномощения от него представител е сключен договор за правни услуги с предмет осъществяване на правна защита и съдействие и представителство пред ТП на НОИ - Смолян, във връзка със заявление № 201-00-1330/13.11.2023г. и във връзка с обжалване на Разпореждане №201-00-1330-3 от 24.10.2024 г. относно отказ за отпускане на парично обезщетение по чл.54а от КСО, както и да го представлява пред Административен съд - гр. Смолян, в случай на обжалване на посоченото разпореждане, както и да извършва всякакви съдопроизводствени действия. За изпълнение на възложената поръчка е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, дължимо само за съответното производство. На 27.11.2024 г. Д. З. С. е заплатил по банков път 700 лева в полза на адв. В. Митрев така уговорения адвокатски хонорар.

Последвало е Решение № 2153-20-118/20.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Смолян, с което е отменено Разпореждане № 201-00-1330-3/24.10.2024 г. на Ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Смолян, с връщане на преписката за ново произнасяне по случая с разпореждане при спазване на дадените в решението указания.

С Разпореждане № 201-00-1330-5/30.04.2025 г. на Ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ - Смолян е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 06.11.2023 г. до 05.11.2024 г. в размер на 85,71 лв. дневно.

На 15.05.2025 г. сумата в общ размер на 21 513,21 лева, представляваща обезщетени за безработица, е изплатена на ищеца Д. С. по банков път.

Въз основа на тези фактически установявания съставът на Административен съд – Смолян е изградил следните правни изводи.

В по-общ план е посочи, че за да се ангажира отговорността на НОИ на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: отменен като незаконосъобразен административен акт на административен орган, който е причинил в пряка и непосредствена причинна връзка настъпила реална вреда в правната сфера на ищеца, т.е. вредите да са закономерно и директно настъпваща последица от незаконосъобразния административен акт.

Първата претенция е преценена като допустима и основателна, като ищецът се е справил с доказателствената тежест да установи наличието на кумулативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на НОИ за вреди, а именно - отменен по административен ред, незаконосъобразен индивидуален административен акт Разпореждане № 201-00-1330-5/30.04.2025 г. на Ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Смолян, в резултат на който в имуществената сфера на лицето е настъпила вреда, дължаща се на нереализираното сигурно увеличение на имуществото му, посредством изплащане на дължимото ПОБ по чл. 54а от КСО в законоустановените за това срокове, изразяваща се в законната лихва за забавено плащане на парично задължение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Приел е наличието на причинна връзка, тъй като, ако при осъществяване на своята административна дейност длъжностното лице бе спазило материалния и процесуалния закон, не би се стигнало до едно такова положение. Периодът на забавата с аргументи от чл. 12 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица във вр. с чл. 86 от ЗЗД е приет за този, посочен от ищеца – 16.12.2023 г. до 14.05.2025 г., а размерът на дължимото обезщетение (общо 2 789,97 лева) е изчисляван помесечно върху съответната главница (за периода от 16.11.2023 г. до 05.11.2024 г.) от 16-число на месеца, следващ този за който е дължимо плащането, до датата на плащането – 15.05.2025 г. Уважена е и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението, така както е заявена - считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното му изплащане.

Вторият иск също е преценен като допустим и основателен, като е ищецът се е справил с доказателствената тежест да установи наличието на кумулативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на НОИ за вреди, а именно - отменен по административен ред, незаконосъобразен индивидуален административен акт Разпореждане № 201-00-1330-5/30.04.2025 г. на Ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Смолян, в резултат на който в имуществената сфера на лицето е настъпила вреда, изразяваща се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в административното производство по обжалване на посоченото разпореждане, в размер на 700 лева. Приел е наличието на причинна връзка, тъй като без издаването на посочения незаконосъобразен административен акт ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, с което да намалее имуществото му. Обосновал се е, макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване по реда на КСО по административен ред, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на разпореждането за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Размера на имуществената обезвреда е определен, така както е претендиран. Уважена е и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението, така както е заявена – начиная от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Същото не страда от посочените пороци в касационната жалба.

Бланкетно поддържаното касационно иснование по чл. 209, т. 3 от АПК – допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила, не е обосновано с конкретно изложени пропуски в процесуалното поведение на съда, паради което и по аргумент от чл. 218, ал. 2 от АПК не се обсъжда.

По обосноваността и съответствието с материалния закон на атакувания съдебен акт касационната инстанция намира следното.

Административният съд е обсъдил доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на същите е извел всъщност безспорна между страните фактическа обстановка, така както бе изложена по-горе, въз основа на която е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи по всеки един от предявените искове.

Както правилно е приел съставът на Административен съд – Смолян, съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като за да бъде ангажирана отговорността е необходимо кумулативното наличие на: отменен незаконосъобразен акт/действие/бездействие, настъпили вреди и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразността и вредите. При липса на който и да е елемент от сложния фактически състав отговорността не се реализира.

Първият от предявените искове има за предмет обезщетение за забавено плащане на парично задължение – в случая на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане.

Претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Налице е пряка причинно-следствена връзка между отменения административен акт и твърдяната вреда под формата на лихва, която ВАС в трайната си практика присъжда на увредените лица.

Безспорно в КСО не е предвидено изплащането на правоимащите лица дължимо обезщетение (вкл. и това по чл. 54а от КСО) за минал период ведно с лихва за периода на забавата. При липса на нормативна уредба за изплащане по административен ред, частноправното вземане за лихва върху късно изплатеното обезщетение следва да се претендира именно по реда на ЗОДОВ.

Обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд и относно размера на имуществените вреди, определени на 2 789,97 лева, съставляващи общия размер на законната лихва за забава на изплащане на парично обезщетение за безработица, отпуснато с Разпореждане № 201-00-1330-5/30.04.2025 г. на Ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ - Смолян за всеки един от месеците в периода 06.11.2023 г. до 05.11.2024 г. в размер на 85,71 лева дневно.

Всъщност единствените възражения в касационната жалба относно така определения размер касаят възприетия от състава на Административен съд – Смолян период на забавата – от 16-то число на месеца следващ месеца за който е дължимо съответното месечно плащане до окончателното плащане, сторено на 14.05.2025 г.

Аргументите в тази насока не могат да бъдат споделени.

Обосновано е прието, че за периода 06.11.2023 г. до 05.11.2024 г. С. е следвало да получава определения му едва с Разпореждане № 201-00-1330-5/30.04.2025 г. на Ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ - Смолян дневен размер на ПОБ и това обстоятелство е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт.

Това плащане съобразно чл. 54в, ал. 1 от КСО е следвало да бъде сторено ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, като правилото на чл. 54ж, ал. 4 КСО дефинира, че НОИ извършва плащането по декларирана от правоимащите лица лична платежна сметка, обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number - IBAN), водена от доставчик на платежни услуги (ДПУ), лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната. Действително КСО не определя дата на или до която следва да бъде извършено плащането, като това е предмет на уредба в издадената на основание чл. 54л КСО Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (приета с ПМС № 32 от 11.02.2002 г., обн. ДВ бр. 19 от 19 февруари 2002 г.). Съгласно чл. 12, ал. 1 от посочената наредба, НОИ превежда на 15-то число на месеца на всеки ДПУ, с който е сключен договор по чл. 11, ал. 3, общата сума на паричните обезщетения за предходния месец за всички правоимащи лица с платежни сметки, водени от съответния ДПУ, включени в списъка по ал. 2. Преводът се извършва по отделна, разкрита за целта сметка на ДПУ.

Или обосновано и при съобразяване посочената нормативна уредба (която е категорична относно падежа на задължението за изплащане ПОБ) е прието, че именно за исковия период е налице забавено плащане на дължимо обезщетение за безработица в дължимия му размер. При всяка забава в плащане на парично задължение, включително и при забавено плащане на публични държавни вземания, се дължи законната лихва върху главницата, считано от датата на изискуемостта на основното вземане до датата на фактическото му плащане.

Вторият от предявените искове има за предмет обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 700 лева, изразяващи се в направени разноски за възнаграждение за адвокат при обжалване по административен ред на отмененото като незаконосъобразно Разпореждане № 201-00-1330-3 от 04.10.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – гр. Смолян, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане.

Касационният жалбоподател неоснователно възразява, че в случая липсват посочените по-горе предпоставки на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Необосновано се поддържа, че липсва отменен по установения за това ред административен акт – Разпореждане № 201-00-1330-3 от 04.10.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – гр. Смолян е отменено в хода на задължителния административен контрол.

Неоснователно е възражението, че разноските за адвокатско възнаграждение в процесното производство нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както и че липсва търсената причинно-следствена връзка.

Нормата на чл. 117, ал. 1 КСО, предвижда пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт да се подават жалби, като обжалването по административен ред е задължителна предпоставка за достъп до съд.

Прав е касаторът във възражението си, че адвокатската защита не е задължителна в производствата по чл. 117 от КСО при обжалване на разпорежданията, но не следва да бъде пренебрегвано обстоятелството, че правото на защита е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин. Причинно-следствената връзка между разпореждането и потърсената от лицето адвокатска защита, за която е заплатена сумата е пряка и непосредствена, тъй като ищецът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не бе издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.

За ищеца не е наличен друг път да потърси възстановяване на разходите произтичащи непосредствено от постановяването на незаконосъобразния административен акт и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за оспорване на издаденото му разпореждане по административен ред пред горестоящия орган, освен този по ЗОДОВ. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден в Глава шеста от АПК – "Оспорване на административните актове по административен ред". В КСО също липсва специален ред, по който страната, при оспорване на актовете по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "б" КСО по административен ред може да търси направените от нея разноски в това производство.

Оплакванията в касационната жалба с в пълно противоречие с прието в Решение № 6 от 5.06.2025 г. на Конституционния съд на РБългария по к. д. № 28/2024 г., че да се приеме разбирането, че страната изобщо няма право, по какъвто и да е ред, да получи обезщетение във връзка с незаконосъобразен акт на държавен орган, каквото обезщетение в подобни случаи е съизмеримо със заплатения размер за адвокатско възнаграждение, противоречи на чл. 7 от Конституцията на Република България и на принципите на правовата държава. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от основния закон, където е регламентирано, че всеки гражданин може да се явява в държавните учреждения със защитник. Ангажирането на адвокат е нормална и обоснована грижа за защита правата и/или законните интереси на едно лице, което няма юридическо образование, когато те са нарушени или застрашени.

Неоснователно е и касационното оплакване, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за имуществена обезвреда не отчита приетото по Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, както и фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав на Върховния административен съд преценява, че този размер отговаря на обема на осъществената от адв. Митрев в полза на С. процесуална защита и съдействие в административното производство по оспорване на разпореждането.

По изложените мотиви, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора неоснователна е претенцията на НОИ за присъждане на разноски.

Основателно е своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на разноски под формата на уговорен и изплатен адвокатски хонорар в размер на 400 евро. Същите следва да бъдат възложени в тежест на НОИ. Неоснователно е възражението по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК на касатора. Този размер напълно отговаря на фактическата и правна сложност на казуса и осъществения обем процесуално представителство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд