Решение № 5448 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8614/2012 г.

Решение № 5448 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8614/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Валентина Милчева Богева, от гр. София, против Решение № 384/17.05.2012 г. на Министерския съвет на РБългария, за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Марица" ЛОТ 4 от км 423+800 до км 438+500 - жп линията Сандански - Кулата и изместване на напоителните полета в обхвата на новопроектираната жп линия" на територията на област Благоевград (ДВ, бр. 35/2012 г.), постановено на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с чл. 34б ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част с площ от 1,618 дка от поземлен имот № 063006, целият с площ от 10,501 дка в землището на с. Левуново, община Сандански. Изложени са съображения, че определеното парично обезщетение в размер на 1052 лв. е занижено поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждените имоти на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Ответната страна - Министерския съвет и заинтересованите страни - Министерството на регионалното развитие и благоустройство, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез процесуалните си представители, поддържат становища, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждената част от процесния имот определена от административния орган е съобразена с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с РМС № 384/17.05.2012 г. е отчуждена част с площ от 1,618 дка от поземлен имот № 063006, целият с площ от 10,501 дка в землището на с. Левуново, община Сандански, който имот преди влизане в сила на ПУП е имал предназначение на земеделска земя, с начин на трайно ползване нива, 9 категория, собственост на жалбоподателката, като е определено парично обезщетение в размер на 1052 лв. По искане на жалбоподателката съдът е допуснал оценителна експертиза, извършено от вещо лице, което отговаря на изискванията за "оценител на имоти" по смисъла на § 2а, т. 3 ДР на ЗДС. От писменото заключение на вещото лице се установява, че в службата по вписванията по местонахождението на отчуждения имот са сключени само две сделки, които съответстват на характеристиките, изброени в § 1а, т. 2 ДР на ЗДС за пазарен аналог - за имоти № 058035 и № 066009 по договори с № ПО-02-35/1.06.2011 г. От заключението на вещото лице се установява, че равностойното парично обезщетение за отчуждената част от процесния имот следва да се формира от осреднената стойност на посочените два броя сделки, като пазарен аналог и съответно възлиза в размер на 1052 лв. От писменото заключение на вещото лице се установява, че административният орган също така е определил равностойното парично обезщетение в размер на 1052 лв. като е ползвал същите пазарни аналози. При така установените фактически обстоятелства и писменото заключение се налага изводът, че жалбата е неоснователна, тъй като административният орган е определил равностойно парично обезщетение за отчуждената част от процесния недвижим имот в пълно съответствие с разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и § 1а, т. 2 ДР на ЗДС. При този изход на процеса ищцата няма право на заплащане на извършените от нея разноски по делото. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,