Решение № 13431 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4558/2013 г.

Решение № 13431 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4558/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба от Гергана Царин Аспарухова от гр. Плевен, подадена чрез процесуален представител, срещу заповед № ЧР-П-22 от 06.03.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и съгласно утвърдено със заповед № РД-16-357/04.03.2013 г. длъжностно разписание в сила от 01.04.2013 г. (ДР) е прекратено служебното й правоотношение на длъжност "младши експерт" в Регионален сектор "Плевен", Отдел "Наблюдение и контрол на изпълнението" към Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентноспособност", считано от 01.04.2013 г. Жалбата е в срок и е процесуално допустима. Жалбоподателката твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Иска нейната отмяна и присъждане на разноски по делото. Ответникът - министърът на икономиката и енергетиката, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено следното: С докладна записка с № К-93-00-124/01.03.2013 г. във връзка с необходимост от извършване на структурно-организационни промени, главният директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентноспособност" (ГД "ЕФК") е предложил на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, считано от 01.04.2013 г., да се намали броя на регионалните сектори в отдел "Наблюдение и контрол на изпълнението", като се закрият три сектора, а именно - Регионални сектори Благоевград, Плевен и Велико Търново. В докладната записка е посочено, че това няма да доведе до промяна в общия брой щатни бройки, съгласно Устройствения правилник на МИЕТ, тъй като същите ще бъдат прехвърлени в други регионални сектори. На докладната министърът е поставил резолюция "Да", на база на която е изготвена заповед № РД-16-357/04.03.2013 г., с която се изменя ДР и се утвърждава организационно-управленска структура на МИЕТ в сила от 01.04.2013 г. Във връзка с това е издадена и процесната заповед № ЧР-П-22 от 06.03.2013 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Гергана Аспарухова. При така установеното от фактическа страна, ВАС прави следните правни изводи: Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган в предписаната от закона писмена форма При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Следователно административният акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. По отношение на твърдението, че заповедта не носи подписа на министъра, а е печат-подпис, съдът в проведено на 15.05.2013 г. заседание е указал на процесуалния представител на министъра да представи оригинала на обжалваната заповед № ЧР-П-22/06.03.2013 г. за извършване на констатация за начина на полагане на саморъчния му подпис. В съдебно заседание, проведено на 18.09.2013 г., при уточнение, че са изготвени общо четири екземпляра, е представен оригинален такъв от процесната заповед, за която съдът е констатирал, че същият съответства изцяло на представеното по делото ксерокопие от жалбоподателката, което й е връчено. Издадената заповед съдържа печат на МИЕТ, както и имената на министъра, чийто подпис е положен върху нея. Тъй като жалбоподателката не е доказала твърдението си, че подписът не е на министъра, съдът счита, че заповедта е издадена и подписана от компетентния за това орган. Твърдението на Аспарухова, че попада под закрилата на Кодекса на труда (КТ) и чл. 107б, ал. 2 от ЗДСл, тъй като е майка на дете на 1 г. и 7 месеца, е неоснователно. Съгласно посочената от нея разпоредба органът по назначаването не може да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл с държавна служителка, която е бременна или е в напреднал етап на лечение ин-витро. От представеното по делото удостоверение за раждане (л. 10) жалбоподателката е родила на 17.08.2011 г., т. е. не попада в хипотезата на чл. 107б, ал. 2 от ЗДСл. За Аспарухова не може да се приложи и разпоредбата на чл. 107б, ал. 1 от ЗДСл, тъй като тя не ползва отпуск за бременност и раждане, а се е върнала на работа преди изтичане на законоустановеното право на отпуск от 410 дни. Посоченото в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в деня на връчването й Аспарухова е била в отпуск по болест, е неоснователно. В ЗДСл няма изрична разпоредба, която да забранява заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде връчена, когато служителят е в отпуск по болест. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че заповедта е следвало да бъде издадена и връчена след влизане в сила на новото ДР, т. е. след 01.04.2013 г. От представената по делото заповед е видно, че прекратяването на служебното правоотношение с Аспарухова е в сила от 01.04.2013 г., т. е. всички правни последици са след тази дата, от която е влязло в сила и новото длъжностно разписание. Макар заповедта да е издадена с по-ранна дата, придадено й е действие от 01.04.2013 г., когато се прекратява служебното правоотношение. При положение, че моментът на влизане в сила на новото длъжностно разписание съвпада с момента на освобождаване на служителката от държавна служба, следва да се приеме, че заповедта е издадена при наличието на посоченото в нея основание. Неоснователни са възраженията, че преди прекратяване на служебно правоотношение, органът има задължение да извърши подбор между служителите по оценка на индивидуалното състояние и за съответствието им с изискването за заемане на длъжността. При съкращение на броя на длъжностите, право на административния орган е да прецени кои от държавните служители да продължат да заемат останалите по разписание длъжности. Липсва нормативно установено изискване за извършване на подбор в производствата по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. При липсата на законово задължение за подбор между служителите, които са изпълнявали длъжността, както и на утвърдени правила от органа по назначаването в тази насока, преценката за това кои от служителите ще останат и кои ще бъдат съкратени е изцяло от компетентността на административния орган, същата е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Ето защо направеното в този смисъл възражение в касационната жалба е неоснователно. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че до прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката за заеманата от нея длъжност е била предвидена една бройка за "старши експерт" в Регионален сектор "Плевен". С влизане в сила на промяната в длъжностното разписание от 01.04.2013 г. всички бройки от сектора в гр. Плевен са били закрити. От тук следва, че по отношение на жалбоподателката са били осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за прекратяване на служебното й правоотношение - длъжността е премахната като нормативна позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Неоснователно е и твърдението, че не е спазена процедурата по утвърждаването на новото длъжностно разписание. Жалбоподателката посочва, че съгласно чл. 12 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма министърът утвърждава структурата на административните звена и длъжностното разписание по предложение на главния секретар, а в случая това е направено от главния директор на ГД "ЕФК". Определящо за законосъобразното изменение на длъжностното разписание е същото да бъде извършено от компетентен орган съобразно предоставените му правомощия. Това, че промяната е предложена от главния директор не води до незаконосъобразност на ДР, тъй като същото е утвърдено от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. От процесуалния представител на жалбоподателката е направено искане за присъждане на разноски, но с оглед изхода на делото такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение