Решение № 2143 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11526/2008 г.

Решение № 2143 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11526/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иванка Върбанова Николова от с. Ясен, подадена чрез упълномощен адв. Калугерова против решение № 362 от 28.07.2008 г., постановено от Административен съд - Плевен, осми състав по адм. д. № 89/2008 г. Според жалбоподателката решението е постановено в противоречие с нормите на ЗСПЗЗ, Наредба № 49/2004 г. за поддържане картата на възстановената собственост, както и с разпоредбите на ГПК относно съдебната делба и задължителната сила на съдебното решение. В жалбата, с писмена защита и в съдебно заседание чрез адв. Калугерова касаторката твърди, че ОСЗГ и съдът неправилно са приели, че действителният собственик на имота е ДПФ, без да е в техните правомощия да решават кой е собственикът. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, да отмени незаконосъобразната заповед № 8/22.01.2008 г. на ОСЗГ - Плевен, да задължи административния орган да извърши исканата административна услуга и претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответникът- Общинска служба по земеделие, гр. Плевен оспорва касационната жалба с писмено възражение, с което пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, тъй като отказът от извършване на исканата административна услуга е законосъобразен - имотът е бил предмет на съдебна делба, приключила с решение от 2007 г., както и на договор за замяна от 2005 г., който е регистриран в ОСЗГ, а промяна във вписванията в регистъра могат да се искат само от собственика, който е ДПФ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 362 от 28.07.2008 г. е отхвърлена жалбата на Иванка Върбанова Николова от с. Ясен, община Плевен срещу отказа на началника на Общинска служба по земеделие и гори - Плевен да извърши административна услуга, изразяваща се в отразяване на делба и промяна на номерацията на недвижим имот - нива с площ 10.946 дка, III кетегория, находяща се в м. "Вървище", в землището на с. Ясен, представляваща нов имот № 010012Б, като се премахне буквения символ, обективиран с писмо № 8/22.01.2008 г. За да достигне до този резултат Административният съд - Плевен е приел, че отказът е законосъобразен, защото претендираната административна услуга е поискана от лице, което не е собственик на имота, поради което правилно услугата е отказана. Обжалваното решение е мотивирано с обстоятелството, че действителният собственик на имота е ДПФ и при възникнал спор за материално право, той трябва да бъде разрешен по исков ред, след което жалбоподателката може да поиска административната услуга. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, защото то не съответства на установената фактическа и правна обстановка по делото и съдържа противоречиви мотиви. Това е така, защото с мотивите и диспозитива на атакуваното решение съдът е приел, че с оспорения отказ ОСЗГ - Плевен е отказала да извърши отразяване на делба и промяна в номерацията на недвижим имот. От текста на процесния отказ, материализиран в писмо № 8/22.01.2008 г. се установява по безспорен начин, че ответникът не се е произнесъл в този смисъл, а ясно и категорично е отказал да извърши делба на имот № 010012. В случая няма спор относно факта, че жалбоподателката изобщо не е предявявала към ОСЗГ искане за извършване на делба, защото такава вече е приключила с влязло в сила съдебно решение. От приложената към административната преписка молба на Иванка Върбанова Николова е видно, че тя е приложила заверени преписи от влезлите в сила съдебни решения и е поискала от ОСЗГ - Плаван да ги изпълни, като издаде скица за подялбата на имот № 010012, съгласно решението на съда, в която новообразувания имот, предоставен в неин дял съобразно одобреното заключение на вещото лице, да не съдържа букви и да се отрази, че имотът по новата скица е идентичен с имот № 010012Б. Следователно процесният отказ, обективиран в писмо № 8/22.01.2008 г., с който началникът на ОСЗГ - Плевен е отказал да извърши делба е нищожен, защото е произнесен, без ответникът изобщо да е сезиран с такова искане. Налице е нищожност на оспорения отказ и на друго основание, а именно - в компетентността на ОСЗГ и на нейния началник, регламентирана в ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и Наредба № 49/2004 г. за поддържане картата на възстановената собственост не е включено правомощие за извършване на делба, която съобразно действащото право е два вида: доброволна и съдебна. Доброволната делба се осъществява при съгласие между собствениците и се удостоверява от нотариус със съставянето на нотариален акт. Съдената делба замества непостигнатата доброволна делба и тя представлява особено исково конститутивно съдебно производство, по реда на което в две съдебни фази се установява и принудително осъществява потестативното право за делба. Очевидно ОСЗГ - Плевен не разполага с правомощие да извърши нито един от двата вида делба, поради което нейният отказ от извършване на делба следва да се обяви за нищожен. Върховният административен съд не възприема аргументите, изложени в обжалваното съдебно решение, относно това кой е действителният собственик на имота. Първоинстанционният съд е констатирал, че жалбоподателката се легитимира със съдебно решение № 124 - III от 12.06.2007 г., постановено от Плевенския районен съд, II граждански състав по гр. д. № 936/2003 г., което съобразно поставения върху него печат е влязло в законна сила на дата 9.07.2007 г. От диспозитива на горепосоченото решение е видно, че съдът е разпределил на основание чл. 292 от ГПК допуснатите до делба недвижими имоти, като Иванка Върбанова Николова е получила в дял втори подробно изброени имоти, между които е процесната нива от 10,946 дка, III категория в м. "Върбище", представляваща нов имот № 0100121Б, съгласно заключението на в. л. Минко Червенков. Настоящият съдебен състав констатира, че визираното заключение на вещото лице е одобрено от началника на същата ОСЗГ - Плевен, който с писмо № 3350/28.11.2006 г. до Районен съд - Плевен е заявил, че одобрява заключенията по експертизата за дял първи и дял втори по три бр. заключения на в. л. Минко Калчев Червенков от 8.08.2005 г., 5.12.2005 г. и от 20.01.2006 г., като отговарящи на чл. 10, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ. Въпреки, че е одобрил горепосочените заключения на експерта и те съставляват неразделна част от влязлото в сила съдебно решение, началникът на ОСЗГ - Плевен не е изпълнил съдебното решение, като е отказал да регистрира извършената съдебна делба и да издаде претендираната скица с номер, който не съдържа буква, а само цифри. При това положение решаващият съдебен състав счита, че ответникът незаконосъобразно е отказал извършването на поисканата административна услуга и отказът му е нищожен на трето самостоятелно основание - чл. 177, ал. 2 от АПК, който изрично регламентира, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. Въпреки, че е установил, че по силата на съдебното решение за делба жалбоподателката е собственик на процесния имот, Административният съд - Плевен е решил, че действителният собственик е друг въз основа на приложен по делото договор за замяна от 16.12.2005 г. между "Омега Агро" ЕООД и министъра на земеделието и горите. В атакуваното съдебно решение е констатирано, че за един и същ имот се легитимират различни собственици и при конкуренция между съдебно решение и описания договор за замяна е дадено предимство на договора пред влезлия в законна сила съдебен акт. Противоречието в мотивите на обжалваното съдебно решение се състои в това, че от една страна съдът е приел, че е налице спор за материално право, който не се разрешава от ОСЗГ и от този съд, а от друга страна се е произнесъл точно обратното - че собственикът на имота е ДПФ, поради което само по негово искане може да се извърши претендираната административна услуга. Решаващият съдебен състав счита, че компетентността на ОСЗГ - Плевен не включва правомощие да преценява кой е действителният собственик на процесния имот и след като жалбоподателката се легитимира с влязло в сила съдебно решение, при постановяването на което е участвала същата ОСЗГ с одобряването на експертизата, е следвало да извърши поисканата административна услуга. Като е достигнал до противоположния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Настоящият съдебен състав счита, че спорът следва да се реши по същество с провъзгласяване нищожността на процесния отказ и връщане преписката на административния орган за произнасяне по депозираното пред него искане и осъществяване на претендираната административна услуга. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да заплати на жалбоподателката направените от нея разноски в съдебното производство, възлизащи общо на 310 лв., от които 10 лв. - внесена държавна такса и 300 лв. - адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение