Решение № 419 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6853/2011 г.

Решение № 419 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6853/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Любен Христов Димитров, против решение № 1402/25.03.2011 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 1661/2008 г., с което, по жалба на "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД, гр. София, е отменена като незаконосъобразна, заповед № РД-09-50-1519/26.11.2007 г. на Главния архитект на Столична община. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Андреев, който поддържа жалбата, по изложените в нея подробни съображения. Сочи, че е налице неправилно приложение на материалния закон и не е нарушен чл. 108, ал. 2 и 3 от ЗУТ, както е приел административният съд. Оспорва се заключението на съда, че подавайки жалбата, "Болкан Нюз Корпорейшън" оспорва и двете заповеди, защото в тази заповед има две заповеди - едната е за регулация, другата е за застрояване, а едва с допълнителната уточнителна молба се сочи, че се обжалва цялата заповед, без да се конкретизират мотиви защо я оспорват и на какво основание. По категоричен начин се установи, че на мястото няма изградена улица вече десета година, дори не е започната процедура за отчуждаване. От представеното удостоверение се вижда, че на мястото и около него също няма никакви такива подземни комуникации. Бе поискано от общината да съобщи дали въобще е предвиждан и е направен проект за техническа инфраструктура, без отговор от тяхна страна, което показва, че такъв не съществува. Ответникът - "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД, сега "БТВ Медиа Груп" ЕАД, не се представлява. Депозиран е писмен отговор по касационната жалба, с доводи досежно нейната неоснователност. Ответните страни: Валерий Стефанов Зарков, Илия Иванов Геров, Виолета Петкова Герова, Ангел Стефанов Зарков, редовно и своевременно призовани, не се явяват, не се представляват. Началникът на Дирекция по архитектура и градоустройство - СО, не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е приел, че освен липсата на мотиви и фактически основания за издаването на акта, липсват и предпоставки за изменение на ПУП по чл. 134 от ЗУТ. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. С процесната заповед № РД-09-50-1519/26.11.2007 г. на Гл. архитект на СО, на основание чл. 129, ал. 3 и чл. 136, ал. 1 ЗУТ, във вр. § 1, ал. 3 РД на ЗУТ, чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ, е одобрил план за регулация на м. "Манастирски ливади-изток", кв. 101, УПИ I-830 - "за административна сграда, кино- и телевизионни студия", II-268, изменение на плана за регулация на м. "Манастирски ливади-изток", кв. 101 и 102, с отпадане на кв. 102, отпадане на улица от о. т. 110-338-336, отпадане на УПИ II-272 от кв. 102 за създаване на УПИ III-272 от кв. 101 по сините, зелените и кафявите линии, цифри, текст и защриховки, съгласно приложения проект, одобрил е и план за застрояване на м. "Манастирски ливади-изток", кв. 101, УПИ II, съгласно приложения проект. За да постанови съдебния акт, първоинстанционният административен съд е изложил подробни съображения за допустимост на жалбата срещу заповедта, като подадена в установения законов срок и при наличие на правен интерес от оспорването, обсъдил е компетентността на издателя, разграничил е съчетаните в акта две процедури - по одобряване на изменение на ПР на кв. 101 и кв. 102, а от друга одобряването на ПЗ на УПИ II-268, както и предвидените по закон основания за точното им прилагане. Установявайки, че процесната заповед не съдържа фактически основания, от които може да се прецени налице ли е някоя от хипотезите на чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, обосноваващи изменение на ПУП, с констатацията за липсата на задължителни реквизити, съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК в заповедта - мотиви и фактически обстоятелства, е направен изводът за незаконосъобразност на акта. Освен това, въз основа на доказателствата по делото, включително и допусната СТЕ, е изследвана възможността за изпълнение на посочените в заповедта правни норми, с извода, че и те не са налице, при което е постановена отмяната й. Решението е правилно, постановено е при точна преценка, в съответсвие с доказателствата и относимите по спора законови разпоредби, с оглед което изложените изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция, а твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Обосновано съдът е приел, че процесната заповед е постановена при съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - неспазване на установената форма, с оглед липсата на мотиви и фактически основания, които да обусловят издаването й, което е абсолютно и самостоятелно основание за отмяната на акта и препятства съдебния контрол. Независимо от това, същият е проведен задълбочено и цялостно, по посочените в заповедта правни разпоредби и съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 АПК, по всички основания на чл. 146 АПК и независимо от соченото в жалбата. Последната е подадена от страна с явен, пряк и непосредствен интерес за оспорване по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, с оглед правото на собственост върху имота, предмет на предвижданото изменение на плана. Законът за устройство на територията, в чл. 134, изчерпателно изброява хипотезите, при които е допустимо изменение на влезлия в сила ПУП. Като правно основание в случая заповедта визира чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ и правилно съдът е приел липса на предпоставките им. Нормата на т. 6 изисква производството по издаването на акта за изменение да е започнало по изричното съгласие на всички заинтересовани лица по чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗУТ - в случая е налице искане само от ответника Любен Димитров, при категоричното противопоставяне на дружеството - с възражение от 30.07.2007 г., (неизвестно защо неразгледано от ОЕСУТ на заседанието му на 30.10.2007 г.) и жалба пред съда, петитумът на която е за отмяна на заповедта изцяло. С оглед последното, без основание се твърди, че искането за пълна отмяна на акта е направено едва в уточнението, след даденото от съда указание с разпореждането от 15.05.2008 г., а на практика се е възразявало само срещу премахването на улицата. Не би и могъл да бъде друг правният резултат от една страна при констатираните пороци на акта по чл. 59 АПК, а и премахването на улицата е обвързано с останалите изменения в заповедта, включително и в частта досежно предвиденото застрояване в имота на касатора - с отпадането на улицата, с която граничи УПИ I-830, в кв. 101, непосредствени съседи стават УПИ III-272 и УПИ II-268, отпада кв. 102, обособява се нов, като част от УПИ II-268 попада върху площта, предвидена за нея. Правилно съдът е приел и, че не е налице основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, допускащо изменение на ПУП, наложено от съществени непълноти или грешки на КП или КК. Какви са те, не става ясно по делото. Установяването на посоченото в административния акт правно основание е задължение на издателя му, а в случая възложителят представя в хода на процеса декларации и удостоверения, целящи да доведат до извода, че заповед № РД-09-2-2/06.01.2003 г., с одобрена поправка на кадастралната основа на имот с пл. № 268 е влязла в сила, като известна на собствениците на съседните имоти (от самият Л. Димитров). В същото време, на 11.03.2009 г., с писмо кметът на р-н "Триадица" установява, че заповедта е съобщена само на Любен Димитров и липсват писмени доказателства да е съобщавана на други заинтересовани лица. Това е обяснимо, при преглед на приложения на л. 195 по делото акт за непълноти и грешки от 17.02.2002 г., подписан само от Димитров - като заявител и изготвилия го, без данни и подписи на заинтересованите съседи. Представените впоследствие (пред съда, но неизвестни на административния орган) декларации с нот. заверка на датата, че издадената заповед е известна на заинтересованите, не санира порока, в този пункт в решението са изложени подробни и обосновани мотиви. Същият не може да бъде отстранен и с приобщеното в хода на делото пред настоящата инстанция удостоверение, с рег. индекс 94-Л-65/01.06.2011 г., на Гл. архитект на Район Триадица към СО, издадено след "консилиум с адвокати и съответните ръководства - в с. з.", за да се установи, че заповедта за попълване на кадастъра е влязла в сила. Що се отнася до заповедта от 05.10.2005 г. за изменение на КП и попълване на имотните граници на имоти с пл. № 830 и 831, тя действително не влияе на законосъобразността на процесния акт, представена е от дружеството с цел идентификация и установяване на новите номера на имотите, както е посочено в уточнението към жалбата. Вярно е, че с предвидената улица се отнема площ от имота на касатора, но същият е следвало да оспори предходната заповед, (с която е одобрена уличната регулация), а това, че го е направил и впоследствие е оттеглил жалбата си и делото е било прекратено, е негова преценка - молба от 01.09.2008 г. - л. 133. Що се отнася до факта, че премахваната с процесната заповед улица не е реализирана, е ирелевантно за настоящия процес, в който предмет е само законосъобразността на административния акт. С оглед така изложените съображения, касационната жалба следва да се счете неоснователна. Да се обсъждат приетите нарушения по чл. 108, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ и Наредба № 1 от 2008 г. за обема и съдържанието на устройствените планове и схеми е безпредметно, при установените по несъмнен начин пороци на заповедта - липса на мотиви и фактически основания за издаването й и липса на предпоставките на посоченото в нея правно основание. Съдът няма и задължението да обсъжда всички наведени от страните доводи и оплаквания, затова и неотносимите - за липса и пороци в строителните книжа на дружеството, за злоупотреба с право от страна на "Болкан Нюз Корпорейшън" с подаването на жалбата, язвителните забележки, неподходящи за един съдебен процес и пр., също не следва да бъдат коментирани. Мотивиран така, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,