Решение № 742 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11948/2016 г.

Решение № 742 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11948/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС) - представляван от главния инспектор Т. Т., против решение на СК на ВСС по т. 3 от протокол № 18, от заседанието на СК на ВСС, проведено на 4.10.2016 г., с което е прието, че В. И. Й. - съдия в Софийски градски съд, не е извършила нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ и не е наложено дисциплинарно наказание на същата. В жалбата се излагат оплаквания, че решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) е взето без да е съобразено правилното прилагане на разпоредбата на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, касаеща давностните срокове за ангажиране на дисциплинарна отговорност, досежно установената от дисциплинарния състав недопустимост на предложението на ИВСС за налагане на дисциплинарно наказание. Жалбоподателят твърди и че натовареността не може да бъде приета, като обективна причина за забавяне на обявяването на съдебните актове, както и да обоснове липса на вина за неспазване на срока по чл. 235, ал. 5 от ГПК. Иска се отмяна на решението на СК на ВСС и връщане на делото, като преписка за ново произнасяне. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния представител - юрисконсулт Д. З., подробно излага тезата за законосъобразност на обжалвания административен акт. Кадровият орган на съдебната власт е взел предвид забавянето при произнасянето по посочените от предложителите за образуване на дисциплинарното производство въззивни дела, както и с това, че е осъществен съставът на чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ (ДВ, бр. бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.), но мотивирано е приел, че не е налице виновно поведение, което представлява необходима предпоставка за реализиране на дисциплинарната отговорност. Иска се жалбата срещу оспореното решение на СК на ВСС да бъде отхвърлена, като неоснователна. Заинтересованата страна - Административен ръководител - Председателят на Софийски градски съд, не е взел становище по жалбата. Заинтересованата страна - В. И. Й. - съдия в Софийски градски съд, чрез пълномощника й адв. С., моли жалбата да бъде оставена без уважение по съображения, които е изложила в писмено отговор по делото. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, възраженията и доводите на страните, както и събраните по делото доказателства и след като извърши проверка на обжалвания акт на основанията по чл. 146 от АПК, приема следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Висшия съдебен съвет е инициирано от Председателя на Софийски градски съд с подаването на предложение за налагане на дисциплинарно наказание с № 11-06-1106/11.09.2015 г. В последното е посочено, че е установено системно неспазване на процесуалните срокове от съдия В. И. Н. /понастоящем Й./. Посочено е, че съдия Й. не е постановила съдебни решения по 85 дела към 15.05.2015 г., а към момента на изготвяне на предложението е допуснала забавяне в изготвянето на съдебните актове над тримесечния срок по 163 въззивни граждански дела и 13 частни граждански дела, като по 12 от въззивните граждански дела просрочието е 1 г. и 6 месеца. Предложено е да се наложи наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от ЗСВ за извършени нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2, т. 4 и евентуално т. 5 от ЗСВ (в относимата редакция ДВ, бр. бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.). С решение по т. 6.1 от протокол № 48 от заседанието на ВСС, проведено на 24.09.2015 г., на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ е образувано дисциплинарно дело № 33/2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание на В. И. Й. - съдия в СГС, а с т. 6.2 от същия протокол, на основание чл. 316, ал. 3 от ЗСВ е избран чрез жребий дисциплинарен състав: Ю. К., Г. К. и Н. С.. Главният инспектор на Инспектората на ВСС също е направил предложение за образуване на дисциплинарно производство изх. № ПП-01-94-П1/14 от 7.12.2015 г. В предложението е посочено, че на основание заповед № ПП-01-94/3.10.2014 г. и заповед № ПП-01-4/30.01.2015 г. на главния инспектор на ИВСС е извършена годишна планова проверка в СГС, Търговско отделение и Въззивно гражданско отделение с обхват на проверката дела, образувани през 2012 г., 2013 г. и за периода от 1.01.2014 г. до 1.09.2014 г. Проверката е завършила с издаването на акт за резултатите, представляващ приложение към предложението на ИВСС. О. Инспектората е направено предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу В. И. Й. - съдия в Софийски градски съд за извършените от нея нарушения на чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗСВ, като й бъде наложено адекватно с оглед тежестта на нарушенията наказание измежду предвидените в чл. 308, ал. 1 от ЗСВ. Предложението на ИВСС за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирано с констатираните при проверката нарушения от съдия В. Й., които подробно са описани в мотивите на предложението и по същество са: неспазени на предвидените в процесуалните закони срокове за изготвяне на съдебните актове, като допуснатото бездействие е станало причина за неоправдано забавяне по приключване на производствата по голям брой дела, като в някои случаи просрочията са значителни. Констатирано е, че по 85 дела, не са постановени съдебните актове, като забавата е от 11 месеца до 1 г. и 3 месеца. Делата са изброени в таблица към предложението на ИВСС с посочване на номера на делото, датата на последното заседание и срокът на забавата. В предложението е направена констатация за натовареността на състава, в който е правораздавала съдия Й., съпоставен към средната натовареност на останалите въззивни отделения в СГС и разгледаните граждански дела от съдия Й.. Направена е констатация, че през първото полугодие на 2014 г. предложеното за дисциплинарно наказание лице е постановило 11 съдебни акта над 3-месечния срок, а като чл. съдия в IVб въззивен състав е постановила през посочения период съдебни актове по 5 дела над 3-месечния разумен срок. Освен посочените просрочия се е констатирало, че през първото полугодие на 2014 г. съдия Й. е обявила за решаване 85 въззивни граждански дела, които към 15.05.2015 г. са без постановен акт, като от посочената бройка 59 решения не са постановени за срок от 1 г. и над 1 г., а по 26 дела - над 11 месеца. Въз основа на всички тези констатации се правят изводи за системно неспазване на разумния срок по изброените дела в таблицата и се прави предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу В. Й. и налагане на дисциплинарно наказание, адекватно на тежестта на нарушенията. При условията на чл. 316, ал. 2 от ЗСВ, с решение по т. 11.1 и т. 11.2 от протокол № 63 от заседанието на ВСС, проведено на 17.12.2015 г., е образувано дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на В. И. Й. - съдия в Софийски градски съд, и чрез жребий е избран дисциплинарен състав. По предложение на дисциплинарния състав по образуваното ново дисциплинарно производство № 53/2015 г., ВСС е взел решение по т. 48 от протокол № 1 от заседанието, проведено на 14.01.2016 г. за обединяване производствата по дисциплинарно дело № 33/2015 г. и дисциплинарно дело № 53/2015 г., и двете по описа на ВСС, образувани срещу съдия В. И. Й. за извършени от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2, т. 4 и евентуално т. 5 от ЗСВ в едно общо производство, което е продължило по дисциплинарно дело № 33/2015 г. За проведените заседания по дисц. дело № 33/2015 г. са уведомявани и редовно призовавани, както привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, така и предложителите - Председателят на СГС и ИВСС. Й. е представяла писмени обяснения, на жалбоподателя и на заинтересованата страна - административен ръководител на СГС, Е предоставена процесуална възможност да се запознават с тях и с доказателствата. По тях ИВСС е представял писмени становища. Дисциплинарният състав е постановил решение № 10-00-035/3.08.2016 г. по дисциплинарно дело № 33/2015 г. по описа на ВСС, с което е предложил на Съдийската колегия на ВСС да приеме, че В. И. Й., заемаща длъжността съдия в Софийски градски съд, не е извършила нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3 и ал. 4 от ЗСВ, и не следва да й се налага дисциплинарно наказание. Предвид установените по делото фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение на СК на ВСС по т. 3 от протокол № 18 от заседанието на 4.10.2016 г. е постановено от компетентен орган, предвиден в чл. 311, т. 2 от ЗСВ, и е прието с мнозинство, съответстващо на изискването по чл. 320, ал. 6 от ЗСВ. При гласуването на решението са участвали 13 члена на СК на ВСС, поради което е налице необходимия кворум. За приема на решението са гласували 11 члена, следователно е налице и необходимото квалифицирано мнозинство за вземане на решение за налагане на дисциплинарно наказание - повече от половината членове. Оспореното решение на СК на ВСС е мотивирано с оглед разпоредбата на чл. 320, ал. 7, изр. второ от ЗСВ, която предвижда, че за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието, както и изказаните съображения от членовете на съответната колегия или на пленума на Висшия съдебен съвет. В случая е изготвено мотивирано решение на дисциплинарния състав № 10-00-035/3.08.2016 г., в което са изложени подробни фактически и правни съображения и са обсъдени събраните в дисциплинарното производство доказателства. Предвид това, решението съдържа изложение на фактическите и правни съображения за вземане на решението и е мотивирано по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. с чл. 320, ал. 7, изр. второ от ЗСВ. Съответствието на изложените мотиви с действителните факти и обстоятелства, установени от събраните в производството доказателства, както и съответствието на изводите с приложимите правни норми, е въпрос за обосноваността и съответствието на решението с материалния закон, поради което ще бъде обсъдено по-долу в мотивите. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на решението са спазени предвидените административнопроизводствени правила. Дисциплинарното производство е инициирано от административния ръководител на СГС и Инспектората на ВСС, които имат такова правомощие, съгласно чл. 312, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗСВ. В предложенията за налагане на наказание са изложени данни за разгледаните и свършени от Й. дела за 2014 г., като е прието, че през първото шестмесечие на посочената година, дисциплинарно привлеченото лице е постановило решения по общо 11 дела над 3-месечния разумен срок, като съдия от IIа въззивен състав в СГС, отделно като чл. - съдия на IVб въззивен състав в СГС през първото шестмесечие на 2014 г. е постановила решения по 5 дела над 3-месечния разумен срок. Констатирано е още, че през първото полугодие на 2014 г. съдия Й. е обявила за решаване 85 дела, които до 15.05.2015 г. са без постановени съдебни актове, като по 59 от визираните дела, решенията не са постановени за период от 1 г. и над 1 г., а по 26 дела - над 11 месеца. Видно от данните по преписката, обаче, безспорно е установено, че по част от делата е изтекла 6-месечната погасителната давност по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Нарушението - неспазване на процесуалните срокове е осъществено чрез бездействие. Съгласно нормата на чл. 310, ал. 3 от ЗСВ, когато нарушението се изразява в бездействие, шест месечния срок за образуване на дисциплинарното производство започва да тече от откриването на бездействието. Откриването е релевантно тогава, когато е станало достояние на наказващия орган. Наказващ орган в конкретния случай за съдия В. И. Й. са административният ръководител на Софийски градски съд - чл. 311, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, и Инспектората към Висшият съдебен съвет - чл. 311, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. Който и от наказващите органи да е открил нарушението, давностният срок за налагане на дисциплинарно наказание е започнал да тече. Председателят на СГС - В. Я. е издала заповед № 881 от 13.05.2013 г., с която е разпоредила на всяко тримесечие да получава информация за ненаписаните в срок съдебни актове. Я. е упражнявала длъжността Председател на СГС в периода от 30.05.2011 г. до 19.02.2015 г. Видно от справка от 17.06.2014 г., в която са посочени делата с необявени съдебни актове, които са разгледани от съдия Й., в действителност се е изпълнявала заповедта на административния ръководител на СГС, но не е образувано дисциплинарно производство срещу В. Й., а с друга заповед на съдия Я. й е даден двумесечен срок за изготвяне и обявяване на делата, отразени в справката от 17.06.2014 г. След смяната на ръководството на СГС е изготвена нова справка от 30.03.2015 г., в която са установени съдебните актове, които са фигурирали и в справката от 17.06.2014 г. по дела обявени за решаване до 3.11.2014 г., поради което дисциплинарният състав правилно е приел, че откриването на нарушението е 30.03.2015 г., и от тази дата започва да тече 6-месечният давностен срок за образуване на дисциплинарно производство по делата посочени в предложението на Председателя на СГС - К. Т.. В рамките на 6-месечния срок е образувано дисциплинарно дело № 33/2015 г. - 24.09.2015 г., а предложението е отправено на 11.09.2015 г. В това предложение за делата от № 1 до № 66 периодът на бездействие е от 19.02.2015 г. до 11.09.2015 г. Съгласно предложението на ИВСС, делата посочени в пункт II на дисциплинарното решение с ненаписани съдебни актове към 15.05.2015 г., които не фигурират в предложението на Председателя на СГС (27 броя) правилно са изключени от предмета на дисциплинарното дело, тъй като за тях е изтекъл 6-месечният давностен срок. По тези дела момента на узнаването на нарушението е 11.05.2015 г., когато е изпратено писмо изх. № 465/11.05.2015 г. на и. ф. председател на СГС до В. Й. ведно с приложение № 2 (в което фигурират делата от таблица по пункт II от дисциплинарното решение (по № № 3, 4, 10, 13, 14, 17, 18, 20, 21, 22, 23, 25, 28, 29, 32, 36, 37, 41, 45, 48, 54, 56, 58, 59, 60, 67 и 70), а предложението за образуване на дисциплинарно производство е отправено на 7.12.2015 г. Предвид изложеното неоснователни са твърденията в жалбата за неправилно прилагане на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, тъй като посочените в таблицата дела са изключени от предмета на дисциплинарното производство. Дисциплинарният състав много подробно е изследва моментът на откриване на нарушението и за двамата предложители и правилно е приложил разпоредбата на чл. 310, ал. 3 от ЗСВ, като е определил датите, на които е започнал да тече 6-месечната погасителна давност. Действително чл. 235, ал. 5 от ГПК предвижда едномесечен срок за постановяване на съдебното решение, който тече от датата, на която е завършено разглеждането на делото, но така предвидените срокове в цитирания процесуален закон, не съответстват на действителната натовареност на най-големите съдилища в страната, които са и най-натоварени. ВСС приема, че "разумният срок" е тримесечен. Неспазването, както на едномесечния срок, така и на тримесечния за изготвянето на съдебните актове, не е скрепено законодателно със санкция за съдията, като предмет на инстанционен контрол е само законосъобразността на този акт, т. е. проверката се извършва само от по-горната съдебна инстанция. В случая няма спор относно натовареността на съдиите от СГС, съответно на съдиите от въззивните отделения в СГС. В. от приложената справка действителната натовареност на съдия от Окръжен съд за 2014 г. е 15.49 брой дела за разглеждане и 12.03 брой свършени дела, а за съдиите от СГС е 46.57 дела за разглеждане и 31.21 свършени дела. Средната натовареност за посочената година на съдия от въззивен отделение в СГС към дела за разглеждане е 34.13, а към свършени дела - 21.26, а по отношение на съдия Й. статистиката показва 39.25 броя дела за разглеждане и 19.00 броя свършени дела. Действителната натовареност на съдия в Окръжен съд за 2015 г. към брой разглеждани дела е 14.69, а към свършени дела - 11.48, а по отношение на съдиите от СГС показателите са 32.65 броя дела за разглеждане и 21.62 броя свършени дела. От статистиката е видно, че от 1.01.2015 г. до 6.08.2015 г. съдиите във въззивно отделение на СГС имат на разпределение 27.47 броя дела и 17.98 свършени дела, а по отношение на съдия Й. показателите са 38.50 броя дела за разглеждане и 21.42 свършени дела. От справката за свършени дела на ГО - въззивни състави за 2014 г. се установява, че IIа въззивен състав, в който правораздава съдия Й. е един от най-натоварените състави, който е приключил с 591 броя решения по въззивни дела и общо 898 броя дела (въззивни, обезпечения, частни жалби, секретни). Видно от справката за обжалвани и отменени съдебни актове се установява, че от общо 30 обжалвани съдебни акта за периода от 1.01.2014 г. до 31.12.2015 г., по които докладчик е съдия Й., само три са отменени, което от своя страна води до извода за много добро качество на постановените съдебни актове. От показанията на свидетеля съдия К. М. се установява, че делата, които са се разглеждали от съдия Й. към момента, в който тя е постъпила във IIа въззивен състав са били изключително тежки вещни, делбени дела, или т. нар. "реституции", които са с изключителна фактическа и права сложност. Освен за характера на работата, свидетелят, с който съдия Й. работи в един състав, твърди, че дисциплинарно привлеченото лице е имало и много проблеми от личен характер през 2014 г. и 2015 г. - тежък развод, отглеждане на две деца, здравословни проблеми с родителите й /бащата на съдия Й. е починал по време на дисциплинарното производство/, което също е повлияло на бързината на работата й. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да се установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е изложил мотиви за всеки от тях. Съгласно разпоредбата на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ (в относимата редакция ДВ, бр. 1 от 4.01.2011 г.) дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Видовете дисциплинарни нарушения са изброени в ал. 4 от същата законова разпоредба, както следва: системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони (т. 1); действие или бездействие, което неоправдано забавя производството (т. 2); нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати (т. 3); действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт (т. 4); неизпълнение на други служебни задължения (т. 5). В настоящия казус в действителност се установява, че е осъществен съставът на посоченото в т. 1 от чл. 307, ал. 4 от ЗСВ нарушение, тъй като съдия Й. не е спазвала обявяването на съдебните актове в процесуалните срокове, което би могло да причини известни затруднения на страните в съдебните производства. В случая, обаче, не може да се подхожда формално, тъй като са налице обективни причини, довели до процесните просрочия на съдебните актове. От приложените по делото справки се установява, че въпреки просрочията за постановяване на съдебни актове извън процесуалния срок по чл. 235, ал. 5 от ГПК и разумния тримесечен срок, съдия Й. е постановила огромен обем решения по въззивни дела, които освен всичко друго са голяма фактическа и правна сложност. Налице е огромна натовареност на дисциплинарно привлеченото лице, което въпреки огромният обем от работа се отличава и с качество на актовете. Налице са данни, че за 2014 г. и 2015 г. Й. е вземала само по веднъж в годината платен годишен отпуск в рамките на три дни. В тази връзка заключението, че се касае до невиновна невъзможност магистрата да се справи с големия обем служебни задължения, е правилно. От доказателствата по делото се установява, че към 6.04.2015 г. съдия Й. няма съдебни решения, които не са обявени. В константната съдебна практика на Върховния административен съд във връзка с нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 1 във връзка с чл. 309 от ЗСВ винаги се извършва преценка на натовареността на магистрата като обективна причина за неспазване на процесуалните срокове. В решение № 15921 от 23.12.2010 г., постановено по адм. дело № 12157/2010 г. по описа на ВАС - петчленен състав - II колегия, се приема, че при прекомерна натовареност на магистрата, довела до забавяне на процесуалните срокове за произнасяне, не е налице дисциплинарно нарушение, поради липса на елемент от фактическия състав на нарушението - виновно неизпълнение на служебни задължения. В решение № 14780 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. дело № 11940/2013 г. - петчленен състав, е прието: "В същото време високата натовареност естествено създава основания за обективна невъзможност мотивите по всички съдебни актове да бъдат изготвяни в законните срокове". В решение № 10613 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. дело № 2848/2011 г. - петчленен състав, е посочено: "По законодателната дефиниция за дисциплинарно нарушение неизпълнението на служебните задължения следва да е извършено виновно. В случая съвкупната преценка на установените от доказателствата по делото факти и обстоятелства не установява констатираното осъществяване на елементи от фактическия състав за нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ да е извършено виновно, за да се определи за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3 от ЗСВ." В решение № 999 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. дело № 4996/2012 г. - VI отд., е прието: "Налагането на дисциплинарното наказание цели постигане на превантивен и възпиращ ефект за магистрата. В случая, видно от приложените в съдебно заседание справки за натовареността на съдиите в Софийския районен съд, не са отчетени обективните факти на регулярната най-висока натовареност и условията на труд, при които магистратите от този съд и в частност привлечената към отговорност изпълняват своите задължения". В този смисъл е решение № 1625 от 2.02.2011 г., постановено по адм. дело № 10514/2010 г. на ВАС - тричленен състав, и др. Оспореното решение е взето от компетентен орган, в рамките на прерогативите му, визирани в разпоредбата на чл. 320, ал. 3 ЗСВ, при спазване на критериите на чл. 309 ЗСВ и целта на закона. Предвид разпоредбата на чл. 320, ал. 7 ЗСВ, съгласно която за мотиви на решението се смятат мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, решението е мотивирано. Не са налице допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. По изложените съображения следва да се приеме, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата я оттегли, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски. По силата на ал. 4 от същия текст, разноските се заплащат от подателя на жалбата. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от В. Й. разноски под формата на адвокатско възнаграждение, които са поискани в размер на 500 лева. Жалбоподателят, обаче, е направил възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че направеното възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, е неоснователно, тъй като поисканият от заинтересованата страна размер на адвокатското възнаграждение, е в минималния размер, предвиден в посочената по-горе наредба, поради което ИВСС следва да бъде осъден да заплати на В. Й. разноски за настоящата инстанция в размер на 500,00 /петстотин/ лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,