Решение № 11836 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 90/2016 г.

Решение № 11836 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 90/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. М. Ю., от с. Т., област Р., чрез процесуалния му представител адв. А. против решение № 11/3.12.2015 г. по адм. дело № 75/2015 г. на Административен съд - Р.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 76, б. "е" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП) (отм.), § 9, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Р. в писмени бележки по делото, изразява становище за неоснователност на същата и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 11/3.12.2015 г. по адм. дело № 75/2015 г. Административен съд - Р. е отхвърлил жалбата на Ю. М. Ю., от с. Т., област Р. срещу решение ПЕО № 14 от 18.02.2015 г. на директора на ТП на НОИ- гр. Р., с което е оставена без уважение жалба вх. № 94 - 681/18.02.2014 г. срещу разпореждане № 7/18.11.2014 г. на ръководителя пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Посочил е, че законосъобразно органите по социално осигуряване са приели, че за претендирания период 1963 г. - 1966 г. липсват отработени дни в ТКЗС от бащата на жалбоподателя, поради което не е налице основание за зачитане на стаж съгласно чл. 76, б. "е" ППЗП (отм.). Решението е правилно. По делото е установено, че на Ю. М. Ю. е отпусната лична пенсия за стаж и възраст след негово заявление вх. № ОП-20725/23.07.2013 г. На 18.11.2014 г., на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО, ръководителят по "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ-Р. е издал разпореждане № 7 (прот. № 01316), с което е изменил размера на отпуснатата от 20.07.2013 г. пожизнено, лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е определил месечна сума за изплащане от 257,17 лв. Общият осигурителен стаж в разпореждането, превърнат в III-та категория, е бил определен на 34 г. 05 м. 10 дни. Този сбор представлява увеличението на стажа, вписан в разпореждане № 22 - 32 г. 09 м. 10 дни и приетото от съда в решение № 15 от 17.06.2014 г. на Административен съд - гр. Р. по а. д. № 108/2014 г., влязло в сила на 4.07.2014 г. с мотиви че на Ю. М. Ю. следва да се зачете допълнително осигурителен стаж от 1 г. 08 м. След връчване на разпореждане - № 7/18.11.2014 г., Ю. е подал молба до ръководителя на ТП на НОИ-Р., с която го е обжалвал. По жалбата е постановено решение ПЕО № 14 на 18.02.2015 г. от директора на ТП на НОИ-Р., с което същият е приел, че за претендирания период 1963 г. - 1966 г. липсват отработени дни в ТКЗС от бащата на Ю. Ю., поради което не е налице основание за зачитане на стаж съгласно разписаното в чл. 76, б. "е" ППЗП (отм.). По тези съображения ръководителят на ТП на НОИ е потвърдил оспореното пред него разпореждане. Спорният между страните осигурителен стаж е от 2 години и 11 месеца и 8 дни и касае периода 20.11.1963 г. - 29.10.1966 г. Жалбоподателят е претендирал същият при условията на чл. 76, б. "е" от ППЗП (отм.) като чл. на домакинството на своят баща М. Ю. Р.. Съгласно чл. 76, ал. 1, буква "е" от ПКТП (отм.), за трудов стаж, по смисъла на Закона за пенсиите се счита времето след 1.01.1957 г., през което лицата са работили като членове-кооператори, както и членове на домакинството на член-кооператор, които са работили в ТКЗС заедно с член-кооператора. "Домакинството" по смисъла на закона са съпрузите, невстъпилите в брак деца над 16-годишна възраст и родителите на единия или на двамата съпрузи, които живеят заедно с тях. Ако на член-кооператора е зачетен осигурителен стаж по реда на чл. 76, ал. 1, буква "е" ППЗП (отм.) и е отпусната пенсия, членовете от домакинството му, по взаимно споразумение, могат да ползват изработените над запланувания минимум трудодни. А ако при пенсиониране на член-кооператора не е ползван този осигурителен стаж, няма пречка, по взаимно споразумение, членовете от домакинството да ползват всички отработени трудодни. При зачитането на осигурителен стаж на това основание от значение са само моментът на навършване на 16-годишна възраст и моментът на напускане на домакинството - сключване на граждански брак и създаване на ново или членство в друго домакинство, промяна на постоянното местожителство и др. Административен съд - гр. Р. правилно е издирил и приложил относимите материалноправни норми от Закон за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори (1961 г.) и правилник за прилагането му. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от цитирания закон и чл. 38, ал. 1 от правилника за прилагането му, на задължително осигуряване и пенсиониране подлежат земеделските стопани-кооператори и членове на домакинствата им, навършили 16-годишна възраст. Безспорно е установено по делото, че Ю. Ю. е бил чл. на домакинството на земеделски стопанин - кооператор, но и самият той е работил в ТКЗС след 1.01.1957 г., в периода 1963 г. -1966 г. Ю. е навършил 16 години на 20 ноември 1963 г., при което за нуждите на пенсионното производство правилно съдът е приел, че се зачитат изработени след тази дата дни. За периода от 1.12.1963 г. до 1.05.1966 г., през които Ю. е участвал с личен труд в ТКЗС с. Т. на него са му зачетени 1 месец 26 дни, осигурителен стаж от трета категория, съобразно удостоверение обр. УП-14 № 2837/4.03.2009 г., издадено от Осигурителен архив към ТП на НОИ - Р.. Съгласно цитираното удостоверение липсват данни за направени осигурителни вноски за 1964 г. и 1965 г. С оглед на гореизложеното от доказателствата по делото може да се направи обоснован извод, че за оспорвания период от 1963 г. - 1966 г., липсват отработени дни от бащата, поради което няма основание да се зачете стаж по реда на чл. 76, ал. 1, буква "е" ППЗП (отм.). При издаване по оспореното решение и потвърденото с него разпореждане № 7/18.11.2014 г., административните органи са се съобразили с указанията на административния съд по влязлото в сила решение № 15/17.06.2014 г. по адм. дело № 108/2014 г. на Административен съд - Р. и към стажа, вписан в разпореждане № 22/15.11.2013 г. са прибавили допълнително осигурителен стаж от 1 г. 08 м.. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция, тъй като не са претендирани от ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение