Решение № 5326 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 650/2018 г.

Решение № 5326 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 650/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на О. Г. М., в качеството си на ЕТ " ТЕ О ЛИ - О. М.", чрез процесуалните си представители адв. Семчева и адв. Моллов против Решение № 6198 от 02.11.2017 г. по адм. дело № 8075/2016 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт /РА/ № Р- 22221115009794-091-001/14.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- С., в частта потвърдена с Решение № 1226/21.07.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че органите по прихода не са направили разграничение между физическото лице О. М. и едноличния търговец, поради което е налице грешка в субекта на ревизията. Обжалваното решение противоречи на практиката на ВАС и на решения Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. -град е бил РА № Р- 22221115009794-091-001/14.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- С., с който на ревизираното лице на О. Г. М., в качеството си на ЕТ " ТЕ О ЛИ-О. М." е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 30 600 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на М. против РА. Точно е установил фактическата обстановка, която не е спорна за страните и е следната: ЕТ "ТЕ О ЛИ- О. М." e упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит по декларирана доставка въз основа на уведомление от ЧСИ за извършена продажба по реда на чл. 131 от ЗДДС с № 7945/21.08.2015 г. на недвижим имот собственост на "Сити -М- лизинг: ЕООД в размер на 30 600 лв. При извършен преглед на събраните в хода на ревизията документи по отношение на документираната продажба по реда на 313 от ЗДДС на недвижим имот, ревизиращите органи са приели, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит относно М., поради факта, че съгласно съставените документи при извършената публична продан собственик на имота е физическото лице О. Г. М., а не едноличния търговец. Решението е правилно. Настоящата касационна инстанция намира изводите на АС за правилни. АС е отделил спорното от безспорното и е посочил, че в случая не е налице спор по фактите, а основният спорен въпрос е едноличният търговец, има ли право на приспадане на данъчен кредит за придобит недвижим имот в хипотезата на публична продан чрез възлагане на имота от ЧСИ с Постановление за възлагане на недвижим имот придобит от физическото лице О. М.. Видно от съдържанието на Постановлението за възлагане, имотът е възложен на О. Г. М., а документът за продажбата съдържа реквизитите по чл. 88, ал. 1 ППЗДДС - по силата на т. 3 от визираната норма получателят по доставката се индивидуализира с наименование /име, адрес, идентификационен номер и идентификационен номер по ДДС ако има такъв/. В Уведомлението по чл. 131 ЗДДС купувачът се индивидуализира с име и ЕГН и изрично е отразено, че няма идентификационен номер по чл. 84 ДОПК, както и идентификационен номер за целите на ДДС. В съответствие с постановлението за възлагане, имащо силата на нотариален акт, е налице и вписване на партидата на физическото лице в Имотния регистър. В разглеждания случай липсват данни недвижимият имот да е придобит от М. в качеството й на едноличен търговец. Този извод се подкрепя и от представените на ревизиращия екип счетоводни записи. В заведеното от едноличния търговец счетоводство няма данни за осчетоводени разходи за придобиване на ДМА, нито данни за завеждане на такъв актив в предприятието. Единственото записване, е това, че документът за придобиване на недвижимостта е включен в дневника за покупки на едноличния търговец без наличие на връзка между придобития имот и осъществяваната стопанска дейност. В счетоводството е отразен ДДС за възстановяване, който не кореспондира с придобиването на стока по смисъла на ЗДДС. Т. не могат да намерят проявление условията за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68 и 69 ЗДДС. Правилно е посочил АС С. -град, че правото на данъчно задължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица-платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, представлява основен принцип за въведената със законодателството на ЕС обща система на ДДС. Д. кредит по чл. 68, ал. 1 ЗДДС е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Правото на приспадане възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем - чл. 68, ал. 2 ЗДДС. Наред с това доставките, за които регистрираното лице има право на приспадане на данъчен кредит, трябва да се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки - чл. 69 ЗДДС. За целта не е достатъчно само наличието на издаден данъчен документ - фактура, но и съответните й отразявания в счетоводството на получателя съобразно принципите на чл. 3, ал. 2 и 3 и чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗСч. Но вписаният в Постановлението за възлагане недвижим имот не е намерил отражение в счетоводните регистри на ЕТ " ТЕ О ЛИ- О. М." . Няма отразени разходи за придобиването му, той не е заведен като актив в счетоводството на едноличния търговец. Предвид гореизложеното, не са налице сочените касационни основания, решението на административния съд се явява правилно, постановено в съответствие на материалния закон и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1448 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение