Решение № 8861 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9768/2019 г.
ВАСVII отделение06.07.2020 г.докладчик Юлия Раева
Диспозитив
ОСТАВА В СИЛА Решение № 547/19.07.2019 г., постановено по адм. дело № 250/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8861 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9768/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Стайков срещу Решение № 547/19.07.2019 г., постановено по адм. дело № 250/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-14-288 от 11.02.2019 г. на началник Областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО АА) - Пазарджик за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 1, вр. ал. 6 и 7 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) - спиране от движение за срок 6 месеца на моторно превозно средство. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Иска отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – началник Областен отдел "Автомобилна администрация" - Пазарджик, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. Стайков срещу на Заповед № РД-14-288 от 11.02.2019 г. на началник ОО АА - Пазарджик за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, вр. ал. 6 и 7 от ЗАвтП - спиране от движение за срок 6 месеца на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. ПАМ е приложена чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер [рег. номер на МПС] и свидетелство за регистрация част II № [номер] на лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Голф", собственост на С. Стайков, като собственикът или водачът на моторното превозно средство в срок до два часа от прилагане на принудителната административна мярка следва да придвижи моторното превозно средство до определено място за домуване. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че на 09.01.2019 г. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, инспектор в ОО АА - Пазарджик, при специализирана полицейска акция със служители на ОД на МВР Пазарджик е установил, че С. Стайков (баща на собственика на процесното МПС) извършва нерегламентиран таксиметров превоз на 3 броя пътници срещу заплащане на сумата от 2, 40 лв. АУАН № 255069 е съставен на мястото на установяване на нарушението. Съдът е мотивирал извод, че с превозното средство е извършен обществен превоз на пътници срещу заплащане без издадено удостоверение или лиценз на Общността и не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, поради което е изпълнено фактическото основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителните административни мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП. Принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП изисква от фактическа страна извършване на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство без издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или такова, която не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Съгласно легалната дефиниция на понятието "превоз на пътници", посочена в § 1, т. 3 ДР на ЗАвтП, той представлява дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на Закона за автомобилните превози за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на превозната услуга. В конкретния случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че водачът е извършвал превоз на пътници от с. Хаджиево през с. Огняново до гр. Пазарджик срещу заплащане. Дадените пред административния орган писмени обяснения са годно доказателствено средство предвид разпоредбата на чл. 39, ал. 1 АПК. Принудителните административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП) са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, е преустановяване на административни нарушения и недопускане на осъществяване на обществен превоз с МПС без притежаване на изискваните от закона документи. В случая прилагането на конкретната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гледна точка наличието на материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП. Мярката се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, а именно преустановяване използването на моторното превозно средство срещу заплащане без притежаване на изискваните от закона документи. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 106