Решение № 14759 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6886/2010 г.

Решение № 14759 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6886/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Контекс Дружба" ООД срещу решение, постановено по административно дело № 1480/2006 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която се потвърждава обжалваното експертно решение № 0539 от 25.04.2005 г. по отношение на болнични листа с № 9006236 и 10335967. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът НЕЛК не взема становище по жалбата. Ответната страна Пламен Видинов Косев в писмена защита оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК четиринадесетдневен преклузивен срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. За да постанови своето решение, в обжалваната част, съдът е приел, че по отношение на болничните листа с номера 9006236 и 1035967 не са допуснати нарушения на посочения в НЕР (отм.) ред, както и че временната неработоспособност на лицето е констатирана по установения в НЕР(отм.) ред. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от НЕР (отм.) Временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване, злополука, професионална болест, лечение в чужбина, санаторно-курортно лечение, належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане, гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението. Отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден от управителя на НОИ и министъра на здравеопазването. По отношение на болничен лист № 9006236 е установено, че същият е издаден като продължение от ЛКК на 20.09.2004 г. за 30 дни, считано от 20.09.2005 г. с диагноза ИБС-Стенокардия, артериална хипертония. Захарен диабет II тип. На 20.09.2004 г. в ЛАК е регистриран преглед на лицето. На същата дата в Амб. лист № 1636 също е отразен преглед. Състоянието е проконтролирано на 7.10.2004 г., чрез преглед, отразен в амб. лист № 5066. След изтичане на отпуска по болест, на 21.10.2004 г. лечението е продължило в стационар. По отношение на болничен лист № 10335967/21.10.-14.11.2004 г., е установено, че е издаден от I ВО на МБАЛ Дупница за 9 дни стационарно и 15 дни домашно лечение. От ИЗ№ 7533 с приложения към нея температурен лист е видно документиран субкомпенсиран захарен диабет, като гликемията е овладяна с бързодействащ инсулин в периода на болничното лечение. След дехоспитализацията лицето е проследено от семейния лекар. Адм. лист № 5588 от 8.11.2004 г. Преди да изтече отпускът за домашно лечение на 8.11.2004 г. лицето е хоспитализирано в МБАЛ"Царица Йоана". Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт, в обжалваната си част, се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилен е и извода на административния съд, че обжалваното решение на НЕЛК, в потвърдената част, е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, постановено е при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, съобразено е с материалния закон и е в съответствие с целта на закона. За пълнота следва да се отбележи, че съдът неправилно в диспозитива на решението е потвърдил ЕР на НЕЛК в частта относно цитираните по-горе болнични листа, вместо да отхвърли жалбата в тази част. Но това нарушение не е съществено и не опорочава решението до степен, която да налага неговата отмяна. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. По изложените съображения съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на спора, неоснователна е претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направени съдебни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,