Решение № 6282 от 13.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 340 от 21.10.2022 г. по адм. д. 259/2022 г. на Административен съд Враца е отхвърлена жалбата на Т. Тодорова от гр. Бяла Слатина против АПВ ПО-04000622008128-004-001/01.02.2022 г., издаден от инспектор по приходите на ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 30/06.04.2022 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Т. Тодорова, чрез адв. Х. Каленски от САК. В касационната жалба се поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно като постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и е необосновано. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендират се разноски. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от адв. К. Каленска от САК. Ответникът директор на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново, чрез юрк. В. Вълкова, представя отговор на касационната жалба, в коъто поддържа че същата е неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АПВ ПО-04000622008128-004-001/01.02.2022 г., издаден от инспектор по приходите на ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 30/06.04.2022 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново. Първоинстанционният съд е приел, че Т. Тодорова е депозирала искане за прихващане или възстановяване на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК на недължимо платени и събрани суми в размер на 2 778. 87 лева, както следва пътен данък за МПС [рег. номер] в размер на 2326. 60 лева и пътен данък за МПС [рег. номер] в размер на 452. 27 лева. След извършена проверка, въз основа на резолюция за извършване на проверка от 31.01.2022 г., е издал Акт за прихващане или възстановяване ПО-04000622008128-004-001/01.02.2022 г. от инспектор по приходите на ТД на НАП Велико Търново, който е потвърден с Решение 30/06.04.2022 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново. За да отхвърли жалбата срещу издадения административен акт, АС-Враца е приел, че същият е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Според решаващия съд съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършва от служители на общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по приходите - чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ. В изпълнение на тези правомощия служители на Община Бяла Слатина са издали АУЗД 5602001916-1/09.07.2015 г., влязъл в сила на 01.09.2015 г. и АУЗД 5602004691-1/04.07.2018 г., влязъл в сила на 10.09.2018 г. Тези АУЗД са надлежно връчени на Т. Тодорова и не са оспорени. В това производство лицето е имало възможността да оспори същите и да направи възраженията си по отношение на установения в тях данък МПС и неговата дължимост. Видно от направеното от тях отбелязване тези АУЗД са влезли в законна сила и представляват годно изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 3 от ДОПК за предприемане на принудително изпълнение. Крайният извод на съда е за неоснователност на жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Единственото касационно основание, което касаторът сочи, е за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 139, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 139, ал. 1 АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят Т. Тодорова е бил представляван в съдебното производство от процесуален представител - адв. Х. Каленски. С молби от 05.09.2022 г. и 19.09.2022 г. адв. Каленски е сезирал съда с искане да бъде отложено съдебното заседание по делото на 06.10.2022 г. за по-късен час, а в последствие и за друга дата, поради участието му в две заседания на Софийски районен съд. Към двете молби не са приложени доказателства за ангажираността на процесуалния представител. Не се твърди наличието на неотстранимо препятствие за явяването на страната по делото - Т. Тодорова. В съдебното заседание по делото на 06.10.2022 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбите на адв. Каленски поради липса на условията на чл. 139, ал. 1 АПК за отлагане на делото, след което е дал ход на делото и е пристъпил към неговото разглеждане. В същото съдебно заседание е даден ход на устните състезания и след тяхното приключване делото е обявено за решаване. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушено право на защита. Правилно съдът не е уважил искането за отлагане на разглеждането на делото, тъй като не са били налице кумулативните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК. Според чл. 139, ал. 1 АПК съдът отлага делото само ако и страната, и пълномощникът й не могат да се явят поради неотстранимо препятствие. По аргумент на противното, делото не се отлага, когато ангажимента, препятстващ явяването по делото касае само страната или само нейния пълномощник. Следователно не е такова ангажираността на повереника по друго дело, не се твърди да е имало препятствие и за явяването на страната, поради което законосъобразно е даден ход на делото. С оглед на горното доводът на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен. Първоинстанционният съд подробно е разгледал и обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, както и доводите и възраженията на страните. Правилно АС-Враца е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АС-Враца не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора съдът намира искането на ответника за присъждане на разноски за основателно, като следва да му се присъдят такива за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 577,88 лева, определен съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение