Решение № 9386 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12340/2011 г.

Решение № 9386 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12340/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Декострой" ООД, гр. София, кв. "Банишора", ул. "Охрид", № 20-24, магазин № 7, представлявано от управителя Емил Цвятков Чакъров, чрез адв. Илиева, против Решение № 3716 от 25.07.2011 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 7146 по описа за 2010 г., в частта м, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 2000805784 от 02.02.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1184 от 10.08.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 33 712,66 лв. по фактури на "Аква Ремонт Груп" ЕООД, "Бул Трейд Сървиз" ЕООД, "Адросистемс" ЕООД, ЕТ "Яни Трейд-Янко Методиев" за данъчни периоди м. 11.2004, м. 03,04 и 05.2005 по доставки на строително-монтажни работи /СМР/. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за липса на доказателства за реални доставки по процесните фактури. Твърди се, че нормата на чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.) не е годно нормативно основание за отказ на данъчен кредит в случая. Констатациите за липса на доставки по фактурите не са подкрепени с доказателства. Относно доставките на ЕТ "Антон първи-Антон Иванов" /с правоприемник "Аква Ремонт Груп" ЕООД / и на "Адросистемс" ЕООД данъчен кредит е отказан само поради липса на персонал у доставчика; по едната фактура на ЕТ "Яни Трейд-Янко Методиев" неоснователно е прието, че фактурата е издадена след дерегистрацията на търговеца по ЗДДС. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА в обжалваната част, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът е бил по реалността на доставките по фактурите на преки доставчици с посочения предмет като първа предпоставка за признаването на правото на данъчен кредит на получателя по фактурите. 1.Относно доставките на ЕТ "Антон първи-Антон Иванов" /с правоприемник "Аква Ремонт Груп" ЕООД, доставките на "Бултрейд сървиз" ЕООД като правоприемник на ЕТ "Виктория-Димчо Иванов" и относно доставката на "Адросистемс" ЕООД. Отказан е ДК за данъчен период м. 11.2004 г. в размер на 10 111,26 лв. по една фактура с издател ЕТ "Антон първи-Антон Иванов" /с правоприемник "Аква Ремонт Груп" ЕООД/, документираща доставка по договор от 11.10.2004 г. Представени са договор за услуги от 29.09.2004 г. на СМР на обект хотелски комплекс "Рич" гр. Велинград, с два анекса, количествено-стойностна сметка и протокол за приемане на СМР, както и доказателства за плащане на данъчната основа в брой и на ДДС по ДДС-сметка на доставчика по банков път. Отказан е ДК за данъчни периоди м. 04 и 05.2005 г. в размер общо на 13 000 лв. по фактури с издател "Бултрейд сървиз" ЕООД като правоприемник на ЕТ "Виктория-Димчо Иванов", документираща доставки по договори за СМР от 04.04.2005 г., 01.04.2005 г., 03.05.2005 г. и 12.05.2005 г. Аналогични доказателства на описаните по-горе са представени и относно изпълнението на доставките на този доставчик. Отказано е право на ДК по една фактура с издател "Адросистемс" ЕООД за данъчен период м. 04.2005 г. в размер на 3 600 лв., документираща доставка на СМР по договор от 18.03.2005 г. на обект "Административна сграда с трафопост на бул. "В. Левски" 15-17". Аналогични доказателства на описаните по-горе са представени и относно изпълнението на доставката на този доставчик. За да отхвърли жалбата против РА в тази част, първоинстанционният съд е приел, че доколкото нито в ревизионното производство, нито в тези по оспорването на РА по административен и съдебен ред са представени доказателства с какви трудови и човешки ресурси доставчиците са изпълнили услугите, предмет на фактурите, реалността на процесните доставки на услуги не е доказана, поради което данъчен кредит по фактурите е отказан законосъобразно. Решението в тази част е неправилно. Оправдано е касационното оплакване за необоснованост на фактическите изводи за липса на реални доставки по процесните фактури. Не е било спорно и е прието от първоинстанционния съд наличието на предмета на фактурираните доставки на услуги. С какви работници и в какво правоотношение с доставчиците те са били, за да се реализира този предмет, не е във властта на ревизираното лице да докаже. Без съмнение обаче фактурите не са "фиктивни", тъй като фактурираните СМР действително са извършени и предадени на получателя, което е прието за установено и от първоинстанционния съд. Липсват мотиви в тази част на РА, както и в потвърждаващото го решение, че получателят по фактурата е знаел или е могъл да знае, че участва в извършването на данъчна измама от какъвто и да е вид. След като жалбоподателят е платил ДДС по ДДС-сметка на доставчиците /не е било спорно и плащането на данъчната основа/ по процесните фактури, риск от загуба на данъчни преходи липсва и получателят по фактурите незаконосъобразно е санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради това, че не може да представи доказателства за трудовата обезпеченост на доставчиците. Първоинстанционното решение в тази част като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което РА бъде отменен в посочената част. 2.Относно доставките на ЕТ "Яни Трейд-Янко Методиев" Отказан е ДК по две фактури, съответно от м. 11.2004 и м. 03.2005 г., в размер съответно на 4 000 лв. и 3 001,40 лв., документиращи доставки на СМР по договор за услуги на обекти "хотелски комплекс "Рич" Велинград" и "хотел "Гранд Арена" Банско". По отношение на първата фактура са представени аналогични доказателства за изпълнение на доставките като по доставките, описани по-горе, съдът е отхвърлил жалбата по аналогични на изложените по-горе мотиви и за тези доставки важат изложените по-горе мотиви за отмяна на първоинстанционното решение. Фактура № 1679 от 24.03.2005 г. е издадена след датата на дерегистрацията на доставчика по ЗДДС - факт, установен при ревизията и потвърден с неоспорено заключение на вещо лице в съдебното производство. При липса на регистрация на доставчика по ЗДДС не е изпълнено едно от кумулативните изисквания за признаване на право на данъчен кредит на получателя, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Решението му в тази част следва да остане в сила. При този изход на процеса на касационния жалбоподател следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 670,19 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение