Решение № 12458 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5914/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на И. Д. М., [ЕГН], с ЕТ ОПОНЕНТ И. М. , ЕИК 123122637, подадена чрез адв. В. Христова, срещу Решение 1563/10.04.2024 г., постановено по адм. дело 90/2023 г. по описа на Административен съд Хасково. От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва съдебните изводи за наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията. Твърди че приетият с обжалвания ревизионен акт (РА) общ размер на прихода на задълженото лице включва укрити приходи, предмет на адм. дело 830/2022 г. по описа на Административен съд Хасково. В тази връзка посочва, че с друг РА от 28.04.2022 г. му е начислен допълнително ДДС, годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ, ДОО и ЗО за самоосигуряващи се лица. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и обжалвания РА. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Ответната страна - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. М. Григорова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище от 03.06.2024 г. Отправя искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски и при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на заявено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствие на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Хасково е бил РА Р-16002620001634-091-001/13.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 600/07.12.2022 г. на ДД ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на И. М. с ЕТ ОПОНЕНТ И. М. при ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 1 461,82 лв. - главница и лихви за просрочие в размер на 648,54 лв. и за 2018 г. в размер на 1 320,96 лв. и лихви в размер на 452,10 лв. От фактическа страна административният съд е проследил извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизионното производство, образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16002620001634-020-001/20.03.2020 г. Предметният му обхват касае установяването на данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. Предложенията за установяване на ревизиращия екип са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-16002620001634-092-001/06.07.2022 г. В констативната част на съдебното решение са отбелязани присъединените документи от ревизията на жалбоподателя, приключила с издаването на РА Р-16001621004863-091-001/28.04.2022 г., потвърден и изменен с Решение 348/02.08.2022 г. на ДД ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. С посочения РА са установени допълнителни задължения за годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г., ДДС за периода от 01.12.2015 г. до 31.07.2018 г., вноски за ДОО и ЗО за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. По делото не е било спорно, че през процесния данъчен период И. М. е местно физическо лице съгласно чл. 4 ЗДДФЛ, явяващо се данъчно задължено по смисъла на чл. 6 за придобитите доходи от източници в Република България и в чужбина. След извършен анализ на събраните доказателства органите по приходите са констатирали обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за 2017 г. и 2018 г., изразяващи се в наличие на данни за укрити приходи или доходи и несъответствие между декларираните и/или получените доходи и имущественото състояние на физическото лице (превишение на извършените разходи в размер на -14 618,48 лв. за първия, респ. в размер на -13 209,60 лв. за втория данъчен период). В резултат на това при ревизията са връчени уведомления по чл. 17, ал. 1, т. 2 и чл. 124, ал. 1 ДОПК, с което задълженото лице е било информирано, че производството ще премине по особения ред на облагане на доходите съгласно чл. 122 - чл. 124 ДОПК. По искане на жалбоподателя е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е приобщено към доказателствения материал в с.з. на 18.01.2024 г. В отговор на поставените задачи вещото лице е извършило преглед и е обобщило данните за наличните първични счетоводни документи по делото, представени от Еконт Експрес ООД и Спиди АД за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Констатациите на вещото лице са обсъдени в мотивите по същество. След извършена проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е потвърдил валидността на РА като издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 120 ДОПК. В хода на ревизията не са намерени допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нищожност или отмяна на акта като незаконосъобразен. За да отхвърли жалбата срещу РА административният съд е разгледал оплакванията на жалбоподателя и е достигнал до заключение, че изводите на органите по приходите са в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. На първо място в тази насока са изведени правилата на особения ред по чл. 122 и сл. ДОПК. Според изложеното в съдебното решение, за да се приложи соченото с РА основание за облагане по аналог е достатъчно органите по приходите да установят конкретни сведения за укрити приходи/доходи, като не е необходимо още в този момент да бъде определен общият им размер, тъй като това е задача на самата ревизия. Съдът не е споделил защитната теза, че в настоящото производство не следвало да бъдат взети предвид констатациите в РА Р-16001621004863-091-001/28.04.2022 г. за неотчетени от ревизираното лице приходи през 2014 г. 2018 г. от продажби на стоки чрез Еконт експрес ООД. При съпоставката на доходите с обжалвания РА правилно и в полза на задълженото лице са включени печалбите за периода 2014 г. 2018 г. от недекларираните куриерски продажби. В процесния случай от страна на жалбоподателя не е оборена презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК, а фактическите констатации на ревизиращия екип във връзка с разходите и придобитото имущество от И. М. в режим на СИО през ревизирания период дори не се оспорват. Така постановеното решение от Административен съд Хасково е валидно, допустимо и правилно. По делото не е налице спор по фактите. Релевантните обстоятелства относно семейното, имущественото и финансовото положение и източниците на доходи на И. М. и определянето на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г., са установени в хода на двете ревизионни производства процесното и приключилото с издаване на РА от 28.04.2022 г. При разрешаването на правния спор не са допуснати наведените пороци с касационната жалба. Решаващият съд е съобразил установяванията по делото и аргументите на страните, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, при изграждане на изводите си по главния въпрос дали органите по приходите са обосновали хипотеза по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията на И. М. по особения ред и съответно, дали жалбоподателят е опровергал по пътя на насрещното доказване фактическите констатации в РА съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК. В подкрепа на направения извод е представеното от процесуалния представител на касатора Решение 3897/27.09.2024 г. на Административен съд Хасково по адм. дело 830/2022 г., с което е мотивирано предложението му за спиране на делото пред касационната инстанция. Искането по т. 2 в молбата от 11.10.2024 г. е оставено без уважение с протоколно определение от 15.10.2024 г. Очевидно касаторът игнорира напълно различията между финансовите резултати на предприятието на ЕТ, режимите по ЗДДС, КСО, ЗО и установените с процесния РА задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2017 г. и 2018 г. Съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата, а според чл. 160, ал. 6 ДОПК, със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя. В случая заключението за незаконосъобразност на РА от 28.04.2022 г. не влияе върху изяснените факти по делото, свързани с превишението на разходите над доходите на ревизираното физическо лице за 2017 г. в размер на -14 618,48 лв. и за 2018 г. в размер на -13 209,60 лв., довели до формиране на облагаема основа по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Дори напротив, ако на този етап от процеса бъдат изключени печалбите на И. М. от недекларирани продажби на стоки чрез куриерско дружество в общ размер 112 002,50 лв. за периода от 2014 г. до 2018 г., това би обосновало извод за значително по-голям недостиг на финансови средства при ревизираното лице. Съгласно визираните норми, положението на жалбоподателя не може да бъде утежнявано с крайното решение по същество. Настоящият съдебен състав споделя заключенията на решаващия съд за наличие на посочените в РА предпоставки по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Съгласно утвърдената практика на ВАС, наличието на едно от основанията, изброени в чл. 122, ал. 1, т. 1-8 ДОПК, е достатъчно за провеждане на ревизията по особения ред и формиране на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК дава възможност на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, при наличието на някое от лимитативно изброените в същата разпоредба обстоятелства. В случая е установено несъответствие на имущественото състояние на ревизираното физическо лице и направените от него разходи, с декларираните и/или получени доходи, което съставлява основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Предоставената възможност на задълженото лице да обоснове надлежно твърденията си гарантира правото му на защита и предполага обективност на крайните изводи на съда и на органите по приходите. Именно по отношение на източниците на доходи, разполагаемите средства и разходите на И. М. през периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г., е приложима оборимата презумпция на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Следва да се отбележи, че в касационната жалба не са развити конкретни твърдения за неправилна оценка на събраните доказателства от страна на първоинстанционния съд, не са посочени други източници на доходи и не се възразява по разходната част на изготвения паричен поток при ревизията (напр. във връзка с приетите Ѕ или сума в размер на 22 797,25 лв. за покупка на лек автомобил през 2014 г.; Ѕ или сума в размер на 68 232,45 лв. за покупка на апартамент и паркомясто в гр. София през 2017- 2018 г.; за обучение в чужбина в общ размер на 31 634,50 лв. за 2017- 2018 г. и др. констатации в РД). След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение на Административен съд - Хасково за правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК. При този изход от спора и с оглед своевременната претенция от процесуалния представител на ответника, на НАП се дължат разноски в размер на 689 лв. за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция, определено при условията на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,