Решение № 3818 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9229/2013 г.

Решение № 3818 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9229/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Михаил Данчев Стоянов, чрез процесуален представител, срещу решение № 81 от 17.05.2013 г., постановено по адм. дело № 83/2013 г. по описа на Административния съд - Ямбол. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно, необосновано и незаконосъобразно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Боян Русев Русев - полицейски инспектор, ВНД началник на УП " Кв. Райна Княгиня" при РУП - Ямбол към ОД на МВР - Ямбол, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на същата. Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 от АПК, образувано по жалба на Стоянов, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице от 12.03.2013 г., постановена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от инспектор Русев, в качеството му на полицейски орган. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК, и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От свидетелските показания, дадени пред съдията в първоинстанционното производство е установено, че преди издаване на процесната заповед са били провеждани беседи с касатора във връзка със започнало досъдебно производство (ДП) № 314/2013 г., при които са били събрани данни, че Стоянов вероятно е извършител, респ. съизвършител на престъпно деяние, както и че съществува опасност същият да осуети голяма част от процесуално-следствените действия, което е наложило задържането му за срок от 24 часа. Правният извод на съда, че обжалваната административна заповед за задържане на лице от полицейските органи на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - за което има данни, че е извършило престъпление, се основава на действителни факти от значение за случая, е законосъобразен. На основание доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 от АПК, съдът законосъобразно е приел също, че осъществяването на административната принуда на основание издадената заповед за задържане за срок от 24 часа по отношение на жалбоподателя е било необходимо и тази заповед е постановена въз основа на данни, които са уличавали лицето в престъпление. За приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл. 58 от ЗМВР, е да предотвратяват и разкриват престъпления. От редакцията на посочената норма е очевидно, че се имат предвид всякакви престъпления и в този смисъл данните може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни, за да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. Приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. Неоснователен е и доводът на касатора за липса на мотиви в оспорената заповед. В същата като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с ДП № 314/2013 г. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин виновното извършване на изпълнителното деяние на престъплението по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че непосочването в заповедта пред кой съд може да бъде обжалвана и в какъв срок е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК, когато в административния акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване се удължава на два месеца. Видно от доказателствата по делото заповедта за задържане е издадена на 12.03.2013 г., а жалбата срещу нея е подадена на 20.03.2013 г., за което съдът е приел, че е подадена в законоустановения срок и я е разгледал по същество. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение