Решение № 8506 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3327/2014 г.

Решение № 8506 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3327/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката и енергетиката, гр. София, ул. "Славянска" № 8, срещу решение № 16336 от 09.12.2013 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 5078/2013 г. С обжалваното решение съдът отменил заповед № РД-14-36 от 18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която "Екотурс Китен" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Евлоги Георгиев" № 77, е заличено от регистъра на туроператорите и туристическите агенти и удостоверението му за регистрация е обезсилено. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно тълкувал чл. 20, ал. 1 от Закона за туризма (отм.). Не съобразил чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и не отчел, че наредбата препраща към чл. 17, ал. 2 ЗТ (отм.), поради което задължението за сключване на анекс или на подновен договор при условия, различни от регламентираните в чл. 42, ал. 1 и 4 ЗТ (отм.), не е самостоятелно и различно задължение. С оглед на това и в съответствие с § 9, ал. 1 и 2 Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорността на туроператора (Наредбата отм.), министърът следва да предприеме действия по прекратяване на произтичащите от регистрацията права. Счита, че практиката на Върховния административен съд би създала възможност туроператорите да не спазват чл. 42, ал. 6 ЗТ (отм.). Сочи, че е налице хипотезата на чл. 42, ал. 4 ЗТ (отм.). Обяснява правното значение на срока и счита с оглед на това, че неизпълнението в срок на задължението по § 9, ал. 1 от Постановление № 82 на Министерския съвет от 25.04.2012 г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорността на туроператора, е нарушение на публичноправно задължение, вменено на регистрираното за извършване на туристическа дейност лице. От неизпълнението на това задължение произтича и правото на органа по чл. 17, ал. 2 ЗТ (отм.). Сочи, че непосочването от закона на отразяването на анекса в националния регистър, не означава липса на задължение за органа. Излага смисъла и предназначението на застрахователния договор за потребителите на туристически услуги. Счита, че органът действа в условията на обвързана компетентност и с оглед на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" и чл. 42, ал. 6 ЗТ (отм.) съдът неправилно отменил законосъобразна заповед. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Екотурс Китен" ЕООД срещу заповед № РД-14-36 от 18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Касаторът се представлява от юрисконсулт Теодор Михайлов. Ответникът по касационната жалба - "Екотурс Китен" ЕООД, счита същата за неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Станислава Райчева, Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната административна прокуратура да заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно тълкувал и приложил чл. 20, ал. 1, т. 3, б. "г" ЗТ (отм.) във вр. с § 9 Наредбата (отм.). Санкционната норма на чл. 20 ЗТ (отм.) не може да се тълкува разширително. Касае се за колизия между закон и наредба, при която приложение следва да намери законът. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че "Екотурс Китен" ЕООД е регистрирано като туроператор лице, което имало сключен на 22.03.2012 г. застрахователен договор "Професионална отговорност" със срок 26.04.2013 г., вписан в регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ (отм.). Приел, че с протокол № РК-07-01 от 08.01.2013 г. Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенции (ЕКРТТА) предложила на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да заличи "Екотурс Китен" ЕООД от регистъра на туроператорите и туристическите агенти поради непредставяне на копие от анексиран или подновен договор за застраховка "Отговорност на туроператора" по чл. 42 ЗТ (отм.) за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ (отм.), съгласно чл. 10 Наредбата (отм.). Приел, че със заповед № РД-14-36 от 18.01.2013 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма, на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" и ал. 2, 3 и 4, чл. 61, ал. 1, т. 1, б. "з" и чл. 65, ал. 1, т. 1 ЗТ (отм.) и § 9, ал. 1 и 2 Наредбата (отм.) наредил заличаване от регистъра на туроператорите и туристическите агенти в част "туроператор" на "Екотурс Китен" ЕООД. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и съдържание, както и в съответствие с материалния закон. Съдът приел, че чл. 20, ал. 1 ЗТ (отм.) има императивен характер като изброяването в него е лимитативно, поради което подлежи на стриктно тълкуване. Приел, че визираното в § 9, ал. 1 Наредбата (отм.) задължение за подновяване или анексиране на застрахователните договори при условията на чл. 10, ал. 1 и 2 Наредбата (отм.) не обосновава извод за задължение за вписване на анекса по силата на чл. 21 ЗТ (отм.). Приел, че не е налице законодателна санкция спрямо нерегистриран анекс, както и че мярката е в нарушение на чл. 6 АПК, тъй като преследваната от закона цел е могла да бъде своевременно постигната с налагане на административнонаказателна санкция по чл. 86а ЗТ (отм.). Въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменил. Този извод на съда е правилен. С оглед на твърдяното от касатора отменително основание и доводите му в подкрепа на твърдяния порок на обжалваното съдебно решение спорът по делото е досежно тълкуването и прилагането на материалния закон и в частност на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ (отм.) във вр. с § 9 Наредбата (отм.). Извършеното от съда тълкуване и прилагане на релевантните правни норми към установените по делото факти касационната инстанция счита за правилно и обосновано. Съдът не само правилно определил относимите норми, но и правилно ги тълкувал. Касационната инстанция не счита за необходимо да повтаря мотивите на първоинстанционния съд, само с оглед на доводите на касатора счита за необходимо да добави следното: Както приел и съдът, разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗТ (отм.), определя правнорелевантните факти, при чието наличие регистрацията на туроператора се заличава. Заличаването, a contratio от чл. 17 ЗТ (отм.), означава невъзможност да се извършва правно-разрешената икономическа дейност. Точка 4, б. "г" на чл. 20 определя като юридически факт, който погасява правото на извършване на регистрираната дейност, непредставянето от оператора на регистриращия орган на сключен застрахователен договор по чл. 42, ал. 1 ЗТ (отм.). Изискването на чл. 42, ал. 1 ЗТ (отм.) е спазено от жалбоподателя - от доказателствата по делото е безспорно, че исканата от закона застраховка по чл. 42, ал. 1 към датата на издаване на оспорената заповед не е с изтекъл срок и същата е вписана в регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ (отм.). Срокът на застраховката изтичал на 26.04.2013 г., т. е. три месеца след дата на издаване на заповедта. Съгласно чл. 42, ал. 6 ЗТ (отм.) условията и реда за сключване на застраховките се определят в Наредбата (отм.). Следователно Наредбата има точно определен предмет - условията и реда за сключване на застрахователния договор. Уточнението, което законодателят е направил в нормата не може да се тълкува разширително и не може да обоснове делегация за регламентиране на правоотношения извън предмета на договора. Посоченото в чл. 42, ал. 6 "и други" не обосновава компетентност за определяне на нещо друго извън условията и реда за сключване на застрахователния договор, тъй като става въпрос за примерно изброяване на условията на застрахователния договор. Въведеното с § 9, ал. 1 от Наредбата (отм.) задължение за привеждане на застрахователния договор в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и 2 визира две хипотези. От доказателствата по делото не е ясно дали "Екотурс Китен" ЕООД е сключил застраховка на неправилно определена база или понеже предоставя организирано туристическо пътуване с включен чартърен полет не е сключил застраховка в искания от нормата размер. В протокола на Експертната комисия, в който са изложени фактическите основания за издаване на оспорената заповед, неизпълнението на задължението е посочено общо като в приложен списък са изброени всички туроператори, които не са представили анексирани или подновени застрахователни договори. Разграничение по вида нарушение не е направено. Вярно е, че когато органът трябва да реши идентични случаи, още повече при условията на обвързана компетентност, той трябва да ги реши еднакво. Но случаите трябва да бъдат еднакви и трябва да няма съмнение, че предпоставките, при които са осъществени са еднакви. Различните предпоставки, макар и водещи до един и същи резултат, не позволяват общо излагане на мотивите на органа за отнемане на предоставеното право, тъй като различни са релевантните факти, които съдът трябва да провери по отношение на конкретния адресат на акта, още повече, че и посочените в оспорената заповед правни основания не са конкретизирани, за да може съдът да свърже правното основание със съответните фактически основания в протокола на Експертната комисия. Наред с горното, както обосновано приел и съдът, разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ (отм.) не съдържа хипотеза, която да позволи заличаване на регистрацията при неизпълнение в срок на задължението по § 9 от Наредбата. Нормата на чл. 20, ал. 1, б. "г" е изчерпателна и точно дефинирана, тя води до лишаване от права, поради което може да бъде тълкувана само ограничително, а последното не позволява включването и на други обстоятелства извън изрично посочените - в случая посочен е застрахователният договор по чл. 42, ал. 1 ЗТ (отм.). Безспорно е, че анексиране и подновяване изискват вече сключен застрахователен договор. Анекс се сключва към съществуващ договор и с него се изменят клаузи на договора, а подновяването на договора за задължително застраховане става преди изтичането на срока му - чл. 251, ал. 2 от Кодекса за застраховането, като новацията по принцип води до погасяване на едно задължение чрез поемане на ново. Именно поради тази разлика в определените в § 9, ал. 1 правни способи за постигане на посочения в чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата резултат е необходимо, както бе посочено, точно определяне на неизпълнените според органа предпоставки. Ако е налице подновяване на договора, ще са налице нов номер и дата на сключения нов застрахователен договор и нов срок на валидност на застраховката, а ако е налице сключване на анекс, ще е налице само изменение на обстоятелствата по договора, които удовлетворяват изискванията на чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата. Следователно задължението по § 9 се отнася до две различни хипотези и в случая, когато става въпрос за анекс, застрахователният договор не само вече е сключен, а и вероятно, както в случая, и надлежно вписан в регистъра по чл. 17, ал. 2 (противното би било самостоятелно основание за заличаване на регистрацията). Анексът ще внесе изменение в някой или някои от основните елементи на договора, но това не води автоматично до задължение за информиране на регистриращия орган в 30-дневен срок, тъй като съгласно чл. 21, ал. 2 ЗТ (отм.) това задължение е само за подлежащите на регистрация обстоятелства. Видно от т. 8 на чл. 21, ал. 1 на регистриране досежно застрахователния договор подлежат номера и датата на договора, името на застрахователя и срокът на валидност на застраховката. Застрахователната сума по смисъла на чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата (отм.) не е подлежащ на вписване в регистъра елемент, а именно нейната промяна се цели чрез анекса. С оглед на това въведеното с § 9, ал. 2 от Наредбата (отм.) задължение за предоставяне на анекса няма пречка да съществува, но неизпълнението му не може да доведе до приложение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ (отм.). Вписването в § 9, ал. 2 на Наредбата (отм.) на специална цел, с която анекса трябва да бъде предоставен - за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ (отм.), нито може да създаде задължение за вписване, тъй като е извън визираните в чл. 21, ал. 1 ЗТ (отм.) обстоятелства, нито може да породи задължение по чл. 21, ал. 2 ЗТ (отм.). Подзаконовият нормативен акт не може да създава задължения в противоречие със закона. Що се отнася до подновяването на застрахователния договор, т. е. когато едно задължение се смени с друго, задължението на туроператора следва пряко от разпоредбата на чл. 42, ал. 5 ЗТ (отм.) и нормата на § 9, ал. 2 от Наредбата е лишена от самостоятелен смисъл, тъй като повтаря нормата на закона. Като тълкувал закона по изложения начин съдът постановил съдебно решение, което е в съответствие с материалния закон. Доводите на касатора са несъответни на релевантната правна уредба и поради това - неоснователни. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК съдът следва да осъди Министерството на икономиката и енергетиката да заплати на "Екотурс Китен" ЕООД направените за настоящата инстанция разноски. Доказателства за такива ответникът не е ангажира, поради което и съдът не следва да присъжда разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд