Решение № 10697 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5651/2015 г.

Решение № 10697 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5651/2015 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 254 от 23.03.2015 г., постановено по адм. д. № 1098/2014 г. по описа на Административен съд София област, с което е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 с изх. № 02-230-6500/1980 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане на Христо Иванов Христов по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по мярката за плащания на земеделски стопани за природно ограничения в планинските райони (НР1), като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Твърди се, че в уведомителното писмо са посочени правните и фактическите основния за постановения отказ, като същият е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Касаторът моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Ответната страна - Христо Иванов Христов оспорва жалбата, като намира решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, тъй като настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Христо Иванов Христов срещу отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/1980 от 12.08.2014 г. издадено на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена от Министерство на земеделието и продоволствието (Наредба № 11). С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, но не в предвидената в чл. 59 АПК форма. В процесното УП не са посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Вместо това, в таблиците на УП и текста към тях са изброени общо различните възможни хипотези на такава недопустимост, без конкретна привръзка на някоя от тях към случая. Съдът счита, че това обстоятелство е основание за отмяна на акта, тъй като представлява пълна липса на фактическите основания за постановяването му, а съответно - и приложимите към фактическата обстановка в случая норми. Съдът също така е приел, че уведомителното писмо в частта, с която са отказани оторизираните суми по СЕПП и НР1, поради извършени само административни проверки, е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до нарушаване правото на жалбоподателя да вземе пълноценно участие в административното производство. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Предмет на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд е било Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/1980 от 12.08.2014 г. на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, издадено в рамките на процедурата по ЗПЗП и Наредба № 11 относно прилагане на схемата за единно подпомагане на площ и мярката плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планинските райони и регламентираща изрично в чл. 43, ал. 3 и 4 от ЗПЗП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 правомощие на Разплащателната агенция да намалява размера на плащането или да отказва плащане в посочените изчерпателно изброени случаи. Приложим към конкретния казус е Регламент (ЕО) № 1122/2009 На Комисията От 30 Ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването на извършените справки и проверки в тяхната съвкупност, представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Основателно се явява направеното от касатора възражение относно неправилното тълкуване на материалния закон, в частност чл. 28 от Регламент 1122/2009 г. В случая ответникът е подал заявление за подпомагане за единно плащане на площ за кампания 2013 г. В заявлението си за подпомагане същият е декларирала парцели по СЕПП, и НР1. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. Според регламентите и техническите документи на Европейската комисия използваните ортофотоизображения трябва да бъдат като цяло не по-стари от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11, ал.