Решение № 2385 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3560/2009 г.

Решение № 2385 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3560/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Област - Варна, против Решение № 27/9.01.2009 г, постановено по адм. д. № 1575/2008 г., на Административен съд - Варна, II отд, 20 с-в. Като се правят доводи за недопустимост, евентуално незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, се иска неговото обезсилване, евентуално неговата отмяна. Подадена е и втора касационна жалба от началника на ДНСК-София, с която се иска отмяна на оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Представителят на "Лазурен бряг 91" ЕООД излага становище за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура, счита жалбите за неоснователни. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационните жалби са процесуално допустима, тъй като са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са основателни, по следните съображения: По силата на договор от 12.02.2007 г, на жалбоподателя - "Лазурен бряг 91" ЕООД, представлявано от управителите: Таня Парушева и Ивелин Николов, е предоставена концесия за услуга върху част от крайбрежната плажна ивица - морски плаж "Аспарухово", обособена зона от плажната ивица на Р. България - изключителна държавна собственост. В съдържанието на договора за концесия е включено правото на концедента да осъществява контрол върху упражняване правата от концесионера и начина на неговото осъществяване. Воденето на искове за защита правото на концесионера е задължение на концедента. Концесионера, на който не е отстъпено право на строеж, а само особено право на ползване върху морския плаж, не е активно легитимиран да подава жалби против заповедта на зам. началника на ДНСК - София. Такова право притежава само държавата, чрез министъра на МРРБ. Жалбата, като недопустима е следвало да бъде оставена без разглеждане, а делото - прекратено. Така постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,