Решение № 15832 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7972/2010 г.

Решение № 15832 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7972/2010 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Дулово срещу решение № 22 от 27.04.2010 г., постановено по адм. дело № 211/2009 г. по описа на Административен съд - Силистра, с което е отменена като незаконосъобразна заповед за изземване на общински недвижим имот по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост. В жалбата се навеждат доводи само относно недопустимостта на обжалваното решението. Твърди се, че съдът се е произнесъл по жалба, подадена след преклузивните срокове по АПК. Съображения относно съответствието на съдебното решение с материалния закон не се излагат. Твърди се, че съдът незаконосъобразно е осъществил косвен съдебен контрол по отношение на заповед № 436/09.10.2009 г., с която се определя ЕТ "Пашов - Неджмие Халил" за спечелил търга за отдаване под наем на процесния имот - публична общинска собственост. Ответникът ЕТ "Имам-97-Джевает Бекир", гр. Дулово, не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор и бележки, чрез адв. Колева, се изтъкват доводи за неоснователност на жалбата и се претендира присъждане на заплатен адвокатски хонорар Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспорената заповед на кмета на община Дулово е незаконосъобразна, а преценката на съда в тази посока - правилна. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е упражнил контрол за законосъобразност на заповед на кмета на община Дулово, с която е наредено изземване на имот - публична общинска собственост, за който е установено, че се държи от едноличния търговец без основание. На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е обсъдил основанията за отмяна на заповедта, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства и приложимия закон е приел, че жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От фактическа страна е установено следното: С договор за наем № 6 от 05.02.2007 г., сключен между община Дулово, като наемодател и ЕТ "Имам-97-Джевает Бекир", като наемател е бил отдаден под наем недвижим имот - публична общинска собственост, представляващ помещение, находящо се на първи етаж до актовата зала, с основна площ от 16.20 кв. м и спомагателна площ от 13.50 кв. м в СОУ "Васил Левски" гр. Дулово. Срокът на действие на договора е определен от страните до 05.02.2012 г. Като основание за сключения договор са посочени разпоредбите на чл. 12 от ЗОбС и чл. 75, ал. 1 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинското имущество. Със заповед № 440 от 14.10.2009 г. на кмета на община Дулово е разпоредено изземване на горепосочения имот на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Като мотиви е посочено, че обектът е отдаден под наем съгласно сключен договор № 7/12.10.2009 г. между община Дулово и ЕТ "Пашов - Неджмие Халил". Първоинстанционният съд по реда на косвения съдебен контрол е приел, че заповедта, с която е бил определен спечелилия търга, е незаконосъобразна. Приел е, че е издадена от компетентен орган, в кръга на неговата компетентност, но при липса на изпълнение на процедурата по чл. 15, ал. 1 от Наредбата, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Липсва решение на Общинския съвет за разпореждане с процесния имот - публична общинска собственост. Решението е валидно и допустимо. Постановено е в съдебно производство, образувано по редовна и допустима жалба. Съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК - в обжалвания акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба. При това положение срокът по правилото на горепосочената норма се удължава на два месеца. От данните по делото се установява, че административният съд е сезиран с жалба постъпила в деловодството на съда на 13.11.2009 г. видно от поставения върху нея входящ номер. С жалбата едноличният търговец е поискал съдебно удостоверение за попълване на делото с доказателства, които жалбоподателят не притежава, поради това, че не е бил участник в проведения търг по отдаване на процесния имот. Същият е предмет на оспорваната заповед за изземване по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. С разпореждане на съда от 16.11.2009 г. жалбата на - ЕТ "Имам-97-Джевает Бекир" е оставена без движение с указание за внасяне на държавна такса за образуване на съдебното производство пред на АС - Силистра. С разпореждане от 20.11.2009 г. е постановено да се издаде съдебно удостоверение на жалбоподателя, въз основа на което да се снабди същия от община Дулово с надлежно заверени преписи от проведения търг за продажба на общинско имущество - помещение, находящо се в сградата на СОУ "Васил Левски" гр. Дулово. След изпълнение на съдебното удостоверение е последвало ново разпореждане, с което е оставена без движение подадената от - ЕТ "Имам-97-Джевает Бекир" жалба, като е указано на жалбоподателя да посочи обжалвания административен акт и в какво се състои незаконосъобразността на акта. Вследствие по делото е постъпила "коригирана жалба" с вх. № 1092/22.12.2009 г. съобразно указанията на съда. С разпореждане от 22.01.2010 г. е прието, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, конституирани са страните и същото е насрочено за 23.02.2010 г.. При това развитие на производството, настоящата съдебна инстанция намира, че процесуалните действия на административния съд по администриране на жалбата на - ЕТ "Имам-97-Джевает Бекир", както и крайният извод за нейната редовност, са правилни. Съобразени са със съдебнопроизводствените правила по чл. 158 от АПК във връзка с проверката на редовността на жалбата, както и с разпоредбата на чл. 159, т. 1 - 8 по отношение проверката на допустимостта на жалбата, включително и тази за спазване на срока за обжалване по чл. 149, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 158, ал. 4 от АПК поправеното оспорване се смята за редовно от деня на неговото подаване. В съответствие с очертания в чл. 218, ал. 2 АПК предмет на съдебната проверка, осъществяван от касационната инстанция и предвид липсата на други отменителни основания в касационната жалба, Върховният административен съд - трето отделение, намира че не е налице несъответствие на решението с материалния закон. Мотивите на съда, изложени по реда на косвения съдебен контрол, относно нищожността на заповедта на кмета, с която е бил обявен за спечелил търга ЕТ "Пашов - Неджмие Халил", са правилни и се споделят напълно от настоящата инстанция. Косвеният съдебен контрол е допустим в административния процес и същия е задължителен в процесния спор, тъй като обжалваният административен акт е издаден въз основа на другия административен акт, който е нищожен. А тъй като нищожният административен акт не поражда правни последици, то и изводът на административния орган, че жалбоподателят държи имота без основание е незаконосъобразен. Първоинстанционният съд е възприел фактическа обстановка, съответстваща на доказателствата по делото. Изложил е подробни мотиви, както по релевантните за спора факти, така и по тълкуване и прилагане на материалния закон. Изложените правни съображения се споделят изцяло от касационната инстанция, тъй като намират опора в приложимия закон - разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на спора, на ответника следва да се присъдят направените разноски по делото, които съгласно договора за правна помощ, възлизат на сумата 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд - III отделение,