Решение № 3890 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10363/2013 г.

Решение № 3890 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10363/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Интисар Кобаши Лазем, гражданка на Ирак срещу решение № 4054 от 17.06.2013 г. по адм. дело № 4135/2013 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 428 от 28.03.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ) за отказ на предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторката поддържа в касационната жалба, че обжалваното решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Председателят на ДАБ при Министерски съвет на Република България, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на касаторката, срещу решение № 428 от 28.03.2013 г. на председателя на ДАБ, с което поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, първоинстнционният съд подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че жалбоподателката е иракска гражданка, арабка по етническа принадлежност, родена на хх.хх.хххх г. в гр. Багдад, по религия шиит, неомъжена. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата и релевантните за спора факти. Въз основа на тях е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалваното решение на председателя на ДАБ. Приел е, че липсват законови предпоставки за предоставяне на статут на бежанец, тъй като доказателствата събрани в процеса не установяват чужденката да е била подложен на преследване в страната си по произход по визираните в чл. 8 ЗУБ причини, което да се състои в нарушаване на нейните основни права. Причините за твърдяното от нея убийство на родителите й са неясни. След него чужденката не е потърсила съдействието на официалните власти и е напуснала легално Ирак, заедно с брат си и сестра си. Първоинстанционният съд е приел, че не е налице основание по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Не е установено чужденката да е била принудена да напусне Ирак, поради това, че там е била изложена на тежки посегателства. Тя не е била осъждана и не й е било повдигано обвинение в държавата й по произход. От приложените по делото справки, изготвени от Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ, актуални към 28.11.2012 г. и 14.02.2013 г. става ясно, че може да се направи извод, че в страната не е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт. Поради това, съдът е приел, че не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на касационните основания по делото, при съобразяване доводите на страните, намира че решението на Административния съд - София - град е правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Административният съд - София - град правилно е приел, че бежанската история на касаторката не е основание за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Единствената причина, която тя сочи за напускане на страната си на произход е свързана с убийството на родителите й. Като е заявила, че по време на убийството не е била вкъщи и не знае кои са убийците на родителите й. Предполага, че са сунити, но твърди, че родителите й не са получавали заплахи и не са имали никакви проблеми. Поради това следва да се приеме, че мотивите за твърдяното убийство са от криминален характер и са извън приложното поле на ЗУБ. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на чужденката. Причините сочени от нея в проведените интервюта са тези поддържани и пред касационната инстанция, но са неоснователни. Последната няма причини да не живее в Ирак спрямо нея не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. От проведените с нея интервюта става ясно, че тя не е имал проблеми с официалните власти, никога не е бил чл. на политическа партия или организация. Легално и безпроблемно е напуснала Ирак. Чужденката не е доказала, че е изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция в страната си по произход Ирак. Не са налице и предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут на иракската гражданка по чл. 9 ЗУБ. Няма доказателства, от които да се направи извод, че ситуацията в Ирак достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касаторката. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,