Решение № 444 от 16.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8376/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране, срещу Решение 9376 от 20.06.2024 г. постановено по адм. дело 1243/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му, като се постанови ново по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против оспорения пред съда административен акт. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, чрез юрисконсулт Славчев, в съдебно заседание, взема становище за основателност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Електрохолд Продажби ЕАД, чрез юрисконсулт Иванова, в писмен отговор взема становище за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът И. О. А., чрез адвокат Гунчева, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за правилност на обжалваното решение, съответно за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалба на И. О. А. срещу Решение Ж-1122 от 22.12.2023 г., на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2011 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. Е-11Х-00-218/01.11.2023 г., подадена от И. А. срещу Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД и Електрохолд продажби ЕАД. За да постанови този резултат КЕВР е приела, че начислените количества електрическа енергия, отразени в оспорваните от жалбоподателката фактури представляват реално консумирана енергия, въпреки че средството за техническо измерване е измервало енергията с грешка, за което електроразпределителното дружество ще извърши корекция по чл. 50, ал. 1, б. а от ПИКЕЕ. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Съобразно този резултат са присъдени и разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, при необходимия кворум и мнозинство за вземане на решение, в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Правото на участие на тази страна в съдебното производство не е препятствано по никакъв начин, решението е мотивирано съгласно законовите изисквания. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Обоснован е изводът на съда, че оспореното пред него решение е постановено в нарушение на изискванията на чл. 35 и 36 АПК и не отговаря на законовите изисквания за мотивиране на административния акт. Пред КЕВР е оспорено фактурирано, като потребено, количество електрическа енергия за определен период, относимо и предпоставящо дължимо се плащане. Вместо съображения по спорните въпроси повдигнати от страните в административното производство, обжалваното пред съда решение съдържа единствено извод, че отразените във фактурите количества електрическа енергия са реално консумирани, което е в противоречие с приетото пак в него, че СТИ е измервало с грешка и че същото не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия, поради дефект. Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон. Налице е при посоченото по-горе нормативно задължение на КЕВР да извърши преценка, въз основа на установените факти и обстоятелства, съответства ли на реално потребеното количество енергия отчетеното такова от разпределителното дружество, при установеното, че средството за измерване е дефектирало, съответно какво следва да предприеме доставчикът на електроенергия за отстраняване на различието, ако такова е налице. Такава преценка в случая не е извършена, като административният орган формално се е съгласил с аргументите на оператора на електроразпределителната мрежа, включващи и намерение за извършване на корекция. Дали корекция е дължима и как следва да бъде извършена, в обжалваното пред съда решение на КЕВР не е даден отговор, а именно такова е искането отправено до него със жалбата, с която е сезирана. Липсата на изложение на приложимата към установеното фактическо положение правна норма основава незаконосъобразност на оспореното пред съда решение и основава отмяната му, както правилно е прието в обжалваното решение. Липсата на мотиви към административния акт е достатъчно основание за отмяната му. Съдът следва да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, като при липса на мотиви в административния акт, тази проверка е невъзможна. При този изход на правния спор, искането на касатора и ответниците Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД и Електрохолд продажби ЕАД за присъждане на разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение са неоснователни. Искането на ответника А. за присъждане на разноски по делото също е неоснователно, тъй като не се установява реално да са направени такива. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 29.11.2024 г., съгласно който правната помощ е безплатна на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Искане от осъществилия правната помощ адвокат да му се заплати възнаграждение при приложението на тази разпоредба не е направено. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение