Решение № 3616 от 5.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията, КРДОПБГДСРСБНА/, подадена чрез председателя Е. Костадинов, против решение 5005/21.07.2022 г., постановено по адм. дело 4866/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на М. Заимов е отменено издаденото от нея Решение 2-1950/28.04.2021 г. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответната страна М. Заимов чрез адв. Несторов, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалба на М. Заимов против Решение 2-1950/28.04.2021 г. на Комисията за установяване и обявяване на принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. От фактическа страна по делото е установено, че с оспорения акт е установена и обявена принадлежността на Заимов към органите по чл. 1 от Закона, като това е станало въз основа на следните документи: peг. дневник; картони - обр. 4 - два броя, и обр. 6; писмо вх. 2532/13.06.1990 г. с искане да бъдат заличени от всички картотеки данните за агент Пиер. Преди този акт има издадени още две решения на Комисията по отношение на М. Заимов - Решение 2-48/01.08.2012 г., издадено от Комисията в резултат на процедура по чл. 27 от Закона, резултатите от която не подлежат на публично оповестяване. По отношение на това решение няма яснота дали е оспорено по съдебен ред и дали е влязло в законна сила. След това е издадено Решение 2-409/08.10.2014 г. на Комисията, с което по отношение на М. Заимов е обявена установената му с Решение 2-48/01.08.2012 г. принадлежност към органите по чл. 1 от Закона, въз основа на описаните по-горе документи. Това решение е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Административният съд посочил, че с оспореното Решение 2-1950/28.04.2021 г. на Комисията по отношение на М. Заимов е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона, а диспозитивът на отмененото по съдебен ред Решение 2-409/08.10.2014 г. на Комисията е различен, защото с него е обявена установената през 2012 г. принадлежност на Заимов към органите по чл. 1 от Закона. Отделно от това е посочено, че новото решение се позовава и на ново доказателство документ картон образец 6, който не е вписан в предходното решение. В този документ е посочено, че вербованото лице е записано с името М. Заимов, българин, с българско гражданство, със средно образование, политическа принадлежност, месторабота - Българска телевизия. По съществото на спора съдът е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган при необходимия кворум и мнозинство, но не отговаря на изискванията, посочени в специалния закон относно съдържанието му, като също така няма фактически и правни основания за издаването му. Посочено е, че по отношение на М. Заимов има издадени вече две решения от страна на Комисията, но първото от 2012 г. е издадено в процедура по чл. 27 от Закона, а второто от 2014 г. е оспорено пред съда и е отменено. АССГ приел, че посоченото като ново доказателство - картон образец 6 по съществото си не е ново такова, а по скоро новооткрито, но като цяло на практика не внася нови обстоятелства при разглеждането на случая. Поради това, новоиздаденото Решение 2-1950/28.04.2021 г. следва да съдържа мотиви, които да налагат обосновка за издаването на нов административен акт, но такива липсват както в административния акт, така и в представения по делото на АССГ протокол от проведено заседание, на което е гласувано решението за установяване на принадлежността на Заимов към органите по чл. 1 от Закона. Така поради липса на мотиви за издаването на Решение 2-1950/28.04.2021 г., АССГ отменил оспорения акт и осъдил Комисията да заплати и дължимите разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се направи препращане към същите като цяло. Както е посочено в решение 4955/25.05.2022 г., постановено по адм. дело 1449/2022 г., с което е отменено първоначалното решение на АССГ за обявяване на Решение 2-1950/28.04.2021 г. на Комисията за нищожно и производството по делото е върнато за ново разглеждане, процесният казус е извън приложното поле на тълкувателно дело 9/2019 г. на Върховния административен съд, защото в случая не е налице влязло в сила решение на Комисията, с което принадлежността на Заимов към органите по чл. 1 от Закона да е установена и обявена. Както е посочено по-горе в текста такова решение липсва. Решение 2-409/08.10.2014 г. на Комисията, с което е била само обявена установената и то в друга процедура, при която установеното не се обявява публично, през 2012 г. принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от Закона е отменено с влязло в сила съдебно решение. Следователно, при наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е прието за незаконосъобразно Решение 2-409/08.10.2014 г. на Комисията, то същата няма материално правомощие да се произнесе отново за принадлежността на същото лице към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА без да са налице условията на чл. 28 ЗДРДОПБГДСРСБНА т.е. когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла. Правилно административният съд е посочил, че посоченото като ново доказателство - картон образец 6, не сочи и не изяснява нови правно-релевантни факти. В него се посочва името на лицето, гражданството му и къде работи, но няма данни относно това извършвал ли е някаква дейност или нещо, което да го свързва с органите по чл. 1 от Закона. Поради това, правилно първоинстанционният съд е приел, че при наличието на влязло в сила съдебно решение и посочената в него компилация от две административни процедури, проведени от Комисията, новото Решение 2-1950/28.04.2021 г. следва да съдържа мотиви, които да налагат обосновка за издаването на нов административен акт с посоченото съдържание. Въз основа на изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касационния жалбоподател разноски за юрисконсултско възнаграждение не се дължат. От страна на процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, но няма представени доказателства за реално сторени такива или пък пълномощно/документ, от който да се установява, че адвокатското представителство е по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,