Решение № 16234 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8693/2013 г.

ВАСПетчленен състав06.12.2013 г.докладчик Таня Куцарова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 5603 от 22.04.2013 г. на тричленен състав на IV-то отделение на Върховния Административен съд, постановено по адм. дело № 12851/2012 г. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 16234 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8693/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране срещу Решение № 5603 от 22.04.2013 г., постановено по адм. дело № 12851/2012 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, IV отделение, с което е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за определяне, считано от 18.09.2012 г., на временни цени за достъп до електропреносна и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про мрежи" АД, "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта на Раздел II, т. 2, по отношение на фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц -10/30.03.2011 г. - ЕЦ с фотоволтаични модули над 5 кWр - 139,82 лв/МВтч., по жалба на "Амитех" ЕООД със седалище с. Цапарево, община Струмяни, обл. Благоевград. Подробно се обосновават отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Ответната страна в депозиран писмен отговор намира жалбите за неоснователни. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за обезсилване на обжалвания съдебен акт на основание чл. 218, ал. 2 вр. чл. 221, ал. 3 вр. чл. 209, т. 2 вр. чл. 159, т. 6 от АПК и прекратяване на съдебното производство, тъй като е налице влязъл в сила съдебен акт (решение № 4753/2013 г. по адм. д. № 12424/2012 г., оставено в сила с решение № 12582/01.07.2013 г. по адм. д. № 7228/2013 г. на 5 чл. състав, с което е отменено Решение № Ц-33/2012 г. на ДКЕВР в частта по раздел II, т. 2. Съгласно чл. 223 и чл. 177, ал. 1 от АПК тези решения са окончателни, имат действие по отношение на всички и са задължителни, съгласно чл. 297 от ГПК. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия намира, че обжалваното съдебно решение е недопустимо и следва да се обезсилили, а съдебното производството - прекрати по следните съображения: След извършена служебна проверка се установи, че по оспорването на Раздел II, точка 2 от Решение № Ц - 33 от 14.09.2012 г. на ДКУВР има влязло в сила съдебно решение № 4753/2013 г., по адм. д. № 12424/2012 г., оставено в сила с решение № 12582/01.07.2013 г., по адм. д. № 7228/2013 г. на 5 чл. състав. От редакцията на диспозитива на вляконкретниязлото в сила решение на тричленния състав и потвърждаващото го решение на петчленен състав на Върховния административен съд е видно, че административният акт, в частта Раздел II, точка 2 е отменен безусловно в цялост, а не само по отношение на конкретния жалбоподател. При тези данни се налага извод, че спорът за законосъобразността на Раздел II, точка 2 от Решение № Ц - 33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР вече е разрешен с влезло в сила съдебно решение, с което оспореният административен акт е отменен. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, съдебният акт има сила на пресъдено нещо по отношение на всички. Конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици и поради това се разпростира не само по отношение на страните по делото, а към всички негови адресати. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно то е задължително и за настоящия състав. Водим от изложеното и на основание чл. 218, ал. 2 вр. чл. 221, ал. 3 вр. чл. 209, т. 2 вр. и чл. 297 от ГПК, Върховният административен съд, Първа колегия, Петчленен състав,

Цитирани разпоредби

4