Решение № 6025 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7231/2016 г.

Решение № 6025 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7231/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Профилактика, рехабилитация и отдих"/ПРО/ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., кв. "И.", ул. "172" № 11, представлявано от прокуриста на дружеството - Х. Р., подадена чрез юрисконсулта на дружеството - М. Т., против решение № 725 от 15.04.2016 г., постановено по адм. дело № 1084/2015 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД), по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 0036/15.02.2013 г., издаден от старши експерт "Ревизии" в дирекция "Местни данъци и такси" при община Приморско, потвърден с решение № 344/3.04.2013 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" /МДТ/ при община Приморско. Касационният жалбоподател оспорва решението като неправилно- постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано по подробно изложени в жалбата доводи. Иска спиране на настоящото производство до приключването на гр. д. № 73 от 2008 г. по описа на Царевски районен съд. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира направените разноски. В съдебно заседание прави искане на осн. чл. 150, ал. 1 във вр. с чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. настоящият състав да сезира Конституционния съд на Р. Б. да обяви разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК за противоконституционна. Ответникът - директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при община Приморско, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. По искането за спиране на съдебното производство на осн. § 2 ДОПК във вр. чл. 182, ал. 1, б. "г" ГПК до приключването на гр. дело № 73/2008 г. по описа на ЦРС: Настоящата инстанция намира искането за неоснователно, тъй като спорът за собственост на процесния имот е без значение за законосъобразността на обжалвания административен акт. От значение в случая е обстоятелството как и от кого е деклариран имотът пред общината и подал ли е касаторът декларация за промяна на декларираните данни. Предвид горното искането за спиране на съдебното производство на осн. чл. 182, ал. 1, б. г ГПК следва да се остави без уважение като неоснователно. По искането за сезиране на Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 2 във вр. с ал. 1 на Конституцията на Р. Б.: Касаторът твърди противоконституционност на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в частта " Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размир за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ" като намира същата за дискриминационна. Твърди се, че цитираната по-горе разпоредба води до неравно третиране на юрисконсултите в сравнение с адвокатите. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. /Конституцията/ когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд. За да сезира КС на Р. Б. съдебният състав на ВКС или ВАС следва при тълкуването на законова разпоредба да констатира несъответствие на същата с Конституцията. В случая настоящият съдебен състав не установи противоречие на чл. 78, ал. 8 ГПК в частта " Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ" с разпоредби на Конституцията на Р. Б.. Правният статут на адвокати и юрисконсулти е коренно различен, с оглед на което не може да се сравнява размера на присъжданото им от съда възнаграждение. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. за спиране на настоящото производство и за сезиране на КС на Р. Б.. Предвид изложеното по-горе и искането на касатора за сезиране на КС следва да се остави без уважение. По съществото на касационната жалба: Разгледана по същество, касационната жалба, е неоснователна. С решение № 6697/8.06.2015 г. по адм. дело № 13498/2014 г. Върховният административен съд, седмо отделение е приел, че именно касаторът е задължено лице по смисъла на чл. 64, във вр. с чл. 11 ЗМДТ за имот - хотелски комплекс "Ч.", находящ се в гр. П., ул. "С." №... за периода 2008-2010 г. Делото е върнато на административния съд Б. поради липса на мотиви във връзка с оплакването за непредоставяне на услугите от общината, както и за наличието на подадени от страна на касатора декларации за определяне на ТБО за периода 2008-2010 г. въз основа на количеството на битовите отпадъци. С решение № 725 от 15.04.2016 г. по адм. дело № 1084/2015 г. Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на "ПРО" ЕАД срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД), по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 0036/15.02.2013 г., издаден от старши експерт "Ревизии" в дирекция "Местни данъци и такси" при община Приморско, потвърден с решение № 344/3.04.2013 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" /МДТ/ при община Приморско в частта, с която са установени задължения за ТБО за периода 2008-2010 г. ведно с лихви за просрочие. За да постанови този резултат съдът е приел, че АУЗД № 0036/15.02.2013 г., е издаден от компетентен орган - старши експерт "Ревизии" в дирекция"МДТ" при община Приморско, в законоустановената форма, при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на процедурата. Според съда именно касаторът е задължено лице за заплащане на ТБО за процесния имот. Административният съд е приел, че представените доказателства обосновават извод за реално предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на отпадъци в депо. Съдът е изложил съображения, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 19в от наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Приморско/Наредбата/ за определяне на ТБО на база количество битови отпадъци за 2010 г., тъй като касаторът е имал неплатени задължения към общината за предходни години. В контекста на изложеното първоинстанционният съд е приел, че административният орган при издаване на акта и определяне на размера на непогасените задължения е приложил правилно императивните разпоредби на ЗМДТ. Така мотивиран е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи. На първо място правилно административният съд е приел, че касаторът е задължено лице по чл. 64 във вр. чл. 11 ЗМДТ. Дружеството е подало декларация по чл. 17 ЗМДТ(отм.) за облагане с данък върху недвижимите имоти и ТБО относно процесния имот. Липсват данни за подадена от страна на касатора декларация за промяна на декларираните обстоятелства относно собствеността на имота. Без значение за законосъобразността на акта е обстоятелството, че имотът фактически не е ползван от касатора, а от друго лице, тъй като не са налице предпоставките на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ/ липсват данни за учредено вещно право на ползване в полза на друго лице/. Ирелевантно в случая е и наличието на съдебен спор относно собствеността на процесния имот. Достатъчен е фактът, че имотът е деклариран от страна на касатора като собствен пред община Приморско. Според разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 с. з. за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Съгласно чл. 71 ЗМДТ не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Съдът е анализирал е обсъдил представените по делото доказателства и е стигнал до правилния извод, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане на чистотата на обществени територии са реално предоставяни от общината, както и че в района на общината съществува функциониращо депо. От издадените заповеди на кмета за съответните години са определени районите за сметосъбиране и сметоизвозване и графика за това. Представени са и доказателства относно обстоятелството, че дейностите по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ се извършват от определени лица съгласно заповеди на директора на общинското предприятие "Чистота и озеленяване". Правилен е и изводът на съда, че подадените от дружеството декларации за 2008 и 2009 и за 2010 г. за заплащане на ТБО съобразно количеството битови отпадъци са без значение. Това е така поради следните съображения: 1. за 2010 г. не може да се приложи разпоредбата на чл. 19в от Наредбата, тъй като дружеството има неплатени задължения за предходни години. А за 2008 и 2009 г. в наредбата не е била предвидена възможност за подаване на такава декларация. Правилни са и доводите на АС - Б., че размерът на задълженията за ТБО за процесния период е определен в съответствие с разпоредбата на чл. 19, т. 3 от Наредбата. Доколкото за 2008 г. е налице неплатен остатък в размер на 8441,14 лв., а за 2009 и 2010 г. задълженията за ТБО не са платени изцяло, то правилен е и последващият извод на съда за дължимост на лихви за просрочие. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд - Б. съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, същото е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани от страна на ответника, с оглед на което не следва да се присъждат. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение