Решение № 5744 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 340/2009 г.

Решение № 5744 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 340/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Агроелит" ЕООД - със седалище в гр. Добрич, подадена чрез адв. А. Димитрова против решение № 601/14.08.2008 г. на Варненския окръжен съд (ВОС), АО, четвърти състав, постановено по адм. д. № 1955 по описа за 2006 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 08 - 00 - 224/02.06.2006 г, издаден от инспектор по приходите при ТД - гр. Добрич, потвърден в обжалваната част с решение № 505/07.08.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В полза на Д "ОУИ" - гр. Варна е присъдено юристконсултско възнаграждение в размер на 777,80 лева. От съдържанието на жалбата могат да се извлекат касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Касаторът твърди, че съдът е описал всички доказателства и правилно е кредитирал заключението по съдебната експертиза, но е формулирал неправилни изводи за липсата на облагаема доставка, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм., но в приложимите за периода редакции). С приемо - предавателните протоколи е установено, че изпълнителят е изготвил проектите и че възложителят ги е приел без забележки. Данъчните фактури са осчетоводени от изпълнителя при спазване изискванията на ЗСч. и на ЗКПО (отм., но приложим за периодите). Във връзка с предоставените договори за заем от 19.11.2002 г. в касационната жалба се твърди, че нормата на чл. 294, ал. 1 от ТЗ не съдържа разграничение между търговци, които са свързани лица или не са такива лица. В представените от адв. Т. Пасков и адв. С. Пенов писмени бележки се релевира довод за неприложимост на чл. 15, ал. 3, т. 3 и на чл. 23, ал. 2, т. 13 и т. 17 от ЗКПО (отм.). Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и присъждането на разноски. Ответникът по жалбата - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. В производството по адм. д. № 1955/06 г. ВОС е упражнил съдебен контрол върху законосъобразността и обосноваността на РА № 08 - 00 - 224/02.06.2006 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден в обжалваната част с решение № 505/07.08.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. За да постанови обжалваното решение окръжният съд е установил следното: Дружеството е оспорило РА, с който не му е признато правото на данъчен кредит в размер на 19 754, 75 лв. за данъчни периоди м. 04 и м. 05.2004 г. по данъчни фактури № 1265/26.04.04 г. и № 1324/31.05.04 г., издадени от "Меди плюс Р" ООД. Предмет на първата фактура е "по договор за препарата аура плюс". По време на ревизията са представени освен фактурата още договор от 16.01.04 г. за възлагане на маркетингово проучване и изготвяне на ситуационно перспективен анализ на продукт ориз, копие от втората фактура с предмет "по договор за препарата каутер", договор за възлагане на маркетингово проучване и изготвяне на ситуационен анализ за продукта тютюн от 24.04.04 г., ситуационно - перспективни анализи, приемо - предавателни протоколи от 25.04.04 г. и от 30.05.04 г., обяснителна записка. Изслушано е заключение по съдебно - счетоводна експертиза, като заключението на вещото лице Мачева е прието без оспорване от страните. Вещото лице е констатирало, че "Меди плюс Р" ООД е издал и осчетоводил двете фактури, а задължението по фактурите е погасено чрез прихващане със споразумителен протокол от 01.12.04 година. Първоинстанционният съд е направил извод, че представените доказателства не установяват наличието на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) в следствие на което законосъобразно приходният орган отказал правото на приспадане на данъчния кредит. На основание чл. 23, ал. 2, т. 17 във вр. с чл. 13 , чл. 14 , чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО (отм.) ревизиращият орган е увеличил финансовия резултат на жалбоподателя за 2002 г. със сумата от 459, 09 лв., за 2003 г. със сумата от 1 162, 42 лв. и за 2004 г. със сумата от 98 773, 75 лв., представляващи приходи които произтичат от сделки или трансфери, съгласно глава първа, раздел IV на ЗКПО (отм.). Приходният орган е констатирал, че "Агроелит" ЕООД е предоставил на "Агроелит - 2" ООД паричен заем в размер на 40 000 лв. по силата на договор от 19.11.02 г., заем в размер на 40 000 лв. за 2003 г. въз основа на договора, заем в размер на 100 000 лв. по силата на договор от 25.06.04 година. Двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗКПО (отм.) и дължимата по договора лихва е 0, 00% от заемната сума. Оттук е прието, че уговорената лихва се отличава с повече от 25 % от законната лихва, респективно налице е хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО (отм.). Съдът е направил извод за законосъобразно увеличение на ФР и е отхвърлил жалбата. За 2004 г. е преобразуван резултата на жалбоподателя със сумата в размер на 98 773, 75 лв., представляваща стойността на маркетинговите проучвания, за които липсвали доказателства за реалността на услугите. В тази част според окръжният съд законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.). Обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на закона в частта, отхвърляща жалбата на "Агроелит" ЕООД против РА в частта по отношение на непризнатия данъчен кредит по доставките от "Меди плюс Р" ООД и в резултат на това е преобразуван ФР за 2004 година. Изводът за нереалност на доставките е обоснован от съда с липсата на подписи върху ситуационно - перспективните анализи от страна на изпълнителя и недоказване че именно "Меди плюс Р" ООД е изготвил процесните анализи. Този извод не съответства на представените по делото приемо - предавателни протоколи, които от една страна съдържат подписи от представители на възложителя и на изпълнителя, а от друга страна - работата е приета без възражения и протоколите не са оспорени от директора на Д "ОУИ" - гр. Варна. Основателен е довода на касатора, че изпълнението на задълженията на изпълнителя относно анализната част и относно двата продукта - препарати за растителна защита не следва да се разглеждат поотделно, тъй като страните са обективирали тяхното изпълнение с подписването на приемо - предавателните протоколи. Доколкото преобразуването на ФР за 2004 г. е мотивирано с нереалността на доставките, то решението на ВОС в тази част също е неправилно. Със заключението по ССчЕ е констатирано осчетоводяване на фактурите при спазване на изискванията на счетоводното и на данъчното законодателство. Решението в останалата обжалвана част е правилно и трябва да бъде оставено в сила. По безспорен начин е доказано, че "Агроелит" ЕООД и "Агроелит - 2" ООД са свързани лица, както и че във връзка с предоставените в заем суми контрагентите не са уговорили лихва за забава. Оплакването на касатора, че с неуговарянето на лихва по конкретния договор дружеството нито е намалило резултата си, нито е отчело загуба е неоснователно. В разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗКПО (отм.) е регламентирано, че в случаите по чл. 13 и 14 , когато резултатът за отчетния период на ДЗЛ е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава ФР преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения или от тези сделки. Вярно е, че за 2002 г. и за 2003 г. "Агроелит" ЕООД е отчело за периодите положителен ФР, а не загуба, но сключвайки договор със свързано лице без да уговори лихва, жалбоподателят практически се е лишил от доход, което представлява отклонение от данъчното облагане. По този начин резултатът за периодите е намален и законосъобразно приходният орган е приложена нормата на чл. 15, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 2 от ЗКПО (отм.). Видно е, че в случая са реализирани търговски и финансови взаимоотношения при условия, оказващи влияние върху размера на печалбата и доходите, отличаващи се от условията между несвързани лица. С оглед на резултата по делото и съразмерно на уважената част на жалбата в полза на "Агроелит" ЕООД трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 135, 05 лв. за първоинстанционното производство, определени след компенсация и в размер на 20, 10 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение