Решение № 13573 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 498/2011 г.

Решение № 13573 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 498/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Светла Георгиева в качеството й на изпълняваща правомощията на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна, против решение № 148/23.11.2010 г., постановено по адм. дело № 14/2010 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 080000756/25.09.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Добрич, потвърден с решение № 894/29.11.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която на ДП "Държавна дивечовъдна станция" гр. Балчик е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди 2003 г., 2004 г. и 2005 г. в общ размер от 32 913,43 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 8964,51 лв., както и в частта за разноските. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон -касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго с което да се отхвърли жалбата срещу РА в частта му, в която е бил предмет на съдебното производство. Претендират се и разноски. Ответникът по касационната жалба - "Североизточно държавно предприятие" ДП Шумен като правоприемник на "Държавно ловно стопанство" Балчик /с предходно наименование ДП "Държавна дивечовъдна станция" Балчик/ - взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора следното: Касационната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Варненския окръжен съд е отменен РА № 080000756/25.09.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Добрич, потвърден с решение № 894/29.11.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която на ДП "Държавна дивечовъдна станция" гр. Балчик е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди 2003 г., 2004 г. и 2005 г. по фактурите, с предмет доставка на стоки и услуги, свързани лесокултурни и други мероприятия за възстановяването на гората, тъй като не е налице предпоставката на чл. 64, т. 5 от ЗДДС отм., във връзка с което са определени данъчни задължения за внасяне на ДДС в размер на 32 913,43 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 8964,51 лв. РА в отменената си част е разглеждан за втори път от първоинстанционния съд. С решение № 4236/31.03.2010 г. по адм. дело № 11799/2009 г. ВАС е отменил решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена жалбата на ДП "Държавно ловно стопанство" Балчик и е върнал делото за ново разглеждане. Дадени са задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, както и за установяване, чрез ССчЕ каква част от средствата, дадени като финансирания на лесничейството са използвани за доплащане на облагаеми сделки, т. е. дали се касае за субсидии по смисъла на чл. 20, т. 6 ЗДДС отм. или цялата сума е използвана за издръжка на лесничейството, които обстоятелства са релевантни за установяване дължимостта на ДДС върху усвоената част от субсидията по извършените от лесничейството сделки. В изпълнение на дадените задължителни указания, съдът е приел заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което сключените договори между ревизираното държавното предприятие и Национално управление по горите /НУГ/за изпълнение на лесокултурни мероприятия /ЛКМ/ и лесостопански мероприятия /ЛСМ/ изпълнителят е получил финансиране само до размера на действително извършените разходи и във връзка с възложените дейности, т. е. налице е пряко доплащане до себестойността на услугите. Дадено е заключение за това, че преведените средства от НУГ не се използват за покриване на загуби и бюджетна издръжка на дивечовъдното предприятие, а само за покриване на действително извършените разходи за възложените по договор дейности, до размера на себестойността на услугите по тях. Въз основа на установеното ВОС е направил извод, че е налице финансиране, пряко свързано с облагаеми доставки по смисъла на чл. 64, т. 6 ЗДДС отм., по които доставки ревизираното лице е получател При съобразяване на дадените от касационния съд задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, както и на заключението на приетата експертиза, съдът е приел, че РА в обжалваната си част е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Приел е, че предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС отм. е налице, тъй като "Държавна дивечовъдна станция" Балчик е данъчно задължено лице, получател по облагаеми доставки като получените услуги и стоки по тези доставки ще бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки от данъчно задълженото лице и за в бъдеще при реализиране на крайния продукт - дървесина. Приел, че предприятието не е краен потребител на стоките и услугите, тъй като всяко отделно мероприятие, включено в договорите за изпълнение на дейности по ЛКМ е част от незавършено производство на дървесина. Решението е правилно. Направените от първоинстанционния съд изводи са обосновани и законосъобразни, съобразени са с вече постановена съдебна практика по тези въпроси, спазени са дадените от касационния съд при предходното разглеждане на делото задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В изпълнение на договори с НУГ държавното предприятие е следвало да извършва дейности, представляващи ЛКМ и ЛСМ - горскостопански дейности, обхващащи дейности по възпроизводство на гората - събиране, добив, производството на семена и фиданки, подготовка за залесяване, борба с ерозията и др. За изпълнение на тези дейности е получавано финансиране, което е пряко свързано с доставяните на ревизираното лице като получател стоки и услуги, при пълно покриване на направените разходи. "Държавна дивечовъдна станция" /"ДДС"/ Балчик е изпълнявала задълженията си по договорите с НУГ като при необходимост е възлагала на трети лица дейностите, които не е имала техническа възможност да изпълни. На ДП "ДДС" Балчик в качеството му на възложител/получател е начислен от изпълнителите/доставчиците данък добавена стойност по облагаемите доставки. Именно по тези доставки в периода 2003-2005 г. държавното предприятие като регистрирано по ЗДДС лице е ползвало правото си на приспадане на данъчен кредит, което право не се признава с процесния РА. Касационните оплаквания са относно законосъобразността на изводите на първоинстанционния съд досежно спорните въпроси относно някои от предпоставките за възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит - ревизираното лице следва ли да се счита за данъчно задължено лице по смисъла на приложимия ЗДДС (отм.) и дали получените от него стоки и услуги по дейности, възложени в изпълнение на договорите с НУГ за извършване на ЛКМ са използвани или ще се използват за извършване на облагаеми доставки, т. е. за наличие на предпоставката по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС отм. Оплакванията са неоснователни. Не е налице твърдяното от касатора неправилно прилагане на материалния закон. Последващите облагаеми доставки са тези по чл. 3, ал. 2, т. 2 от ППЗДДС, които се извършват от Държавното лесничейство в качеството му на държавен орган срещу заплащането на такса, определена с ПМС № 266 от 3.12.98 г. Налице е хипотезата на чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, според която норма, държавните органи са данъчно задължени лица по този закон, когато извършваните от тях доставки ще имат за резултат значително нарушение на конкуренцията спрямо извършваната икономическа дейност от данъчно задължените лица по този закон. Според определението, съдържащо се в чл. 3, ал. 3 от ППЗДДС, налице са доставки, извършвани от държавни органи, имащи за резултат значително нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 1 от закона, тогава, когато законно могат да се извършват от търговец и не са инцидентни. Безспорно конкретните доставки са такива - могат да се извършват и от търговци и не са инцидентни. В резултат на осъществените лесокултурни мероприятия като вид горскостопанска дейност се постига крайна цел - създаване на гора, от която се добива и реализира като стока дървен материал. Една от основните дейности на дивечовъдната станция, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 7 ЗЛОД е ползването на горите от държавния горски фонд чрез предоставяне на дървесина и други горски продукти на трети лица, срещу заплащане на нормативно определена такса. Тези сделки не са инцидентни, могат да се извършват и от други търговци, поради което представляват бъдещи облагаеми доставки. Вярно е, че дейността по залесяване и отглеждане на годна за сеч и преработка гора е продължителен процес, но в ЗДДС и нормативните актове по приложението му не е посочен срок за осъществяване на бъдещите облагаеми доставки. Предоставянето на дървесина - продажба, права за сеч и др. срещу такса представлява доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС отм., тъй като е налице размяна на две насрещни престации, прехвърляне на правото на собственост върху определена вещ срещу заплащане на такса, приета с постановление на МС. Постъпленията от такси постъпват в полза и за сметка на дивечовъдната станция, която от своя страна и впоследствие заплаща определен процент, тарифна такса в полза на НУГ. Трайно установено е в съдебната практика, че доставките на дървесина, извършвани от държавни предприятия са облагаеми и по тях се дължи начисляване на ДДС. По изложените съображения касационният съд намира, че е налице предпоставката по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС отм. - получените от ревизираното лице стоки и услуги ще бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки. В този смисъл ревизионният акт, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит е незаконосъобразен. Като е достигнал до същия извод и е отменил ревизионния акт, ВОС е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Предвид неоснователността на касационната жалба, представените доказателства за направени разноски в касационното производство от ответника по касация и заявената от последния претенция за заплащането им, са налице основания да се присъди в тежест на касатора и в полза на ответника по касация сума в размер на 1290 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2,пр. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,