Решение № 9442 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6405/2010 г.

Решение № 9442 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6405/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Прима-99" ООД моли да бъде отменено решение № 4144/29.03.2010 г. по адм. д. № 13325/2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлено оспорването на акт за установяване на публично държавно вземане № 28/14.09.2009 г. на СЕМ като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Ответникът по касационната жалба Съвета за електронни медии по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на касатора против акт за установяване на публично държавно вземане № 28/14.09.2009 г. на СЕМ. В мотивите си тричленният състав на ВАС е приел, че с акта е определена лицензионна такса за периода 16.06.2006 г. - 31.12.2008 г. по 10 164,38 лв., ведно със законната лихва на основание чл. 102 ЗРТ и в същото време, че акта за установяване на вземанията е издаден на 14.05.2009 г., и с него са определени такси, които касаторът да заплати в размер 20 328,76 лв., със законната лихва на основание чл. 102 ЗРТ във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифата за таксите за радио - телевизионна дейност и чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК. Приел е също, че по чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК публични държавни вземания са вземанията за държавни такси, установени по основание със закон. По чл. 166, ал. 1 ДОПК не се съдържа хипотеза за недължимост на годишните такси за радио и телевизионна дейност, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран предвид чл. 8, ал. 4 от Тарифата. Отхвърлено е възражението на касатора, че надзор върху дейността не е осъществяван и поради това такса не се дължи. Съдът е приел, че за осъществяване на надзора критерий е наличието на лицензия и че крайният момент на надзора е решението за прекратяване на лицензията. Последните изводи на тричленния състав на ВАС се свеждат до фикция, че щом има лицензия е осъществяван надзор от СЕМ, каквато в закона няма. Такси се дължат за предоставена услуга от администрацията, доколкото услуга е предоставяна. Обосновано тричленният състав на ВАС е приел, че вземанията за такси по ЗРТ са публични държавни вземания и за тях е приложим чл. 166 ДОПК. Цитираното решение на КС на РБ от касатора касае уредбата по чл. 13, ал. 2, т. 2 ДПК (отм.) и не съответства на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, който изисква таксите да са установени само по основание със закон. По ДОПК няма пречки размерът на таксите да се определя в тарифа по законова делегация, както е в случая с чл. 102, ал. 6 ЗРТ. Описаното по-горе противоречие в мотивите на съда е съществено процесуално нарушение, което води до необоснованост на решението относно предмета на делото. Касаторът е поддържал в производството пред тричленния състав на ВАС, че е подавал молби за прекратяване на лицензията, която не ползва. Данни за това има в докладна записка от 7.09.2009 г. /л. 16 от делото/. Ако дейност по лицензията не е осъществявана, не би могло да се поддържа, че е осъществяван и надзор върху тази дейност. Съдът е постановил решение при непълна преписка, неизяснена фактическа обстановка и без да изпълни задълженията си по чл. 171, ал. 4 АПК. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Неоснователен е доводът на СЕМ, че в касационната жалба няма доводи за допуснати процесуални нарушения от съда. В нея касаторът е посочил касационни основания нарушения на материалния закон и необоснованост, след което е изложил доводи за нарушение на процесуалния закон, който урежда кои държавни вземания са публични и кои - частни. След като за нарушения на закона се посочват нарушения на процесуалния закон, следва да се приеме, че е налице довод и за процесуални нарушения на закона в касационната жалба. Разноските следва да се определят от съда при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,