Решение № 9114 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8709/2019 г.

Решение № 9114 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8709/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас против решение № 837/25.04.2019 г. по адм. д. № 44/2019 г. на Административен съд – Бургас. Оспорва се решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага се възражение, че съдът е кредитирал показания на свидетели, които не са безпристрастни и обективни и с оглед на това се иска да бъде отменено решението. Прави се искане за присъждане на разноски по делото. Ответникът – С. М., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и по същество е частично основателна. Размерът на присъденото на ответника М. обезщетение не е съобразен с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който от негова страна са били понасяни вредите, вследствие отменената принудителна административна мярка, така и с икономическия стандарт в страната, като същият се явява явно несправедлив, силно завишен и несъобразен с принципите на чл. 52 от ЗЗД. Поради горното, както и с оглед изложените с касационната жалба съображения в разглежданата насока решението на АС - Бургас в тази му част следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като размерът на присъденото обезщетение бъде намален. В останалата си част първоинстанционното съдебно решение се явява правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по искова молба от С. М. против ОД на МВР Бургас с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с която се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 64. 09 лева и неимуществени вреди в размер на 2 500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.12.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, причинени от отмяната на заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ от Административен съд – Бургас, чието решение е оставено в сила от Върховен административен съд. Имуществените вреди се изразяват в заплатена винетна такса за 2017 година в размер на 97 лева, местен данък за автомобила в размер на 150 лева и задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в размер на 106, 96 лева, съразмерно на времето, в което ищецът е бил лишен от възможността да ползва МПС. Като основание за претендираните неимуществени вреди са посочени причиненото неудобство от наложената, а впоследствие отменена ПАМ, с която ищецът е бил възпрепятстван да управлява собствения си лек автомобил. Съдът е осъдил ОД на МВР – Бургас да заплати на С. М. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1 000 лева и е отхвърлил исковете за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над 1000 лева до пълния претендиран размер от 2 500 лева, както и за обезщетение за причинени имуществени вреди изцяло. В мотивите си съдът е приел, че претенцията за имуществени вреди е неоснователна, поради това, че собствениците са длъжни да заплащат годишния данък за използваните от тях и надлежно регистрирани МПС по силата на ЗМДТ, без значение дали управляват автомобила си. Посочил е, че претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е частично основателна, като се е позовал на свидетелски показания на свидетелите Х. Хасан и Ш. М., съответно колега и баща на ищеца. Съдът е кредитирал изцяло показанията с оглед непосредственото впечатление от поведението на разпитаните лица в съдебното заседание. Подчертал е, че колегиалната и родствената връзка на свидетелите с ищеца не влияе върху достоверността на показанията им, като те са описали собствените си възприятия за случая и трудностите, които ищецът е бил принуден да изтърпи по наложената му ПАМ. Решението е правилно. Съдът е обсъдил подробно всички доказателства по делото и е изложил обосновани изводи. Доказателствата по делото установяват, че със заповед за прилагане на ПАМ № 17-0320-000280 от 02.11.2017 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР – Бургас, РУ - Поморие, на ищеца е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година. Заповедта е обжалвана от С. М. и с решение № 278/22.02.2018 г. по адм. д. № 3318/2017 г. съдът е отменил заповедта за налагане на ПАМ. Това решение е обжалвано пред ВАС и с решение № 15455/11.12.2018 г. по адм. д. № 5445/2018 г. ВАС е оставил в сила решението на АдмС – Бургас. С разписка от 20.12.2018 г., служител при сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР– Бургас е предал на ищеца 2 броя регистрационни табели [рег. номер на МПС] и свидетелство за регистрация на МПС №[номер]. Ищецът работи като учител по математика и физика и ИТ в училището в с. Сини ред. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът обосновано е приел, че искът за заплащане на обезщетение за претърпените от С. М. неимуществени вреди е частично основателен. В мотивите на приложеното решение № 278/22.02.2018 г. по адм. д. № 3318/2017 г. е посочено, че на 02.11.2017 г. в 22. 50 ч., при проверка от органите на РУП - Поморие, техническото средство е установило концентрация на алкохол в кръвта на ищеца 1. 76 промила. В 23. 55 ч. на С. М. е била взета кръвна проба в ЦСМП Поморие и на 03.11.2017 г. е изготвено заключение, че в изследваната кръвна проба не се доказва съдържание на етилов алкохол. Въпреки това административният орган е издал Заповед за прилагане на ПАМ № 17-0320-000280/02.11.2017 г. и е върнал регистрационните табели [рег. номер на МПС] и свидетелство за регистрация на МПС №[номер] на 20.12.2018 г. Безспорно е налице незаконосъобразен административен акт, който е причинил неимуществени вреди на ищеца. Същият повече от година не е могъл да се ползва от собствения си лек автомобил, което е причинило много затруднения от битов характер за него и семейството му. Показанията на свидетелите съдържат факти относно засягането на доброто име и на авторитета на ищеца в училището, в което работи. Тези доказателства безспорно подкрепят извода на съда за основателност на претенцията за неимуществени вреди. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че на свидетелските показания не следва да се дава вяра, поради тяхната заинтересованост. Разпитаният колега на ищеца с нищо не е заинтересован от изхода на спора. Няма кой друг освен лица от близкото обкръжение на ищеца да свидетелстват за негови лични възприятия и преживявания, поради това съдът правилно е дал вяра на показанията им, като се е обосновал с личните си възприятия от тези показания. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, касационната инстанция намира, че той е съобразен с продължителността на периода, през който ищецът е търпял неимуществени вреди. На практика той е изтърпял наказанието, независимо, че е било отменено от съда. През този продължителен период от една страна ищецът е бил лишен от ползването на лекия си автомобил, а от друга страна е изживявал негативното отношение на близки и колеги към него. С оглед на това обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 837/25.04.2019 г. по адм. д. № 44/2019 г. на Административен съд – Бургас. ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на С. М. сумата от 200 лв. /двеста лева/, разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.