Решение № 9968 от 29.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11844/2014 г.

Решение № 9968 от 29.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11844/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Хевея" ООД със седалище в гр. Дряново представител адв. Димитър Стефанов срещу решение № 513/8.08.2014 г., постановено по адм. дело № 461/2013 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 071201785/7.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 174/12.04.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за допълнително начислен ДДС за внасяне в размер на 10 006,65 лв. и лихви 2 702,23 лв. в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер на 11 008,17 лв. за данъчни периоди на месеците декември 2009 г., ноември и декември 2010 г. по фактури, издадени от "Гери 79" ЕООД, "Импулс БГ" ЕООД и "Унистрой инженеринг" ЕООД. В допълнението към касационната жалба по повод определение на ВАС, I отделение за без движение се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение допуснати нарушения от съда при прилагането на материалния закон и необоснованост. Според касатора неправилно съдът е приел, че в неговия обект не е изградено канализационно съоръжение, както и че не е налице реалност на процесните доставки на стоки - каучук и дърва за огрев. Твърди, че дружеството-касатор е водило изрядно счетоводство и се е разчело коректно с бюджета и не може да носи отговорност за действията или бездействията на своите съконтрахенти, както и че в хода на ревизията са представени всички писмени доказателства за реалността на извършените доставки. Позовава се на решение на ЕСПЧ от 22.01.2009 г. по делото "Булвес срещу България". По делото са депозирани писмени бележки от адв. Димитър Стефанов. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в депозиран по делото писмен отговор от юриск. Русева я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 704,17 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Хевея" ООД, първоинстанционният административен съд е приел, че за доставките от "Гери 79" ЕООД, "Импулс БГ" ЕООД и "Унистрой инженеринг" ЕООД не е доказано реалното извършване на доставки на стоки и услуги - чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25 и чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Относно доставките на СМР от "Гери 79" ЕООД по фактури от месец декември 2009 г. съдът въз основа на доказателствата е направил законосъобразни изводи, че не е доказана реалността на доставките на СМР по договор от 1.08.2010 г. Правилно съдът е преценил, че представените от жалбоподателя доказателства - договор, сметна оферта на процесните СМР и протокол от 30.12.2009 г. за извършените и заплатени СМР не установяват тяхната реалност. По сключения договор доставчикът е следвало да извърши строителни работи на канализация на обект в гр. Дряново, ул. "Димитър Кирчев" № 17, като за целта е представена сметна оферта за стойностите на отделните видове СМР и протокол от 30.12.2009 г., като последният на основание чл. 193 ГПК е оспорен от приходната администрация в първоинстанционното производство и жалбоподателят не е ангажирал доказателства във връзка с оспорване на посочения частен документ, предвид че негова е доказателствената тежест. От съдебно-техническата експертиза правилно съдът е приел, че не се устаноява на обекта да са извършени договорените СМР, като вещото лице е констатирало, че канализационно съоръжение не е изработено. В съдебно заседание експертът е посочил, че намиращия се водопровод не е бил предмет на договорените и фактурирани СМР. Правилно съдът е установил с помощта на съдебно-счетоводната експертиза несъответствие на стойностите в сметната оферта и протокола за извършените СМР, което е в подкрепа на изводите, че не е установено по категоричен начин действителността на доставките. Въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства съдът е направил законосъобразни изводи, подкрепящи констатациите на ревизионния акт, че не се установява по безспорен начин реалното извършване на процесните СМР, поради което не се дължи и данъчен кредит, предвид че не са налице предпоставките за това, предвидени в чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Относно фактура № 16/28.12.2010 г., издадена от "Унистрой инженеринг" ЕООД с предмет различни видове СМР в седем позиции, първоинстанционният съд правилно е извел законосъобразен извод въз основа на доказателствата по делото, че също не е доказано действителното извършване на процесните СМР. Дружеството-касатор е представило само опростена фактура и справка за счетоводното отразяване на фактурата в неговото счетоводство, но с тях не доказва реалното извършване на фактурираните СМР. Съдът се е позовал на съдебно-техническата експертиза, според която е положен бетон, но предвид, че не е доказано изпълнението на останалите шест позиции, правилно е мотивирало съда да приеме, че не се установява че положения бетон е свързан с процесните СМР. И за процесната доставка законосъобразни са изводите на съда, че не се доказват задължителните предпоставки по чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит. Правилно съдът е потвърдил констатациите на ревизионния акт и в частта за издадените през месеците ноември и декември 2010 г. от "Импулс БГ" ЕООД доставки на стоки - 15,54 тона каучук и 120 куб. м. дърва за огрев. За доставките на стоки законодателят в чл. 6, ал. 1 ЗДДС е дефинирал, че това е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Фактурирането на стоките не е достатъчно, за да може за получателя да възникне и законосъобразно да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит. Доказателствената тежест за доказване реалното изпълнение на отразените във фактурите стопански операции пада върху ревизирания субект. Това е така, тъй като той твърди положителните факти - че стоките са му предадени от доставчиците и затова той е длъжен с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да ги установи. Фактурата може да замести договора между страните по една доставка, но сами по себе си нито фактурата, нито договора са доказателства за реалното изпълнение на същата. В процесния случай доставките касаят родово определени вещи, които се индивидуализират с предаването им съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Правилно е установено от решаващия съд, че нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство касаторът е представил доказателства за такова предаване на стоките. Наличието на стокова разписка за каучука също не доказва предаването на тази стока, тъй като както правилно е отбелязъл и първоинстанционният съд тя не е подписана от доставчика. Относно дървата за огрев законосъобразни са изводите на съда, че и за тях не са ангажирани доказателства за получаването им от касатора, респ. предаването на същите от доставчика, като се има предвид, че едно от доказателствата за реалността на такава доставка е наличието на превозни билети, които липсват по делото. Предвид на изложеното и относно тези доставки законосъобразни са изводите, направени в обжалвания съдебен акт и при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, нито решението е необосновано, каквито са оплакванията на касационния жалбоподател по отношение на всички процесни доставки от посочените по-горе доставчици. Неправилно касаторът се позовава на съдебна практика на ЕСПЧ по делото "Булвес срещу България", тъй като спорът по това дело не е бил за реалност на доставката, а само по отношение начисляването на ДДС от доставчика. Решението, предмет на настоящия съдебен контрол като правилно постановено следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от ответника по касационната жалба, на същия не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,