Решение № 14340 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13331/2015 г.

Решение № 14340 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13331/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Л. И. А. -2000" ООД моли да бъде отменено решение № 5708/17.09.2015 г. по адм. д. № 3108/2014 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 011209032/07.03.2013 г. на ТД на НАП - С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "ОДОП" - С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 011209032/07.03.2013 г. на ТД на НАП-С., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 42 188,30 лв. с лихви за м. 5, 6 и 11.2011 г. по фактури на "Т. БГ 2010" ЕООД, "Л. 2010" ЕООД и "Е. 2011" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 25 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на горива не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в РА. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Законосъобразно съдът е приел, че не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури на тримата доставчици. Заключението на вещото лице, че получените горива са послужили за извършени последващи доставки от ревизираното лице правилно е преценено от съда като непроменящо фактическата обстановка по делото, след като вещото лице е дало заключение, че ревизираното лице има и други доставчици на горива, а в заключението не е направен анализ каква част от всички осчетоводени горива са реализирани. Правилно съдът е приел, че счетоводното отразяване на фактурите от ревизираното лице, не е достатъчно, за да установи осъществяване на спорните доставки, след като по делото не са представени годни доказателства за приемо-предаване на родово определените вещи по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и прехвърляне на собствеността върху тях от доставчиците в патримониума на ревизираното лице. Представените приемо-предавателни протоколи за предаване на гориво от доставчиците на ревизираното лице не са подписани за получател. Не са представени товарителници за вътрешния транспорт от С. до С., които да подкрепят данните в приемо-предавателните протоколи, а международните товарителници са с получател "Газ л." ООД и място на доставяне в С., поради което не установяват осъществяване на спорните преки доставки. Обосновано съдът е приел, че не е доказано осъществяване на доставките, поради което не възниква право на приспадане на данъчен кредит за ревизираното лице по спорните фактури. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане и решаване на делото. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК да даде указания на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си относно фактите, от които черпят изгодни за себе си правни последици. Представените в касационната инстанция фактури за извършен транспорт по дестинация Плоещи, С., С. и пътни листове с непопълнени данни за дестинация, изминати разстояния, дати, часове, количество и вид на товара, не са допустими на основание чл. 219, ал. 2 от АПК и не следва да се обсъждат. По чл. 50, ал. 1 от Закона за автомобилните превози договорът за автомобилен превоз се установява с товарителница. Предвид цитираната разпоредба представените фактури и пътни листове с непопълнени данни за извършен превоз не са годни доказателства да установят транспорт на горивото от акцизния склад до обектите на ревизираното лице. Решението е в съответствие с трайната практика на СЕО и СЕС, която за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква данъчнозадълженото лице да разполага с фактура и доставката по тази фактура да е осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и редица други. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е основателно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в размер 1785,65 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,