Решение № 7160 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1361/2010 г.

Решение № 7160 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1361/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Александър Георгиев Митев и Владимир Георгиев Митев, двамата от с. Белащица, Пловдивска област, срещу решение № 1461/12.11.2009 г., постановено по адм. д. № 1087/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът н-к на РДНСК гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изрази становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пловдив, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Александър Георгиев Митев и Владимир Георгиев Митев и на други лица, срещу Заповед № ДК-02-15/24.04.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. Пловдив, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "пристройка и реконструкция на магазини с мансарден етаж", намиращ се в УПИ III-930,931, КВ. 14 по плана на КВ. "Въстанически - север", гр. Пловдив. За да постанови решението си съдът приел, че след като е отменено с влязло в сила съдебно решение разрешението за строеж, се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване, поради което заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че за процесния строеж е било издадено Разрешение за строеж № 100/05.08.1998 г., презаверено през 2003 г., както и че същото е отменено с влязлото в сила решение № 4382/26.04.2006 г., постановено по адм. д. № 760/2006 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение, с което спорът по оспорването му е решен по същество. С факта на влизане в сила на това решение /26.04.2006 г./, счита се, че изпълнявания строеж е без строителни книжа и същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, както правилно е приел административният съд. След като строежът е незаконен той подлежи на премахване и поради това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано е прието, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на материалноправни норми. Правилно е прието, че не е налице и допуснато съществено нарушение от административния орган на административнопроизводствените правила при връчването на констативния акт по реда на § 4, ал. 1 ДР на ЗУТ, след като жалбоподателите са упражнили правото си на жалба срещу издадената въз основа на него заповед и са направили всички възражения, които са считали за необходимо. В тази връзка правилно съдът е взел предвид и обстоятелството, че жалбоподателите са направили и възражение срещу съставения акт, към което не са посочили и представили никакви доказателства, за да се приеме, че е налице съществено нарушение при връчването на акта. Правилни са и изводите, че заповедта не е издадена преждевременно, тъй като е с дата, след датата на влязлото в сила решение, с което е отменено разрешението за строеж, а соченото друго строително разрешение касае друг строеж, а не процесния. Не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила с оглед неизискване на преписка по узаконяване на строежа, тъй възможност за искане за узаконяване е отпаднала след 25.01.2004 г., а искането за узаконяване на процесния строеж е след тази дата, от 18.06.2006 г., поради което е без значение за спора. Правилно е прието, че строежът не е реализиран към момента на отмяната на разрешението за строеж, след като е издавана заповед № 295 от 02.05.2007 г. от кмета на община гр. Пловдив, район "Южен" за спирането му, оспорена пред съда и влязла в сила на 10.08.2008 г. Недопускането на техническа експертиза не е съществено процесуално нарушение, след като релевантните са спора факти и обстоятелства са били изяснени с всички останали писмени доказателства, приложени към административната преписка. Не е налице и допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила от съда, с отказа да уважи искането за отлагане на делото, тъй като не са били налице и двете кумулативно дадени предпоставки по чл. 139, ал. 1 АПК - освен пълномощника, няма доказателства, че и страната е била препятствувана да се яви в съдебното заседание, като преждевременното раждане на дете, не е такова препятствие, което да попречи на вторият касационен жалбоподател да не се яви в съдебно заседание. Като се има предвид изложеното, както и изложеното от административния съд в мотивите към обжалваното решение, които настоящата инстанция споделя изцяло, при постановяване на решението не е нарушен материалният закон, нито съдопроизводствените правила, съдебният акт е обоснован, а изложените изводи почиват на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въз основа на което са изведени правните изводи. Съдът е изложил съображения по всички направени от жалбоподателите възражения, а правно релевантният факт е обстоятелството, че с факта на отмяната на разрешението за строеж, същият се счита незаконен. Не са налице отменителните касационни основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Твърдяното, основание за непълнота на доказателства не е касационно такова, поради което не се обсъжда. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК