Решение № 1535 от 9.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4767/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Риза, от [населено място], област Добрич против решение 140 / 28.03.2023 г. по адм. дело 276 / 2022 г. на Административен съд Добрич. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Добрич, чрез юрисконсулт Минчева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, с които моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 140 / 28.03.2023 г. по адм. дело 276 / 2022 г. Административен съд Добрич е отхвърлил оспорването по жалба на Ю. Риза, от [населено място], област Добрич срещу решение 53/28.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ Добрич и потвърденото с него разпореждане [номер] / 19.02.2022 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, с които е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Приел е, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че Ю. Риза е придобил осигурителен стаж до датата на инвалидизиране - 28.01.2020 г. 04 години, 11 месеца и 06 дни. Съгласно чл. 74, ал.1, т.4 КСО осигурените лица над 30-годишна възраст придобиват право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж от 5 години, придобит до датата на инвалидизирането. Към тази дата Ю. Риза е имал навършени [възраст], но не е притежавал минимално изискуемия осигурителен стаж, в качеството му на кумулативно изискуемо основание за придобиване правото на пенсия. Осигурителният стаж след датата на инвалидизирането е ирелевентен за придобиване на правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по този ред и законосъобразно не е бил ценен от пенсионните органи и първоинстанционния съд. По изложените съображения атакуваното първоинстанционно съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение