Решение № 14040 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 71/2018 г.

Решение № 14040 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 71/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Д. Христова против решение № 1742 от 16.10.2017 г. по адм. дело № 791/2017 г. на Административен съд – Варна. В нея се развиват доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Ответникът по касационната жалба – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което счита, че следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдебно административното производство е образувано по оспорването на Д. Христова на заповед № 135 от 30.04.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното й правоотношение. С решение № 2220 от 27.10.2015 г. по адм. дело № 1440/2015 г. на Административен съд - Варна жалбата на Д. Христова срещу посочената заповед по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е отхвърлена като неоснователна. С решение № 3464 от 21.03.2017 г. по адм. дело № 14178/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 2220 от 27.10.2015 г. по адм. дело № 1440/2015 г. на Административен съд - Варна е отменено и делото е върнато за ново разглеждане, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите от касационната инстанция. С обжалваното решение № 1742 от 16.10.2017 г. по адм. дело № 791/2017 г., Административен съд – Варна, след като е изпълнил указанията на касационната инстанция и извършил необходимите процесуални действия по изясняване на спорния предмет, е отхвърлил жалбата на Д. Христова против заповед № 135 от 30.04.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното й правоотношение. Съдът е установил точно релевантните фактически обстоятелства и въз основа на тях е извел издържани правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. По делото е установено, че към момента на издаване на обжалваната заповед Д. Христова е заемала длъжността "главен инспектор РК" в отдел "Рибарство и контрол – Варна" в Главна дирекция "Рибарство и контрол" към ИАРА. Съгласно действащата от 03.04.2015 година структура на ИАРА, в Главна дирекция "Рибарство и контрол" са обособени 28 териториални звена – 27 отдела "Рибарство и контрол" и отдел "Център за наблюдение на риболовните кораби". Съобразно утвърденото длъжностно разписание към 03.04.2015 г. в отдел "Рибарство и контрол" – Варна са утвърдени 12 щатни бройки, от които 3 длъжности за "главен инспектор РК", 1 бр. инспектор и 6 бр. главен специалист РК, в отдел "Рибарство и контрол" - Бургас - 16 бр., от които 5 бр. за главен инспектор, 1 инспектор и 7 бр. главен специалист, а в отдел "Рибарство и контрол" - Добрич не е предвидена длъжност "главен инспектор РК". Общата численост на агенцията е определена на 292 щатни длъжности. С ПМС № 90/16.04.2015 година е приет нов Устройствен правилник на ИАРА, по силата на който общият брой на длъжностите и начина на тяхното разпределение по дирекции и отдели са променени. С изменението на Устройствения правилник на ИАРА, в сила от 21.04.2015. е определен общ размер на щатните длъжности 242. Съобразно действащата редакция на чл. 14, ал. 1 от Устройствения правилник, в Главна дирекция "Рибарство и контрол" се обособяват 4 териториални звена със статут на отдели, а именно: отдел "Рибарство и контрол - Черно море" със седалище Бургас и с териториален обхват областите Бургас, Варна и Добрич; отдел "Рибарство и контрол - Централен Дунав" със седалище Русе и с териториален обхват областите Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Разград, Русе, Търговище, Силистра и Шумен; отдел "Рибарство и контрол-Западна България" със седалище София и с териториален обхват областите Благоевград, Видин, Враца, Кюстендил, Монтана, Перник, София-град и София; отдел "Рибарство и контрол – Южна България" със седалище Пловдив и с териториален обхват областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Смолян, Стара Загора, Хасково и Ямбол. Въз основа на приетия нов устройствен правилник с цитираното ПМС, директорът на ИАРА е издал заповед № РД – 232/21.04.2015 г., според която в главна дирекция "Рибарство и контрол" се закриват 27 отдела "Рибарство и контрол" и отдел "Център за наблюдение на риболовните кораби", а се разкриват четири отдела и сектор "Център за наблюдение на риболовните кораби". По отношение на щатните длъжности за длъжността "главен инспектор РК" в отдел "Рибарство и контрол - Черно море", със седалище Бургас, са предвидени 4 бр. за "главен инспектор РК" по служебно правоотношение, 1 бр- инспектор и 6 бр. главен специалист, т. е. налице е намаляване с 1 бр. длъжността "главен инспектор РК" и увеличаване с 1 бр. за длъжността "главен специалист". В сектор "Рибарство и контрол" - Варна са предвидени 2 бр. за длъжността "главен инспектор РК" и 6 бр. за длъжността "главен специалист РК", т. е. намаляване с 1 бр. за длъжността "главен инспектор" и запазване броя на длъжностите "главен специалист РК". Със Заповед № РД- 233/21.04.2015 г. изпълнителният директор на ИАРА е утвърдил ново длъжностно разписание на агенцията, считано от 21.04.2015 година. Със Заповед № 135/30.04.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури" е прекратено служебното правоотношение на служителката Д. Христова на длъжност "главен инспектор РК", в отдел "Рибарство и контрол – Варна", в Главна дирекция "Рибарство и контрол", на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, считано от 04.05.2015 година. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, кредитирана от съда, която е изследвала какви са били функционалните задължения на длъжностите "главен инспектор РК" и "главен специалист РК" преди приемането на новия устройствени правилник и има ли преминаване на функциите на "главен инспектор РК" към функциите, възложени на длъжността "главен специалист" след извършената реорганизация в главна дирекция "Рибарство и контрол" и в какъв обем, в каквато насока са релевирани доводи от жалбоподателката. При направен анализ на основните задължения в длъжностните характеристики на длъжностите "главен инспектор РК" и "главен специалист РК", вещото лице е установило, че са съществували осем броя еднакви функционални задължения преди 03.04.2015 г., като и след тази дата в длъжностните характеристики на длъжността "главен специалист РК" няма функции, които се различават по обем, т. е. не е налице прехвърляне на задачи и отговорности, присъщи на длъжността "главен инспектор РК". С оглед изложените фактически установявания, съдът правилно е приел, че са осъществени елементите на фактическия състав по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и служебното правоотношение на служителката е прекратено законосъобразно. След като е обсъдил доводите и възраженията на жалбоподателката, аргументирано е посочил, че при издаване на заповедта са спазени изискванията за форма и съдържание, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Правилен, в съответствие с доказателствения материал е изводът, че длъжността, заемана от жалбоподателката е реално съкратена. Към момента на издаване на заповедта е налице влязъл в сила нов устройствен правилник и утвърдено нова длъжностно разписание, с което заеманата от жалбоподателката длъжност, в отдела, където е изпълнявала служебното си правоотношение е останала да съществува, но с намален брой на длъжността "главен инспектор РК". Анализът на длъжностните характеристики за сравняваните длъжности – "главен инспектор РК" и "главен експерт РК" и изслушаното експертно заключение обуславят правно издържания извод, че длъжността, заемана от жалбоподателката не е запазена като система от функции и задачи, възложени на длъжност с различно наименование и ниво, съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неравнопоставеност и неясни критерии при извършване на подбора с кои служители да бъде прекратено служебното правоотношение. Тази преценка е в рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. На следващо място, противно на поддържаното в касационната жалба, административният орган не е задължен да излага мотиви защо прекратява служебното правоотношение на служителката, основани на предварително утвърдени критерии, т. к. не е приел вътрешни правила за подбор, с които би бил задължен да се съобразява. При липса на законово задължение в тази насока, въпросът дали това е добра управленска практика е извън пределите на съдебната проверка. Цитираната съдебна практика в касационната жалба, в която са обсъждани спазването на вътрешни правила и критерии за подбор в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, визира казуси с различни фактически и правни обстоятелства сравнение с обсъжданите в настоящия случай, поради което е неприложима и не води до други правни заключения по спорния предмет. Данните по делото не показват превратно упражняване на власт при издаване на обжалваната заповед – органът по назначаването, при спазване на относимата нормативна уредба за устройство на съответната администрация, разполага с правомощието да организира и оптимизира администрацията с оглед постигане на ефективност и ефикасност при изпълнение на служебната дейност, поради което намаляването на броя на длъжностите в изпълнителната агенция е подчинено на легитимна цел. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, касационната жалбоподателка Д. Христова следва да заплати на юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издател на административния акт, сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,