Решение № 1424 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9855/2018 г.

Решение № 1424 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9855/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП –В., подадена чрез процесуалния му представител юрк. Александрова, против решение № 1537/16.07.2018 г. на Административен съд – В., постановено по адм. дело № 1695/2018 г. по описа на същия съд, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 73-ОП/03.04.2018 г. С доводи за неправилност на решението, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против заповедта. Ответникът по касационната жалба – "НИК РУСЕ" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Р., бул. "М. Е." .№..., вх. ..., ет. ..., ап. ... – не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е била заповед № 73-ОП/03.04.2018 г., издадена от директора Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – В., с която е наложена на "НИК РУСЕ" ЕООД ПАМ запечатване на търговски обект кафе-бар "Ла крема", находящ се в гр. Р. на ул. "Б." ..№..., и забрана достъпа до него за срок от 5 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /заглавието изменено/ вр. чл. 118 ЗДДС, установено при извършена проверка на 30.03.2018 г., изразяващо се в неиздаване на фискален бон от монтирано, регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство, намиращо се и работещо в обекта, за консумация на бяло фрапе и мляко с карамел и канела на стойност 4. 18 лв. Извършването на нарушението е удостоверено с протокол за проверка № 0274753/30.03.2018 г. Административният съд е приел, че обжалването е допустимо, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, както и че не са допуснати при издаването й съществени нарушения на процесуалните правила. Обосновал е извод за нейната материална незаконосъобразност, поради липса на мотиви за високата степен на опасност на деянието, представляващо административното нарушение, и поради това, че събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме, че жалбоподателят е извършил от обективна страна нарушение по чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Настоящият съдебен състав преценява оспореното съдебно решение като валидно и допустимо, но неправилно, поради противоречие с приложимите материално правни законови норми. Нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон). В случая от констатациите в протокола за проверка е видно, че продажбата на стока е извършена и цената й е заплатена, а сервитьорът в търговския обект е приел плащането, но не е издал фискална касова бележка от работещото фискално устройство. Обвързващата съда доказателствена сила на протокола от извършената проверка, регламентирана в чл. 50, ал. 1 ДОПК, не е оборена от жалбоподателя. От приложения към протокола дневен отчет за 30.03.2018 г. /10. ЗЗ ч. / се установява, че е отчетена само една продажба на стойност 3. 98 лв. а установената фактическа наличност в касата в 10. 46 ч. е в размер на 27. 50 лв., т. е. не са отчетени чрез фискалното устройство продажби за 23. 82 лв., в т. ч. конкретната на стойност 4. 18 лв. С оглед изложеното неправилно е приел административният съд, че извършването на нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. не е доказано от органа по приходите, и погрешно е посочил текста на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, който никъде не се споменава в мотивите на заповедта. Неправилно също така съдът е приел, че когато налага ПАМ на основание чл. 186, ал. 3 ЗДДС административният орган следва да обоснове и докаже висока степен на обществена опасност на нарушението. Доколкото той при налагането на ПАМ действа при условията на обвързана компетентност, няма право на преценка относно това дали да наложи мярката или не. Това следва от формулирания от законодателя текст на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, според който: "принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което" извърши някое от изброените в т. 1 – т. 5 нарушения. Когато възможното законосъобразно решение е само едно и административният орган не разполага с юридически равностойни варианти, компетентността му е обвързана, т. е. преценката относно обществената значимост на административното нарушение е направена от законодателя, а не е предоставена на органа. По изложените съображения и с оглед констатираното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС ПАМ запечатване на обект е законосъобразно наложена с оспорената пред административния заповед. След извършена преценка по реда на чл. 169 АПК касационната инстанция намира, че срокът на наложената ПАМ / 5 дни/ е законосъобразно определен в рамките на оперативната самостоятелност на органа и за това са изложени също подробни мотиви в заповедта. По така изложените съображения решението на Варненския административен съд като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "НИК РУСЕ" ЕООД против заповед за налагане на ПАМ № 73-ОП/03.04.2018 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – В.. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение последно, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1537/16.07.2018 г. на Административен съд – В., постановено по адм. дело № 1695/2018 г. по описа на същия съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "НИК РУСЕ" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Р., бул. "М. Е." .№..., вх. ..., ет. ..., ап. ... против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 73-ОП/03.04.2018 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – В.. Решението не подлежи на обжалване.