Решение № 1208 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11660/2018 г.
ВАСVI отделение30.01.2019 г.докладчик т Милка Панчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145 от 26.06.2018 г., постановено по адм. д. № 336/2017 г. по описа на Административен съд – К.. ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" –С. да заплати на С. Б. от [населено място] сумата от 300 (триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, заплатено за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1208 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11660/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния представител гл. юрк. Грозданов, против решение № 145 от 26.06.2018 г. по адм. д. № 336/2017 г. по описа на Административен съд – К., с което е отменена заповед № РД-01-732/28.08.2017 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - С., като незаконосъобразна и неправилна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като релевира доводи за необоснованост, допуснати нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването му. Моли съдебният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – С. Б., чрез пълномощника адв. Тошев, изразява становище за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС – К. е отменил заповед № РД-01-732/28.08.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" – С. за анулиране на резултатите на С. Б. от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В", съгласно протокол с № 261/29.06.2015 г. на ОО "АА" - К. към ГД "АИ". За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, но при липса на реквизита на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – фактически основания за издаване на акта, в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. При анализ на ангажирания по делото доказателствен материал: писмо рег. № 113900-5189/17.07.2016 г. на директора на ОД на МВР -К.; експертна справка № 99/20.06.2016 г. на експерт към ОД на МВР - К., в която е отразено, че са налице поправки в изпитен тест № 443539 за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" на името на С. Б., а именно щрихите, които образуват "Х" са изписани с две различни химикални пасти; изпитния лист на Б., приложен с ДП № 1295/2016 г. по описа на РУП – К. към РП - К., решаващият състав е направил извод, че не са установени констатираните от органа фактически обстоятелства по чл. 56, т. 6 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверовъчни изпити (Наредба № 38/Наредбата, обн. ДВ, бр. 42/21.05.2004 г.), послужили като предпоставка за издаване на заповедта. Въз основа на това е счел, че актът е издаден от оправомощен орган в рамките на неговата персонална, материална и териториална компетентност, съгласно чл. 56, ал. 1 от Наредбата, но при липса на всички изискуеми от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити - непълни са фактическите основания за издаването му, при което същите не кореспондират с предвиденото в посоченото правно основание за издаване – чл. 56, т. 6 от Наредбата. Констатирал е, че административният орган е нарушил административнопроизводствените правила по чл. 26, чл. 34 и чл. 35 от АПК, като не е уведомил жалбоподателката за започналата административна процедура и не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Освен изложеното съдът е приел, че изписването на щрихи на символа "Х" с различни химикални пасти, не води до извода, че Б. не е решила сама изпитния си тест. Така изложените факти са само предположения на административния орган и не се подкрепят от доказателствата по делото, поради което процесният административен акт е издаден и в противоречие с материалния закон. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 152, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) оправомощава министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредба да определи условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. В изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № 38. Съгласно разпоредбата на чл. 56, т. 6 от Наредбата, изпълнителният директор на ИА "АА" анулира резултата от изпита на кандидат за правоспособност за управление на моторно превозно средство, за което се установи, че не е решил самостоятелно изпитния си тест. Както бе посочено по-горе, административното производство по издаване на процесния административен акт е започнало по повод изпратено писмо рег. № 113900-5189/17.07.2016 г. на директора на ОД на МВР - К. и приложената експертна справка № 99/20.06.2016 г. на експерт към ОД на МВР - К., в която е посочено, че са налице поправки в изпитен тест № 443539 за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" на името на С. Б., а именно - щрихите, които образуват "Х" са изписани с две различни химикални пасти. Само въз основа на писмото и експертната справка изпълнителният директор на ИА "АА", е стигнал до извода, че Б. не е решила самостоятелно изпитния си тест, което е основания за анулиране на резултата от писмения й изпит, регламентирано в чл. 56, т. 6 от АПК. Безспорно е, че административният орган не е уведомил Б.а за започналата административна процедура и не е събрал доказателства дали изписването с две различни химикални пасти, се дължи на това, че друго лице е решило изпитния й тест. На първо място следва да се посочи, че изпратеното писмо и експертна справка от директора на ОД на МВР – К. не са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващи се с обвързваща съда или административния орган доказателствена сила. Освен това по образуваното досъдебно производство № 1295/2016 г. по описа на РУП – К. към РП – К. е приложено мнение за спирането му от 30.05.2017 г., в което е отразено, че при направената техническа експертиза се е установило, че пликовете, в които са били поставени листовките, раздавани на кандидатите, не са били отваряни предварително, нито са залепяни отново. Това е единствената информация, която настоящият състав установи от приложеното по делото ДП № 1295/2016 г. по описа на РУП – К. към РП – К. и от събраните в административното и съдебното производство доказателства във връзка с наличието на хипотезата на чл. 56, т. 6 от Наредба № 38. Първоинстанционният съд многократно е искал от административния орган видеозаписите от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, но такива не са приложени по делото от негова страна, поради това, че е изтекъл срокът за съхранението им и същите са унищожени. Налице са и сочените от административния съд нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 26, чл. 34-35 и чл. 39 от АПК. Процесуалните нарушения в административното производство са съществени, ако са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. В конкретния случая административният орган не е положил усилия да изследва фактите и обстоятелствата, въз основа на които е формирал преценката си за наличие на предпоставките за анулиране на изпитния резултат, а едновременно с това не е предоставил на жалбоподателката възможност за становище по изпратеното писмо и експертно становище от директора на ОД на МВР – К., поради което Б. не е имала възможността да се защити в административното производство. Няма никакви събрани данни от изпълнителния директор на ИА "АА", от които да се направи категоричен извод за наличие на поправки в изпитния тест, още повече, че използването на два химикала по съществото си не е поправка и не е предвидено, като основание за анулиране на изпитната работа в Наредба № 38. Именно и в тази връзка липсата на фактическия състав, който да се подведе под разпоредбата на чл. 56, т. 6 от Наредбата по отношение на С. Б. - не е решила самостоятелно изпитния си тест, правилно е мотивирала съдът да стигне до извода, че липсва материалната предпоставка за издаване на административния акт, с който е анулиран резултата от изпита на кандидатката за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. При липса на релевираните с касационната жалба основания за отмяна, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски, предявена от ответницата по касация се явява основателна. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействия, С. Б. е заплатила на адв. Тошев адвокатски хонорар в размер на 300 лева, които следва да бъдат заплатени от касационния жалбоподател. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 56, т. 6
- чл. 59, ал. 2, т. 4