Решение № 7276 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1194/2012 г.

Решение № 7276 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1194/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Шен Фикрие, гражданка на Република Турция против Решение № 5193 от 15.11.2011 г., постановено по адм. дело № 6199/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ЗДМ-239/21.06.2011 г. на Директора на Дирекция "Миграция", с която й е наложена ПАМ "отнемане на правото на постоянно пребиваване в Република България". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен. Ответникът - Директора на Дирекция "Миграция", редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Шен Фикрие, гражданка на Република Турция против Заповед № ЗДМ-239/21.06.2011 г. на Директора на Дирекция "Миграция", с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) й е наложена ПАМ "отнемане на правото на постоянно пребиваване в Република България". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателката са налице установените в административното производство обстоятелства, посочени като фактическо и правно основание за издаване на заповедта. Изложени са мотиви, че лицето не пребивава на територията на Република България и в някоя от страните - членки на Европейския съюз за времето от 23.08.2009 г. до 26.09.2010 г. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, в приложимата редакция, правото на пребиваване се отнема, когато се установи, че чужденецът не е пребивавал на територията на Република България или друга държава - членка на Европейския съюз, за период 12 последователни месеца, освен в случаите на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 и 8 и на членовете на семействата им по смисъла на § 1, т. 1а от допълнителните разпоредби. С чл. 9, § 1 от Директива 2003/109/ ЕО на Съвета е предвидено, че дългосрочно пребиваващият губи правото си на статут на дългосрочно пребиваващ в случай на отсъствие от територията на Общността за период от дванадесет последователни месеца. В хипотезата чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ административният орган действа в условията на обвързана компетентност. След като по преписката е установено по надлежен ред, че жалбоподателката е отсъствала от територията на страната, респ. на друга страна-членка на ЕС повече от 12 месеца, компетентният административен орган правилно е приложил предвидената с разпоредбата принудителна административна мярка. С оглед на доказателствата по делото и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение